Рецензии
Глад

от Антон Терзиев

"В един идеален свят ние бихме продължили да се борим, но вече сме уморени."
Боби Сандс

1981-ва. В затвора Long Cash Maze Prison в Северна Ирландия, осъденият за политически тероризъм ирландец от Белфаст Боби Сандс оглавява гладна стачка в протест срещу агресивната и арогантната политика на Тачър. Радикалният му протест ще продължи 66 дни. Боби Сандс е революционерът, на когото причините за действията винаги са били ясни, човекът, който не може да стои безучастен и не се колебае да подплъти с живота си понятието персонална отговорност.

Дебютът на Стийв Маккуин (визуален артист, спечелил наградата за съвременно изкуство Turner!) е впечатляващ! Всеки кадър е добре обмислена картина, с оптимален за ситуацията заряд, плавно преливащ в следващата картина от мрачния полиптих. Гладът към детайла зрителят усеща със стомаха. В дълбоките води на  филма плават съвършенно завършени жестове-миниатюри.



Като разигралата се безмълвно вътрешна драма у един от жандармеристите, обърнал гръб на колегите си биячи, докато "работят". Или този откриващ половин час преди да срещнем Сандс, в който сме свидетели на изнервен надзирател, който проверява колата си за бомба, в работата избягва контактите и шегите на колегите си, а после упражнява дейно насилие наравно с тях.

Диалогът на Hunger е величествен в минимализма си. Окото на камерата през цялото време търси общото внушение и артистични цели. Цялостно композицията е дирижирана с размах в три неформални части:  Мълчаливо съгласуване на поведение яростен отпор и отчаяна последователност на затворените бойци; Дългият четири изпушени една след друга цигари манифест на Боби Сандс, маскиран под формата на диалог със затворническия свещеник. И самотното изкупление на собствени и чужди грехове на Боби Сандс.



Майкъл Фасбендер прави ролята на живота си. Личният му ангажимент и оттаденост са без въпрос. Успехът-също. "Вятърът в ечемичените ниви" на Кен Лоуч и "Кървава неделя" на Пол Грийнграс са прекрасни. "Глад" ги надминава.