🌟 Пригответе се за изпълнена с екшън седмица с две вълнуващи филмови премиери в Cine Grand! 🎬🍿 1️⃣ Лоши момчета: всичко или нищо Присъединете се към емблематичните Лоши момчета за още едно високооктаново приключение, изпълнено с вдигащ адреналина екшън и зашеметяващи каскади! 2️⃣ Наблюдателите Изживейте изтръпващо напрежение, докато мистериозни същества дебнат в сенките, държайки публиката на ръба на местата си от началото до края. Не пропускайте вълнението! Планирайте и гледайте тези вълнуващи издания в Cine Grand! 🎥🍿
Трудно е да се пише и говори за кино, когато Силите на злото убиват невинни хора в градовете и селата на Украйна, само на няколкостотин километра от България. Нашите приятели от филмовата индустрия и гости на фестивала се сражават за своята, на семействата си и на родината си свобода и независимост. Мислите и сърцата ни са с тях! Светът не е същият, Европа не е същата, България не е същата, София не е същата. София Филм Фест не е същият! 26-ият София Филм Фест е фестивал на стремежа към мир, свобода, справедливост и обединение на всички, защитаващи демократичните ценности.Дайте шанс на мира! Фестивалът ще предложи богата палитра от кино, създадено в повече от 50 държави от целия свят. Игрално, документално, анимационно, късометражно, дело на изявени майстори и млади таланти, навлизащи с дебютите си във филмовата професия. Няколко изключителни майстори ще получат Наградата на София на Столична община. През март това са българският писател и сценарист Анжел Вагенщайн (в годината на стогодишния му юбилей!) и една от най-успешните дами в българското кино – режисьорката Иглика Трифонова, председател на Международното жури. 26-ият София Филм Фест отдава почит на таланта на жените в киното. Наградата на София ще бъде връчена на още две изключителни създателки на кино – Маргарете фон Трота (Германия) и Клер Дени (Франция), с чийто най-нов филм „Двете страни на острието“ се открива фестивалът в годината на Френско председателство на Европейския съюз. Дени ще получи и специалната награда ФИПРЕССИ Платиниум на Международната асоциация на филмовата критика.През 2022-ра СФФ ще връчи три специални награди: на дългогодишния приятел на фестивала и световен ас в музикалното кино – британския режисьор Тони Палмър, на забележителния тотален автор Лех Майевски (Полша) и на един от най-успешните режисьори от Източна Европа – Леван Когуашвили (Грузия).Очакваме ви, скъпи Олег Сенцов, Валентин Васянович, Олена Ершова!Благодаря на членовете на международните журита, на гостите, представящи своите филми, на всички съорганизатори, партньори, спонсори и многобройни приятели, без които този фестивал не може да съществува.Поклон към изключително всеотдайния фестивален екип! Ще бъдем около вас, грижейки се за вашето здраве и комфорт при спазване на всички противоепидемични мерки според българските здравни институции.Надявам се да ви предложим удоволствия за сетивата, но и много теми за размисъл.Бъдете здрави!Очакваме ви в киносалоните!Ваш,Стефан КитановДиректор на фестивала ... още »
ДУШАН МИЛИЧ - за мрака и опакото му. И за историята, която повтаря себе си.Новият филм „Мрак“ на обичания от публиката на София Филм Фест сръбски кинорежисьор Душан Милич („Ягода в супермаркета“, „Гуча“, „Травелатор“) е колкото камерно-клаустрофобична, толкова многопластова и всеобемаща история, в центъра на която е едно от последните сръбски семейства от обезселено селце в Косово в началото на хилядолетието. Героите – малко момиче, майка и дядо – живеят в постоянен страх и неизвестност. Тъмната гора сякаш е погълнала всичко. Невидимият неприятел е навсякъде и никъде. Мъжете в семейството един ден са отишли на нивата и никога не са се върнали. Домашните животни умират или изчезват едно по едно. Съседите един по един си отиват. Бодлива тел, заковани врати и прозорци, прекъсващо електричество, бронетранспортьори, змии и гранати, дъжд, огън… В тази съвременна приказка „вдън гори Тилилейски“ мракът е още по-плътен и буквален от „неоновия мрак“ в „Травелатор“. И едновременно с това виждаме и чуваме и красотата – песента на косовете в Косово може да е както птича, така и човешка, както зловеща, така и красива, като таен разговор между приятели. Моменти на красота и утеха можем да усетим – парадоксално – дори в синтетичните мелодии на стар мобилен телефон. А и след мрака, казват, че винаги следвала била светлина. И погледнато от този ъгъл, ако в „Травелатор“ милионите светлини са всъщност мрак и безнадеждност, то в „Мрак“ се загатва и изход от мрака…Филмът, който е копродукция между Сърбия, Дания, България, Италия и Гърция, е представян като проект на София Мийтингс, а преди два месеца получи Наградата на публиката на фестивала в Триест. Българският копродуцент на „Мрак“ е „РФФ Интернешънъл“ (Стефан Китанов и Мира Сталева), с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Визуалният език е от изключително значение за създаване на атмосферата в „Мрак“ и тук блести с уменията си българският оператор Кирил Проданов („Блаженият“, „Ирина“, „Живи комини“, „Радиограмофон“), който представя най-амбициозната си работа досега. Гримьорката Петя Симеонова, асистент-операторът и екипът осветители допълват българското участие в продукцията. А с режисьора Душан Милич разговаряме буквално 5 минути след стъпването му на българска земя няколко часа преди откриването на фестивала.Г-н Милич, да започнем с метафората за мрака, която във филма Ви е неразривно свързана и с буквалния мрак. Това създава едно чувство на абстрактност и нереалност, което пък от своя страна подсилва и реалното чувство на заплаха.Да, исках този филм да бъде в по-различен жанров ключ, самата тема изискваше дистанция от класическата драма. И така стигнах до жанра „психологически хорър“, който би могъл по най-добър начин да покаже ситуацията, в която тези хора са се намирали в онези години в Косово.А и цялата тема за непознатата заплаха във филма Ви е показана по един зловещо-приказен стил.Това е така, защото започнах някак точно от страха. Страхът е много по-силен, когато не знаеш източника му, не знаеш откъде идва… И колкото по-надълбоко в психиката ти се загнездва, толкова повече те обременява и ти практически започваш да полудяваш, незнаейки дали тази заплаха е реална или въображаема.Преди няколко години на София Филм Фест гледахме друг един филм на подобна тематика – „Анклав“ на Горан Радованович. Връзката не е само съдбата на сръбското население в Косово, показана и в двата филма през детския поглед през амбразурите на мироопазващите бронирани коли – има нещо още по-метафизично и неуловимо, което свързва двата филма.Да, според мен то е като в американските филми за войната във Виетнам – има една атмосфера, която винаги е същата, дадени мотиви – цигарите „Лъки Страйк“, музиката на „Ролинг Стоунс“ и така нататък. Съответните мотиви от Косовската война също се повтарят, така че всички ние, които сме се занимавали с тази тема, съвсем естествено боравим точно с тях – образите на разрушени гробища, извозване на деца с бронетранспортьори, тоест – несвобода при придвижването, прекъсванията на тока нощем… Това са мотиви, които ги има и при Горан, и при мен, защото в крайна сметка така е било и действително.Детската гледна точка също е важен мотив, но при Вас нещата са по-сложни. В „Мрак“ тя се преплита с тази на стария човек (дядото, който не иска да напусне родната си къща) и с тази на майката.Има много различни ъгли и перспективи, като наблягам конкретно на тези на тях тримата, защото всеки от тях е завладян от различен страх и вижда ситуацията със своите очи. И тримата бяха много важни за мен, въпреки че погледът на малкото момиче беше централен, тъй като то хем се бори със собствения си страх, хем наблюдава как се изострят отношенията между майката и дядото, всеки от които е в плен на своите си страхове. Така че момичето вижда света не като нещо друго, а именно през призмата на техния си малък свят, този на тримата главни герои.Да се върнем на подсъзнателния страх: азбучна истина е, че това, което не знаем, което няма лице, винаги е много по-плашещо.И според мен е точно така. Когато имаме ясна заплаха, знаем как и от какво да се пазим, а когато заплахата и неприятелят са неясни, всичко е много, много по-тежко.В „Мрак“ има сериозно българско копродуцентско участие. Особено впечатление прави работата на оператора Кирил Проданов. Този филм визуално е и ужасяващ, и красив. А не е лесна задача да уловиш красотата на ужаса…Кирил Проданов беше и най-близкият ми сътрудник в цялата продукция. Предоволен съм от неговата работа, той засне филма по един наистина върховен начин. Работихме почти без осветление, опитвайки се да постигнем усещането за онзи дискомфорт, с който хората, седящи в мрака, се превръщат в сенки, духове, очертания, а лицата и телата им стават някак неясни, безобемни… И в тези мрачни сцени и на двама ни с Кирил ни беше много интересно да си играем с израза на очите на главните герои, които понякога заискряваха по невероятен начин… За красотата и ужаса… практически точно оттук тръгнахме в изграждането на визуалния стил на филма. Беше важно за нас тази гора, тази изключително красива гора, която обкръжава къщата, да е и страшна – особено с падането на нощта, когато абсолютно нищо не се вижда.Гората ли е метафора за човека или човека за гората. Кое е по-страшното от двете?Това не знам – може би зависи от вкуса и разбирането на всекиго, но да кажем, че може би гората е метафора за човека…Ако вземем всичките Ви филми, които са толкова различни стилистично един от друг, кое все пак е общото между тях, изречено с думите на създателя им?Може би отношенията в семейството. Стилистично са различни, защото се занимават с различни проблеми и дори когато един и същи човек е работил по тях, не може толкова различни една от друга теми да бъдат предадени по един и същи начин. А и аз самият всеки следващ път се опитвам да намеря някой нов ъгъл, подхождайки към дадена тема.Филмът, макар и по действителен случай, носи много по-универсални послания. Мястото на действието е Косово, годината е 2004, но тази история приляга на всякакви други места, времена и войни по света. Понякога, за жалост, дори животът изпреварва киното – ето, съвсем близо до нас, само на няколкостотин километра на Изток, отново избухна ужасна война…Така стана, че тъкмо когато завърших филма и започна това, което става в Украйна. И макар да говоря за събития, които са от моето минало – от времената на моята младост, макар историята да е локална, в нея могат да се припознаят събития и от други точки по света, където тече война или е имало война, като по този начин темата става универсална. И никога не можеш да кажеш дали това е миналото или бъдещето, виждате как историята непрекъснато повтаря себе си. Не можем никога да заключим „Ето, това е било, минало е и никога повече няма да се случи“… Важното за мен в този филм, освен всичко друго, е да могат всички страни да признаят това, което е било, за да можем да отидем напред. И по някакъв начин филмът оставя свидетелство за онова време и онези събития опреди 20 години.Да, финалните надписи за изселените, убитите и безследно изчезналите ни връщат към конкретиката на събитията…Моята главна цел беше да направя художествен филм, художествено произведение, филм, който да комуникира с публиката. Беше много важно да може публиката да участва във филма – да съпреживява, да се плаши заедно с героите. И мисля, че успях. А финалните надписи са моята лична потребност да изразя някак и собствената си позиция.Има ли надежда или начин един ден този филм да бъде видян и дискутиран и в Косово – обективно, без натиск от едната или другата страна, от човешка, а не от политическа гледна точка?Не съм оптимист точно в този момент. Мисля, че трябва да мине още време, за да седнат следващите поколения, които няма да са толкова обременени от негативния опит на миналото, и да пробват да се разберат по всички тия въпроси. Не вярвам обаче това да може да стане поне в следващите десет години.Как бихте представили „Мрак“ в едно кратко изречение на публиката, на която тепърва ѝ предстои да види филма?Мисля, че е филм за младото поколение, защото досега най-добрите отзиви, които получихме за него, са от младата публика – хора на по двайсет и няколко години… „Мрак“ е филм за страха, но за този страх, с който накрая можем да се преборим.Тоест все пак има оптимизъм?Има, има. Аз мисля, че има накрая.Премиерата на „Мрак“ е на 11 март, петък, от 20:30 ч. в кино „Люмиер“ (с участието на Душан Милич и екип), а следващите прожекции в рамките на фестивала са на 12 март от 20:00 ч. в Дома на киното (с участието на Душан Милич и екип), на 13 март от 17:00 ч. в кино „Влайкова“, на 15 март от 20:00 ч. в „Евро Синема“, на 19 март от 18:30 ч. във Френския институт (кино „Славейков“), на 20 март от 15:00 ч. в Културен център G8, на 24 март от 20:30 ч. в Софийския университет, на 29 март от 20:30 ч. в кино „Одеон“, на 30 март от 19:00 ч. в ОКИ „Красно село“ и на 31 март от 19:00 ч. в „Антракт“. ... още »
„Видях това и си казах: „Аз повече не мога така“ Разговор с режисьора Драгомир Шолев и продуцентката Росица ВълкановаПремиерата на „Рибена кост“, новия филм на Драгомир Шолев, когото познаваме с „Подслон“ и „Прасето“, но и с трейлърите на София Филм Фест в няколко от изминалите му издания, ще открие и Балканския конкурс на фестивала на 11 март от 18:00 ч. в кино „Люмиер“. Изграден на основата на действителната поредица от абсурди, която в 2011-та година български концесионер на плаж описва в блога си, „Рибена кост“ проследява в девет сложно преплетени миниатюри различните позиции, които заемаме, когато се изправим пред общ проблем, и мотивацията зад тях.Изхвърлено от морето тяло на делфин катализира процесите в плажното мини-общество – концесионерът, къмпингарите, купонджиите, местните, институциите, сенчестите фигури, семейните, младите, старите, малцинствата, алтернативните – всички са свързани и всеки трябва да направи избора дали да подмине зловещата гледка или да реагира по някакъв начин. Както и в истинския живот, и тук персонажите отдалеч ни изглеждат гротескни, но отказът им от безразличието бързо ги очовечава, макар ходовете и чувствата им да се оказват зависими от багажа, с който влизат в историята. За българския зрител остава горчивия смях и усещането, че това вече го е живял, но и надеждата, че съществуват моменти, в които като че ли нещо би могло да се промени.Режисьорът на „Рибена кост“ Драгомир Шолев и продуцентката Росица Вълканова се срещнаха с медиите. Разговорът започна от въпроса как и къде се е родила идеята за филма.Драгомир Шолев: Как съм достигнал до тази идея в частност е свързано с нещо по-голямо: каква е връзката на киното с действителността, със заобикалящата ни действителност. Това е една много обширна тема, но аз дълбоко вярвам, че тези две неща са изконно свързани. Винаги когато мисля за кино, всъщност мисля за действителността и така се раждат историите, те винаги са свързани с тази действителност. Вече конкретно в този случай, всичко тръгна от, както пишеше и в надписите, блога на концесионера на плажа Корал Атанас Русев, който беше описал парадоксалното стечение на обстоятелствата, породено от намирането на изхвърлен от морето мъртъв делфин. Част от действията и сцените във филма са се случили наистина на плажа Корал. Друга част от тях са плод на фантазия и донаместване или предстои да се случат...Eдин въпрос към продуцентката Росица Вълканова – работите с Драго Шолев още от „Подслон“. Как се гради и доказва това доверие?Росица Вълканова: Доверието е двупосочно. Събрали сме се. Нещо е съвпаднало, нещо ни вълнува образно. Само така си представям екипната работа режисьор – продуцент: да имаме близки разбирания, като се почне от конкретиката и вкуса към начина на разказване. Разбира се, вярвам в таланта му. Това е летвата - да е талантлив човек, за да може да разкаже. Да може да разпознае метафората интуитивно или съзнателно, рационално. Например, такъв образ като морето което изхвърля умрели делфини и така поражда е…ати катастрофата... Pardon my French, но този образ, тази метафора е приложима и днес. Драго е един от малкото режисьори, които разказват за действителността с чувство за хумор, колкото и да е черно и мрачно, и виждат трагикомичното във всяка една ситуация. Но за мен тези истории могат да бъдат пренесени на всяко едно ниво не само в държавата ни, но и по света. Какво е това, което пречи на хората да действат адекватно? Кое е това, което от едно необходимо просто действие се превръща в административен кошмар и в крайна сметка никой нищо не прави? Тази идея, идеята за филма Драго, мисля, за пръв път я спомена 2011 или 2012. След което последваха поредица от административни кошмари в НФК. Така или иначе, 10 години по-късно ми настръхва косата като си помисля, че филмът не е загубил абсолютно по никакъв начин своята актуалност. Да, ние се радваме, че филмът, показан и днес, може да говори на съвременника актуално за нещо, което го засяга в момента. Но от друга страна, само като си помисля, че след десет години сме в абсолютно същото положение... не е весело.Как се промени идеята до финала? Все пак това е адски много време, но не и в киното, особено в България?Драгомир Шолев: Киното по принцип е спорт на дълго разстояние. Не правиш нещо от днес за утре. То си изисква посветеност, изцяло и за дълго. Аз съм приел тази съдба да живея по този начин и няма значение колко време ми е отнело, защото за 8 години успяхме да направим този филм. Не съм бил сам. Минали сме през много препятствия. Ние два пъти кандидатствахме с „Рибена кост“, от различни комисии е бил избран. Не искам да звучи самохвално, но наистина е така, два пъти кандидатствахме. Историята на филма е като продължение на сценария. Поредица от всякакви административни абсурди.Росица Вълканова: И отказ от отговорност в крайна сметка. Всъщност отказът от отговорност, от отговорно и адекватно действие е това, което във филма и в живота се случва непрестанно.Драгомир Шолев: За тези осем години филмът - за добро или за лошо - не загуби своята актуалност. Но сега, с последните събития - вече не знам. Да не вземе краят на света да настъпи преди да сме показали „Рибена кост“ пред публика. По някакъв начин този филм се замисля за края на света. За това как се разпадаме, когато не ни пука. Този филм е за това какво означава да ти пука и да си ангажиран със света около теб, или пък да правиш неща, които знаеш че са неправилни, но ти да продължаваш, защото са удобни.В деветте истории на „Рибена кост“ се преплитат дори повече сюжетни линии. Филмът е многолюден, ансамблов и със сложен сценарий. В кредитите виждаме вашето име като сценарист, плюс още две – Емануела Димитрова и Георги Мерджанов. Как се пише такъв сложен сценарий?Драгомир Шолев: То е малко хаотичен процес, необуздан по някакъв начин. Нямам самочувствието, че мога да седна да пиша сам сценарий. Или поне нямах преди осем години, когато седнах да пиша този проект. Имах нужда от партньори на диалогичен принцип, с които да разговарям и в разговора или дори в борбата с тях да си изясня сюжетните линии. Лека полека нещата така се промениха, че продължих сам. През всички тези 8 години почти през цялото време сценария се е променял, като основното е било запазено. Променяли са се детайлите, козметиката, изказът, граматиката, но конструкцията е същата и тук става дума за един гръбнак, като всяка една отделна история представлява една кост, която се прибавя към целия гръбначен стълб на филма. До ден днешен аз поне за себе си не знам това един филм ли е, или са девет отделни парчета. Все още смятам, че се уча в крачка как се пише сценарий, и с всеки нов проект научавам по нещо, което прилагам в следващите. Не се чувствам като владетеля на сценарното писане, по-скоро като човек, който се опитва да се ориентира в сложния свят на драматургията.Росица Вълканова: Драго притежава един усет за достоверност, който аз наричам искреност пред себе си, без калкулация как да въздейства и кое как да разкаже. Той го отразява, вижда го. Какво го накара да направи този филм - помня изречението „видях това и си казах: „Аз повече не мога така“. Как? Необходима е някаква реакция на това, което те вълнува, да ти стане неудобно да го подминеш, да ти стане невъзможно да не реагираш. Аз намирам точно в това огромния потенциал на филмите му да не остаряват, защото те се занимават с нещо, което не остарява.Освен премиерната прожекция на 11 март, петък, от 18:00 ч. в кино „Люмиер“, „Рибена кост“ може да бъде гледан в рамките на 26-ия София Филм Фест още на 12 март от 20:00 ч. в кино „Влайкова“, на 18 март от 15:30ч. в кино „Люмиер“, на 23 март от 19:30 ч. в „Сине Гранд“, на 25 март от 20:30 ч. в Софийския университет и на 1 април от 20:30ч. в Дома на киното. ... още »
Акцентите от деня днес:ЗАЛА 1 на НДК | 19:00 | ОТКРИВАНЕ на 26-ия София Филм ФестНе пропускайте вълнуващата среща с носителя на „Сребърна мечка“ от Берлинале 2022 „Двете страни на острието“ на първата дама на френското кино Клер ДениСофия Филм Фест е първият фестивал в света след Берлин, който ще покаже творбата „Двете страни на острието“ на легендата Клер Дени. Филмът се представя в партньорство с Френския институт в България и посолството на Франция по случай Председателството на Франция на Европейския съюз.Главните роли са поверени на великолепните Жулиет Бинош и Венсан Линдон. Сюжетът проследява отношенията в една семейна двойка, която има стабилна връзка в продължение на десетилетие. Оказва се, че Сара не е безразлична към…най-добрия приятел на своя съпруг.ДОМ НА КИНОТО | 18:00 |Програмата продължава с представяне на акценти от фокуса "Жени-режисьори в европейското кино".Полската режисьорка Агнешка Холанд е любим фестивален гост на публиката на София Филм Фест – през 2017 година бе удостоена с Наградата на София за нейния принос към изкуството на киното. Най-новият ѝфилм „Шарлатан“ е вълнуващ разказ за човек, надарен с необикновени възможности, представен на фона на тоталитаризма през 50-те години, като сюжетът е вдъхновен от личната историяна лечителя Ян Миколашек, който използва уменията си, за да лекува всичкинуждаещи се от неговите знания и умения. Сред високопоставените му пациенти са и президентът на Чехословакия Антонин Запотоцки.След като Запотоцки умира, Миколашек е арестуван от комунистическия режим…ДОМ НА КИНОТО | 20:30 |Носител на наградата „ЛУКС“ на Европейския парламент за 2019 година е филмът на Теона Стругар Митевска „Господ съществува, името й е Петруния“ (2019), разказващ историята на безработна жена, която успява да извади кръста от реката на Богоявление. Макар и да не се определя като феминистка, главната героиня отказва да се поддаде на исканията да върне кръста и решава да се бори за равни права. „Защо да нямам право на годинащастие?“ – пита тя, тъй като „наградата“ за победителя в състезанието символизира именно това. „Господ съществува, името й е Петруния“ записва в актива си още пет приза, сред които и Наградата на филмовата гилдия и наградата на Екуменическото жури на кинофестивала в Берлин ’19.* правилата, които трябва да бъдат спазвани при посещение на фестивалните киносалони, са съобразени с разпоредбите на Министерството на здравеоопазването - от ДНЕС, 10.03.2022, входът в киносалоните е БЕЗ представяне на задължителен Зелен сертификат, НО за служителите и екипа притежанието на този документ остава задължителна мярка до отпадането на тази разпоредба на 20 март 2022 година.ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!ДАЙТЕ ШАНС НА МИРА! / GIVE PEACE A CHANCE!Все още има билети за откриването ДНЕС -10 март, Зала 1 на НДК, 19:00, „Двете страни на острието“#26SofiaIFF ... още »
ДОМ НА КИНОТО | 18:00 | СФФУ - вход СВОБОДЕН за ученици и студентиПредварителната програма на 26-ия Международен София Филм Фест и темата за жените-режисьори в българското кино продължава с „Жалейка“ на Елица Петкова, представен лично от неговата авторка.Елица Петкова дебютира с филма „Жалейка“ (2016), който спечели признание от журито в конкурса „Генерация 14+“ на Берлинале и бе победителят в Международния конкурс на 20-ия СФФ. Първоначално Петкова се фокусира върху документалното кино. През 2015 нейният късометражен „Абсент“ е включен в програмата на „Cinéfondation”в Кан. Пълнометражният „Жалейка“ разказва за 17-годишната Лора, която трябва да се справи с реалността след смъртта на своя баща. И въпреки че тя иска да се наслаждава на младостта си, желанието да живее нормален живот е пресечено от недоволството на другите, които я карат насила да играе ролята на сирак…ДОМ НА КИНОТО | 20:30 | СФФППрограмата продължава с представяне на акцент от фокуса "Жени-режисьори в европейското кино".Музата на великия Ингмар Бергман, Лив Улман е и най-популярната норвежка звезда в шведското и световното кино. Утвърдила се като театрална актриса, тя дебютира в киното 20-годишна в краяна 50-те и става изключително популярна след ролята си в „Персона“, който е едва петият й филм. От 1992 година се отдава и на режисьорска кариера, като два от заснетите от нея филми са по сценарий на Бергман. 26-ия СФФ ще представи Лив Улман с нейния филм „Госпожица Юлия“ (2014), в който главните роли са поверени на Джесика Частейн, Колин Фарел и Саманта Мортън. Действиетое ситуирано в ирландската област Ферманаг през 1890-та година, а в центъра на сюжета е привлекателната Джули, която е дъщеря на влиятелен англо-ирландски граф. През една лятна вечер тя успява да прелъсти прислужника на баща си Жан (Колин Фарел).Тайната любовна връзка между двамата бързо се превръща в нещо много по-сериозно... ... още »
ДОМ НА КИНОТО | 18:00 | СФФУ - вход СВОБОДЕН за ученици и студенти Предварителната програма на 26-ия Международен София Филм Фест и темата за жените-режисьори в световното кино продължава с приключенията на Николас III, разказани от Джесика Удуърт и Петер Бросенс в „Белгийският крал“. Четвъртият игрален филм на творческия тандем Удуърт и Бросенс е създаден в копродукция с България. „Един вулкан в Исландия изригна и се роди една идея – да пратим белгийския крал в Истанбул, да развихрим природно бедствие, да разпалим политическа криза и да го натирим на сухопътно пътешествие инкогнито към дома, което включва сблъсъци, премеждия и велики моменти. Иначе казано, същността на комедията е в попадането на неочаквани места, - споделят двамата режисьори. - Резултатът е „Белгийският крал” – пародия на документален роуд муви, разказващ за своенравен монарх, изгубен на Балканите.” Филмът е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове - „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други, а Нина Николина има запомняща се актьорско присъствие. ДОМ НА КИНОТО | 20:00 | СФФП Програмата продължава със специална среща - режисьорката Майя Виткова-Косев лично ще представи пред публиката в Дома на киното своя пълнометражен режисьорски дебют „Виктория“. През 2014 година „Виктория“ на Майя Виткова-Косев е първият български пълнометражен игрален филм с премиера нa нaй-знaчимия фecтивaл зa нeзaвиcимo ĸинo в cвeтa „Cъндaнc“. Следват нaд 70 мeждyнapoдни участия и много нaгpaди. „Виктория“ е огледален образ на живота - смях, тъга, страдание и възторг. Историята проследява едноименната героиня, родена в края на комунизма и обявена за „бебе на десетилетието”, тъй като се ражда без пъп. Политическите промени в България изправят пред изпитание отношенията между Виктория и майка й, която се е зарекла да не ражда дете, докато в страната властва тоталитаризъм. „Виктория“ е едновременно интимен и епичен филм, използващ драматично завладяващ, визуално изобретателен и пълен с метафори и ирония стил.“ (Джон Найн, старши програматор на фестивала „Сънданс“). Не пропускайте срещата в Дома на киното! ... още »
ДОМ НА КИНОТО | 18:00 | СФФУ - вход СВОБОДЕН за ученици и студенти Предварителната програма на 26-ия Международен София Филм Фест и темата за жените-режисьори в световното кино продължава с магическия реализъм на Аличе Рорвахер в „Щастливия Лазаро“.Сюжетът на филма проследява срещата между наивното и добросърдечно момче Лазаро и Танкреди – млад благородник с богато въображение, които живеят в изолираното и много бедно селце Инвиолата. А когато за първи път той попада в големия град, Лазаро напомня на късче от миналото, изгубено в модерния свят…ДОМ НА КИНОТО | 20:30 | СФФППрограмата продължава със специална среща - забележителният режисьорски и продуцентски дует Весела Казакова и Мина Милева лично ще представят най-новия си филм „Жените наистина плачат“, чиято премиера беше в програмата „Особен поглед“ в Кан 2021, а след това бе представен на десетки филмови фестивали в цял свят и удостоен с многобройни награди.Майка-щъркел пада простреляна; млада жена, страдаща от постродилна депресия, се опитва да се хвърли от балкона; заразено с HIV момиче носи жестоката стигма на болестта; майка се опитва да открие магия в лунния календар – събитията се случват на фона на отхвърлянето на Истанбулската конвенция и абсурдните протести срещу „джендър-идеологията“. Филмът е създаден по действителен случай. Ролите са поверени на Мария Бакалова, Ралица Стоянова, Катя Казакова, Биляна Казакова, Весела Казакова, Йосиф Сърчаджиев, Росица Гевренова, Диана Спасова, Добриела Попова. Не пропускайте срещата в Дома на киното!Уважаеми киномани, извънредните събития от последните седмици са причина Чешки център в София да отложи във времето ретроспективата на Вера Хитилова в програмата на София Филм Фест. Очаква се да я реализираме съвместно в по-късен период на годината, за което ще ви уведомим своевременно! ... още »
