Всъщност, празният паркинг по тъмно е едно огромно и страшно пространство. Ако си го представиш направо не ти трябва да четеш кримка или да си търсиш някой ужас по телевизията. Картината е реална и плашеща, както само един женски ум може да си я нарисува в главата.
Може би така е направила и Сюзън Монтфорд - режисьорът на „Опасна жертва”. Трилърът (който е дебютен за нея и като сценарист) е от тези, чието действие се развива през нощта, в гората, през зимата. Тези условия са достатъчен мотив дамите да не посегнат към него. Защото освен неприятните метеорологични условия, те ще са принудени да съчувстват, страхувайки се на главната героиня, която бяга от четири въоръжени момчета.
Не знам дали ако беше направен от мъж този филм щеше да бъде сполучлив, но определено нежната женска ръка не се е справила добре. Лентата има доста слаби места и пропуски. От самото начало филмът тръгва предвидимо и с досадно ниска скорост. Цигулките, които се чуват като музикален фон предвещават проблеми и неприятности, което е ясно - историята се очаква да не е смешна.
Прекалено дълго е въведението към кадровото предисловието, в което ни разказват за куцащия брак на двойката, все по-нетърпимата преса на агресивния съпруг и огромната любов на майката към двете й деца. Умишлено се набляга да разпознаваеми детайли, което ги прави безинтересни и предсказуеми.
Единственото нещо, заради което си заслужава гледането на „Опасна жертва” е добрата игра на Ким Бейсингър. За последно я видяхме на голям екран у нас преди пет години в „Мобилна връзка” (2004). Сега Ким пак изглежда страхотно, играе адекватно и изключително емоционално.
Доста нереалистично и странно изглежда само, как от един курс по механика у нея нахлуват свежи омразни идеи и тя успява да си служи с различните инструменти като с бойни оръжия. Но това всъщност е слабо мотивация, която се дължи на драматургичен луфт, затова прощаваме на Ким. Финалът на „Опасна жертва”, обаче е кулминационно смешен. Ако не се бяха появили надписите, Бейсингър щеше да ни заприлича на Стивън Сийгъл/ Жан-Клод Ван Дам, който се връща, за да раздаде правосъдие.
Дебютът на Сюзан Монтфорд всъщност си и ОК за първи филм, на който е дръзнала да бъде и сценарист, така че може би трябва да влезем в положението на дамата.
Всъщност идете да гледате филма, заради леля Ким на голям екран - страхотна е, дано поне малко да приличаме на нея като станем на 55!
0 гласа