"My Son, My Son, What Have Ye Done" е чудесен не защото е странен и мистичен - как другояче щом Дейвид Линч представя Вернер Херцог? - а, защото идеално балансира по-действителен-случай-линията с характерния творчески инструментариум на режисьора, тук обогатен от фламинги, щрауси и ала Кронос квартет контрабаси. (Изненади в сюжета (сценарият е на Херцог и Хърбърт Голдер) няма, както няма и каквито и да било неизвестни. И въпреки това филмът магнетичен, загадъчен и страшен едновременно като джуджетата на Линч.
От "Каспър Хаузър" насам, Херцог фантазира по действителни случаи толкова истински, колкото само измислицата може да му позволи. В гръцката нишка стегната около шията на майкоубиецът Брад, могат да се открият сходства с "Equus" на Питър Шафър или даже , "Тетро", на Копола. Алегориите на античните към съвременните проклятия, които Херцог прави по своя типично неделикатен начин, са толкова много и на толкова различни нива, че изискват допълнителен анализ.
За тази история едва ли може да има по-добър поддържащ кас от Удо Кир ("Порейки вълните"), Уилем Дефо ("Последното изкушение на Христос") и Брад Дуриф ("Нощна стража"), а това което постига Майкъл Шанън, напомня Емил Хърш с "Into the Wild".