|
|
ФИЛМ
|
|
Две седмици преди премиерата на „Тъмната кула” на режисьора Николай Арсел се появиха критики, че филмът едва ли ще е толкова зрелищен колкото очакват зрителите. Двата основни фактора за това предположение са времетраенето на продукцията – едва 95 минути и категоризацията, която филмът получи – 12А или деца до 12 години трябва да бъдат придружавани с родител, което автоматично означава, че сцените с насилие са сведени до минимум.Години наред осемтомната епопея на Стивън Кинг чака да бъде екранизирана, а сред имената спрягани за режисьорския стол бяха Джей Джей Ейбрамс и Рон Хауърд.„Тъмната кула” ще бъде по екраните от 4 август, а сред актьорския състав откриваме Матю Макконъхи, Идрис Елба, Катрин Уиник и Джаки Ърл Хейли. ... още »
|
|
|
|
ГОРЕЩА ТЕМА
|
|
Реалността и фантастиката често се преплитат в литературата. Почти невъзможно е да се създаде нещо наистина оригинално, което да не е основано по някакъв начин, на действително събитие, нещо случило се в миналото. Писателите създават репрезантация на възможната реалност, която си представят, като я пренасят в настоящето или бъдещето. Докато последното е определението за научна фантастика, в която сюжетът често е представен като една алтернативна реалност, резултат от настоящото състояние на даден проблем, то историята и фантазията имат доста повече общи неща от векове, а авторите от фентъзи жанра са вдъхновени от историческите записи, като често пъти това са средновековни ръкописи и артефакти. Всъщност много от писателите, повече или по-малко, открито споделят за извора на вдъхновението си. С това те печелят повече съпричастност от читателя към историята и персонажите. Например Джордж Р. Р. Мартин, известния създател на „Песен за огън и лед“, на чието произведение е базиран сериала „Игра на тронове“, заявява че въпреки фентъзи произхода на света и героите в книгата, те все пак са инспирирани от значими събития от историята на Средновековна Европа. За съжаление, той не споделя детайли. Смята се, че събитията, които се развиват в „Игра на тронове“ са вдъхновени от Войната на розите, избухнала между два кралски рода, този на Белите рози от Йорк и на Червените рози от Ланкастър. Нощния страж е заклето братство от мъже, които изибрат да не участват в политиката, да не служат на нито един крал, а вместо това да посветят животите си на защитата на кралството на хората от заплахата отвъд Вала, гигантска ледена структура, която се намира на северната граница на Седемте кралства. Те са там, също така, за да изчистят имената си или да изживеят дните си в служба на човечеството като първа бойна сила срещу Белите бродници. Формирани след Дългата нощ и Битката за зората, Стражът продължава да пази Вала от векове. Когато един мъж реши да се присъедини към тях, той трябва да привикне към строгите порядки, като премине период на „чиракуване“. Докато служи там като новобранец, е свободен да си тръгне когато пожелае. Но, ако реши да избере стражата вместо смъртната присъда, дадена за криминални деяния (която притежават повечето от мъжете там), дезертьорството се наказва със смърт. Веднъж след като приключи изпитателния срок, правилата взимат превес и мъжът става заклет член на братството, който не може да напусне никога. Тази романтична идея за група рицари извън закона, блуждаещи на ръба на цивилизацията, мъже взели присърце задачата да защитават обществото, на което са обърнали гръб, не е непозната. Свидетелства сочат за формирането на много тайни организации или специални милиции, целенасочено оформящи се в сянката на някаква по-голяма заплаха. Такова свидетелство датира още от времето на Римската империя, когато легиони са изпратени, за да защитават Вала на император Адриан (който е и реалният исторически обект, послужил за основа на Вала от сериала); такава военна организация са били и Хоспиталиерите, под егидата на ордена на свети Йоан (известни като йоанити). Организацията им представлява католически военен орден, основан по време на Кръстоносните походи, с цел да защитава християнството по това време. Такъв е и Тевтонският орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите (Малтийския орден) и ордена на тамплиерите. И трите ордена функционират и до днес. Ако оставим религиозният елемент настрана, Нощния страж е по някакъв начин много подобен на тези средновековни ордени (въпреки че братята са се заклели да защитават всички хора, не само отделни групи). Те се отказват от всички земи и титли, не се женят, нямат деца, заклеват се да живеят и умрат за съществуването на всички хора. Кодексите на някои исторически свещени организации имат голяма прилика с Нощния страж, те защитават определени групи срещу враждебните атаки от представителите на други религии. И все пак те си приличат най-много с тайната организация на Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм, по-известни като Тамплиери. От произход и цели, до военна структура, йерархия и клетва, Стражът от версията на Мартин е изключително силна, ловка и добре тренирана бойна единица. Например първите сведения за тях достигат до наши дни благодарение на книгата на архиепископ Гийом от Тир – „История на събитията в Отвъдморските земи“ от XII в. В началото те са девет рицари, които трябва да патрулират по пътищата на скоро освободените Свети земи и да я направят сигурна за пилигримите, които поемат по опасния поклоннически път от Европа. Европейците от Първия кръстоносен поход успяват да завземат Йерусалим от ръцете на мюсюлманите през 1099 г. , след като той е бил под тяхна власт близо 400 г. Битката за освобождаването му е много подобна на Войната за зората в „Игра на тронове“, която започва от Дългата нощ, зима толкова дълга, че е продължила близо едно поколение. По това време Белите бродници нападат Вестерос, за да унищожат живота в човешкия свят и да възцарят безкрайна зима. Въпреки, че Йерусалим е защитен, останалите земи не са. Затова през 1118 г. , сър Юг Дьо Пайен предлага на крал Балдуин II да установи монашески орден, който да защитава пилигримите от престъпниците. Средновековното християнство разбира предимствата на присъствието на опитна военна сила по тези места, затова рицарите, с подкрепата на църквата, в лицето на Бернар от Клерво, получават щаб в близост до храма на Соломон в Йерусалим, от където взимат и името си. Скоро след това Тамплиерите започват да се финансират от Църквата, като получават не само пари, но и земи, замъци и наследниците на знатни родове, които желаят да помогнат на каузата за закрилата на Светите земи. Основан само с девет на брой рицари, живеещи на прага на бедността, те успяват да станат една от най-влиятелните икономически и военни сили. Скоро те основават седалища в цяла Европа и Близкия Изток, като не само благородници, но и престъпници, които искат да избегнат наказание, в търсене на опрощение, се присъединяват към редиците на ордена. Подобно на тях, когато е основан, орденът на Нощния страж е високо оценен и привлича доброволци от благородни фамилии от всички краища на Седемте кралства, както и от свободните градове. Да бъдеш „гарван“ е най-висока чест и знак за отдаденост и саможертва, в името на защитата на кралството. По-късно престъпниците, които искат да избегнат присъди, благородниците, търсещи бягство от скандал и други отхвърлени от обществото фигури, започват да се присъединяват към Стража, където получават възможност да започнат на чисто и да възстановят репутацията си. Те се разрастват бързо и така се появява нуждата от организация. Структурно мъжете от Нощния страж са разделени на три различни ордена: Войници, Строители и Стюарди, предвождани от Лорд Командир, който е назначен до живот и може да бъде наследен само, ако новият претендент получи мнозинството от гласовете. За сравнение Рицарите Тамплиери също имат три дивизии, Рицари, Сержанти и Капелани, всички под управлението на Гранд Мастър, който също е доживотно на своя пост, като първият е именно сър Юг Дьо Пайен Докато Рицарите, като основна бойна сила, са представени от Войниците в Нощния страж, Сержантите са аналог на Строителите, които осигуряват продоволствията, както и обслужването на крепостта. Ролята на Капеланите пък е еднаква с тази на Стюардите, които се грижат за останалите задачи, осигуряващи функционирането на укреплението. Ролята на Капелана е дадена на Майстер Емон в „Игра на тронове“, най-мъдрият от хората, един от най-добре вникналите в идеологията на ордена. В една от сериите той обяснява същността на клетвата, като казва: „Някога питал ли си се, защо мъжете от Нощен страж, не се женят и нямат деца? Защото така няма да се привързват. Любовта е смърт за дълга.“Тази мисъл най-добре описва есенцията на Нощния страж, както и на рицарите Тамплиери. И в двата ордена тези, които се присъединяват към тях, трябва да се откажат от всичко, което са имали, всичко което ценят и от тези, които обичат. Отказват се от семейството си, от наследството, а това им дава възможност да абсолютна отдаденост на братството и изпълнение на клетвата на живот и смърт. И, ако поровим още по-надълбоко, ще видим, че аналог на клетвата на Нощния страж се съдържа в едни от най-старите монашески ордени, като този на Бенедиктинците. По-късно, тези „правила“ стават основа за кодекса на рицарите Тамплиери, написан от Бернар и Юг: „Тържествено се заклевам да спазвам всички правила, закони, решения и устав на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим. Да се подчинява да спазвам всички правила, закони, решения и устав на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим. Да се подчинявам на всички изисквания или правни задължения, касаещи правилата и разпоредбите на нашия рицарски и милосърден Орден...“Greyklock ... още »
|
|
