Ех, лято. Романтика. Сандра Бълок. Някой някъде бе казал - всъщност, все някой някъде продължава да напомня - че романтичните комедии по правило са почти едни и същи. И няма да съм аз този, който ще го наруши, а със сигурност няма и да е "Предложението". Но при все това, този иначе доста еднообразен жанр има едно голямо достойнство, с което някои от другите по-монотонни - като ужасите, например - не могат да се похвалят. А именно, почти невъзможно е да те разочарова.
Та, лято е - сезонът на почивките и розовеещите комедии, чието основно предимство е, че могат приятно да запълнят един-два часа, докато междувременно се разхлаждаш в климатизирания киносалон. На дневен ред, естествено, е любовта, която покълва - както обикновено - в не особено плодородна на пръв поглед почва. Имаме модерната ултраеманципирана жена, желязна бизнес-персона, както се казва във времената на политическа коректност, а иначе казано - Маргарет, която обаче по недоглеждане оставя работната си виза да изтече. И какво мислите е пожарното спасение? Правилно. Брак.
За бракуване пък, най-подходящ и още повече - под ръка - се оказва собственият и асистент, с други думи момче за всичко, Андрю. В ролята - Райън Рейнолдс. Единствено остава да се окаже натиск на правилните места. А както може да се очаква, от хладнокръвна сметка, цялата таз работа стъпка по стъпка започва да придобива все по-романтична окраска, ледената обвивка се разпуква, чувствата разцъфтяват, и тъй нататък, и тъй нататък.
Не приемайте обаче последното като някаква отрицателна черта - въпреки че този филм дефакто вече сме го гледали, и то многократно, "Предложението" е доста приятна комедия. Честно казано, предпочитам Сандра Бълок в по-динамичните и роли, където е една от не чак толкова многото забелязващи се актриси, но пък тази далеч не е първата и романтична лента - а колкото е снимала досега, все са били успешни, и новата не прави изключение. Може би само не толкова завоалираните голи сцени бяха малко изненадващи, но какво пък - на четиридесет плюс, американката продължава да изглежда забележително добре. Рейнолдс на свой ред прави доста симпатично изпълнение, а за да бъде картината пълна, на помощ идват и ветераните Мери Стийнбъргън и особено Крейг Т. Нелсън, притежаващ невероятната способност да твори от нищо нещо, и както обикновено с великолепно присъствие на екрана.
И въпреки, че самите комични моменти не са абсолютно нищо ново под слънцето - старата песен на нов глас - а романтиката не се променила през последните няколко хилядолетия, откакто сме излезли от пещерите и вече не се заключава в добре огладена бухалка, се оказва, че при едно добро изпълнение, с приличен, пък бил той и не особено оригинален сценарий, все така продължава да се получава. И най-важното в случая - да забавлява достатъчно, за да си заслужава напълно отделените минути, без в последствие да остават угризения за загубеното време. Или, ако сте в правилното настроение, остава единствено да вземете булката под ръка и да се запътите към киносалона.
0 гласа