Поводът за тази селекция е 50-ият рожден ден на Международната организация на Франкофонията (МОФ). 13 филмови продукции, включени в тази програма, са продуцирани в държави членки на Франкофонията, но също и държави партньори или наблюдатели на тази организация – Франция, Белгия, Мароко, Тунис, Алжир, Косово, Румъния, Албания, Северна Македония, Сърбия, България и др. Филмите са обединени от ценностите, залегнали в основата на МОФ: правата на човека, правото на образование, равнопоставеността между половете, демокрацията, културното многообразие.
ОТКРИВАНЕТО на програмата „Франкофония 50“ е в деня на откриването на 24-тия СФФ ЕСЕН – 25 септември, когато публиката в София ще има възможност да се срещне с най-новия филм на номинирания за Оскар майстор-режисьор Милчо Манчевски – „Върба“ (копродукция между Северна Македония, Унгария и Белгия). В новата му история три македонски жени трябва да се борят с контрола върху своите тела, традиция, лоялност, бременност и осиновяване. Те не са си поставили за цел да променят света или обществото, но тяхната лична кауза - да станат майки, ги прави невероятни героини… Филмът ще бъде представен лично от неговия автор, специален гост на фестивала. Прожекциите на филма са от 18:30 часа в Кино „Люмиер Лидл“ и от 19:30 часа на ОТКРИТО, на Sofia Summer Fest.
„Синът“ на режисьора Мехди М. Барзауи, копродукция между Тунис, Франция, Ливан и Катар, отвежда зрителите в Тунис, в лятото на 2011 година, за да им разкаже за почивката на Фарес и Мерием, която за жалост завършва катастрофално, след като 10-годишният им син Азис случайно е прострелян при терористичен акт. Нараняванията му коренно променят живота на семейството: Азис има нужда от трансплантация на черен дроб, което води до разкриването на дълго пазена тайна. Филмът може да бъде видян на ГАЛАТА на „Франкофония 50“ - 28 септември от 20:30 часа в Дома на киното и на 14 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Почитателите на творчеството на братя Дарден могат да гледат най-новата им творба „Младият Ахмед“. Белгийско-френската продукция разказва за съдбата на 13-годишно момче, което се колебае между изкушенията на живота и решението да осъди на смърт човек, заради религиозните му убеждения. „Младият Ахмед“ продължава линията на силно социални и въздействащи филми, създадени от Дарден, като този път фокусът е върху фанатизма. Филмът може да бъде видян на 26 септември от 18:00 часа в Кино „Влайкова“, на 28 септември от 18:30 часа в Евро Синема и на 3 октомври от 18:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Филмът на Франсоа Озон „По Божията милост“ (Франция-Белгия) получи Голямата награда на журито на Берлинале 2019. В него участват Мелвил Пупо и Дени Меноше, а историята разказва за Александър, който живее със семейството си в Лион. Един ден той случайно открива, че свещеникът, който го е насилвал като дете, продължава да работи с младежи. Александър намира смелост да се изправи срещу свещеника и успява да открие още негови жертви. Творбата на Озон може да видите на 29 септември от 20:30 часа в Дома на киното и на 13 октомври от 19:30 часа във Френски институт – Кино „Славейков“.
В многоцветната мозайка от филми се откроява и копродукцията между Мароко, Франция и Белгия „Адам“, създадена от режисьорката Мариям Тузани, която с изключителна деликатност представя темата за една жена с извънбрачно дете, принудена да се подчинява на патриархалните нрави в Мароко. Филмът има 6 номинации от фестивала в Кан през 2019 година и може да бъде видян в София на 30 септември от 20:30 часа в Дома на киното, на 2 октомври от 20:00 часа в Кино „Влайкова“, на 8 октомври от 19:30 часа в Евро Синема и на 11 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
„Арабски блус“ на Манеле Лабиди Лабе е история за имигранти, които след години извън страната, се завръщат във Франция. Пътят обратно е особено интересен, а и сблъсъкът с държавните институции е представен със сериозна доза хумор. Прожекциите на филма са на 1 октомври от 20:30 часа в Дома на киното и на 12 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Киноманите не бива да пропускат и „Папиша“ - копродукция между Франция, Алжир, Белгия и Катар, на режисьорката Муния Медур. Филмът е история за образованието и равнопоставеността между половете и свободата. Премиерата бе в секцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан. Този разказ е пълен с енергия и пресъздава по уникален начин важни аспекти от борбата за независимост на жените в Магреб. „Папиша“ може да бъде гледан САМО на 2 октомври от 20:30 часа в Дома на киното.
Уникалната нова история на румънския майстор Корнелиу Порумбою„Свирукащите“ е копродукция между Румъния, Франция, Германия и Швеция. Един полицай трябва да съдейства за откриването на 42 милиона евро, собственост на особено опасен мексикански гангстер. На канарския остров Гомера разговорите се водят с подсвиркване. Кои са хората, които владеят този специален език?... Прожекциите са на 4 октомври от 20:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“ и на 7 октомври от 19:30 часа в Евро Синема.
Един вълнуващ филм с фокус върху темата за равнопоставеност на жените е „Господ съществува, името й е Петруния“, копродукция между Северна Македония, Белгия, Франция, Хърватия и Словения на режисьорката Теона Митевска. Филмът получи признанието на Европейския парламент, който му връчи Наградата ЛУКС и по този начин осигури разпространението на историята на всички европейски езици. Той може да бъде видян на 27 септември от 17:30 часа в Евро Синема, на 28 септември от 18:00 часа на ОТКРИТО, на Sofia Summer Fest, на 29 септември от 20:15 часа в Културен център Г8 и на 5 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Още няколко филма са представени в програмата на „Франкофония 50“ с единствени прожекции – това са българското предложение, филмът на Стефан Командарев – „В кръг“ (копродукция между България и Сърбия) - на 6 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“; „Отворена врата“ на режисьора Флоренц Папас, копродукция между Албания, Косово, Италия и Северна Македония, представян като проект на София Мийтингс – прожекцията му е на 7 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“; „Летящият цирк“ (Косово) на режисьора Фатос Бериша – на 8 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“; както и най-новият филм на словенския режисьор Дамян Козоле „Полусестра“, копродукция между Словения, Северна Македония и Сърбия – прожекцията е на 10 октомври от 19:30 часа, отново във Френския институт – Кино „Славейков“.
* * * Програмата „Франкофония 50“ се реализира в партньорство с Международната организация на Франкофонията, Френския културен институт, посолствата на Мароко и Румъния в София и представителството на Федерация Валония-Брюксел в Букурещ.
* * * #24SofiaIFFAutumn * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!
София Филм Фест е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.
Слуховете около осъществяването на игрална версия на „Имението Даунтън“ се засилват след като един от актьорите потвърди, че Маги Смит ще участва в него. Преди известно време самата 81-годишна актриса беше споделила, че няма смята за невъзможно да участва в игрален филм, защото героинята й ще трябва да е на 100 години в него. Но по време на събитие на БАФТА в Лос Анджелис през изминалия уикенд Майкъл Фокс, който е в ролята на добронамерения камериер Анди Паркър в сериала, каза, че евентуално участие на Смит в игрален филм ще бъде добре за самия филм. „Без нея, но с участието на всички останали актьори също ще се получи добър филм. Но нейното участие със сигурност му поставя печат за високо качество.“ Създателят на сериала – Джулиън Фелоус, също потвърди, че не само той, но и голяма част от актьорите също са навити за игрална версия. ... още »
„Невестата“ по пиесата на Фредерико Гарсиа Лорка - драматургична игра между актьорите и поезия с дизайна на музиката и звукаЧаст от интервюто на Паула Ортиз пред Cineuropa, за филма „Невестата“, в кината от 23 септември, разпространява България Филм ВижънСлед успеха си с дебюта като режисьор на филма “Chrysalis" (Какавида), Паула Ортиз режисира „Невестата“/ La Novia, драма базирана по известната пиеса „Кървава сватба“ на Фредерико Гарсиа Лорка. Ортиз, която жонглира умело с работата като режисьор, сценарист, продуцент и като лектор в университет представя тази трагедия по изключително дързък начин - силни характери и пустинни пейзажи наситени с емоционална интензивност.„Невестата“ има препратки с предишния Ви филм “Chrysalis" (Какавида) и още веднъж на преден план излиза света на женствеността и пустинните пейзажи, филмът има същата естетика като част от “Chrysalis", в който участва Марибел Верду или греша?Паула Ортиз: Местата, на които се заснеха филмите не са едни и същи, но определено е този вид пустинен свят. Неизбежно е, пейзажът го имам в съзнанието ми и във въображението ми: Аз съм от Сарагоса и съм израстнала в пустинята. Мисля, че суровата красота и нуждата за оцеляване в пустинята има определена стойност на етични, естетически и емоционални нива. Опитността в киното се придобива от пътуването, което сме предприели да преминем през ландшафта, елементите на природата и твърдата структура на земята, атмосферата и материалите. И двата филма са свързани чрез този свят, а също и в света на жените, чрез идентичността им. Лорка, който изгражда женските светове и имаше ясен поглед върху този тип характер е направил нещо по-смело, отколкото това, което направих в първия си филм - той създава герои, които, освен че имат митични и божествени идентичностти, имат силите на сътворението и унищожението. Това е не само по-деликатна или по-чувствителна вселена, а нещо, което би могло да се дължи на женствеността, тези характери са по-скоро по-противоречиви, интуитивни. За добро или за зло те таят цялото си желание, цялата си любов и всичката си омраза. Те са огромни, а овладяването на такива характери беше привилегия за мен.Това ли е причината, "Невестата" да има такъв буен тон?Паула Ортиз: Това е трагедия и правилата на трагедията изискват поток от усещания и емоции, които са много дълбоки, докато се стигне до катарзис, шок за душата, дори разрив, както казват гърците. За да се постигне това, казано чрез езика на киното, те трябва да бъдат по-интензивни, когато се изгражда филма и това са самите правила, които диктуват силния емоционален тон, за да може края да доведе до размишления за морала. За да можете да управлявате това, трябва да апелирате за пътешествие на бруталните усещания и това е, което ние се опитахме да направим с всичко, което имахме на разположение.Кое гарантира, че тона във филма няма да излезе извън контрол?Паула Ортиз: Тонът във филма е най-важен - никой няма да забележи, ако тонът изчезне преди финала на снимките, но когато хората видят филма, ще забележат, че липсва. Когато те са въвлечени в този сложен тон, трябва да се внимава да не стане глуповат или преувеличен, това беше най-големия ни страх при подготовката, дали актьорите и екипа, ще могат да се изградят един естетически, визуален и звуков свят. Човек никога не може да е сигурен. Често казвам: не знам дали някога ще направя отново такъв филм, толкова е трудно, бих го направила, само ако се потопя в друга трагедия, в класически текст като този, защото е изключително рисковано. Но ако искате да се изгради трагедия равностойна на гъцките пиеси, каквито са на Шекспир или на Лорка, в наши дни постановката трябва да се изиграе на всичките им различни езици. Ето защо „Невестата“ е със силна и изразителна структура с цвят, светлина, пейзажи, текстури, обекти и дизайн... Имаше и драматургична игра между актьорите и поезия с дизайна на музиката и звука, което се проявява във филма като нереални и символични елементи.Можем ли да сравним Вашия филм с ястие с неочакван и отличителен вкус?Паула Ортиз: Абсолютно. Аз съм наясно с факта, че това е постоянно движение по острието на ножа - това е хазарт и има голям шанс за повечето хора, ако са успяли да се въвлекат в историята на филма, а ако не - то те ще бъдат отхвърлени.От къде почерпихте вдъхновение за тази бъркотия?Паула Ортиз: Чета пиесите на Лорка от 15 годишна и за мен са атавистични и хипнотизиращи - не е интелектуална причината, а по-скоро страст. Учих испански език и литература, и тези текстове ме вълнуват, защото съм прекарала много време с тях. А защо да не напиша сценарий по един такъв текст, който може да бъде силно въздействащ на големия екран? Понякога в нашето кино ги издигаме до почти свещено ниво – защо да не им придам форма както го правят във филмовата индустрия в другите страни? ... още »
Снощи бяха раздадени 86-ите годишни телевизионни награди „Еми“. Сред очакваните победители беше сериалът „Игра на тронове“, който се сдоби с 38-ата под ред статуетка. С това той се превърна в най-награждаваният сериал в историята на наградите, като задмина досегашния шампион „Фрейзър“. Джулия Луис-Драйфус за пети пореден път бе наградена за ролята си във „Вице“, а Маги Смит като Вдовстващата графиня в „Имението Даунтън“ – за трети. Сред изненадите на вечерта беше наградата на Татяна Маслани, която до момента беше недооценена за изпълнението си в „Тъмното дете“ и на Рами Малек за “Mr. Robot”. Ето и пълният списък на наградените:Най-добър драматичен сериал„Американците“„По-добре извикате Саул“„Имението Даунтън“„Игра на тронове“„Вътрешна сигурност“„Къща от карти“„Mr. Robot“ Най-добър актьор в драматичен сериалКайл Чандлър, „Bloodline“Рами Малек, „Mr. Robot“Боб Оденкърк, „По-добре извикате Саул“Матю Рис, „Американците“Лийв Шрайбър, „Рей Донован“Кевин Спейси, „Къща от карти“ Най-добра актриса в драматичен сериалКлеър Дейнс, „Вътрешна сигурност“Виола Дейвис, „Как да ни се размине за убийство“Тараджи П. Хенсън, „Империя“Татяна Маслани, „Тъмното дете“Кери Ръсел, „Американците“Робин Райт, „Къща от карти“ Най-добър поддържащ актьор в драматичен сериалДжонатан Банкс, „По-добре извикате Саул“Бен Менделсън, „Bloodline“Питър Динклейдж, „Игра на тронове“Кит Херингтън, „Игра на тронове“Майкъл Кели, „Къща от карти“Джон Войт, „Рей Донован“ Най-добра поддържаща актриса в драматичен сериалМоура Тиърни, „The Affair“Маги Смит, „Имението Даунтън“Лена Хеди, „Игра на тронове“Емилия Кларк, „Игра на тронове“Мейси Уилямс, „Игра на тронове“Констанс Цимър, „Нереално“ Най-добър комедиен сериал„black-ish“„Master of None“„Модерно семейство“„Силициевата долина“„Transparent“„Unbreakable Kimmy Schmidt“„Вице“ Най-добър актьор в комедиен сериалАнтъни Андерсън, „black-ish“Азис Анзари, „Master of None“Уил Форте, „Последният човек на земята“Уилям Х. Мейси, „Безсрамници“Tомас Мидълдич, „Силициевата долина“Джефри Тамбор, „Transparent“ Най-добра актриса в комедиен сериалЕли Кемпър, „Unbreakable Kimmy Schmidt“Джулия Луис-Драйфус, „Вице“Лори Меткалф, „Отделение за специални грижи“Трейси Елис Рос, „black-ish“Ейми Шумър, „Inside Amy Schumer“Лили Томлин, „Grace & Frankie“ Най-добър поддържащ актьор в комедиен сериалЛуи Андерсън, „Baskets“Андре Броер, „Бруклински полицаи“Кийгън-Майкъл Кей, „Key & Peele“Тай Бърел, „Модерно семейство“Тайтъс Бърджис, „Unbreakable Kimmy Schmidt“Тони Хейл, „Вице“Мат Уолш, „Вице“ Най-добра поддържаща актриса в комедиен сериалНийси Наш, „Отделение за специални грижи“Алисън Джани, „Mom“Кейт Маккинън, Сатърдей Найт ЛайвДжудит Лайт, „Transparent“Габи Хофман, „Transparent“Анна Члъмски, „Вице“ Най-добър лимитиран сериал„American Crime“„Фарго“„Нощният мениджър“„The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“„Roots“ Най-добър актьор в лимитиран сериал или филмБрайън Кранстън, „До край“Бенедикт Къмбърбач, „Шерлок: Ужасяващата булка“Идрис Елба, „Лутър“Куба Гудинг Мл., „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“Том Хидълстън, „Нощният мениджър“Кортни Б. Ванс, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“ Най-добра актриса в лимитиран сериал или филмКирстен Дънст, „Фарго“Фелисити Хъфман, „American Crime“Одра Макдоналд, „Lady Day at Emerson's Bar and Grill“Сара Поулсън, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“Лили Тейлър, „American Crime“Кери Уошингтън, „Confirmation“ Най-добър поддържащ актьор в лимитиран сериал или филмДжеси Пемънс, „Фарго“Бокийм Удбайн, „Фарго“Хю Лори, „Нощният мениджър“Стърлинг К. Браун, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“Дейвид Шуимър, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“Джон Траволта, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“ Най-добра поддържаща актриса в лимитиран сериал или филмМелиса Лео, „До край“Реджина Кинг, „American Crime“Сара Поулсън, „Зловеща семейна история: Хотел“Кати Бейтс, „Зловеща семейна история: Хотел“Джейн Смарт, „Фарго“Оливия Коулман, „Нощният мениджър“Най-добър гостуващ актьор в драматичен сериалХанк Азария, „Рей Донован“Макс фон Сюдов, „Игра на тронове“Рег И. Кати, „Къща от карти“Махершала Али, „Къща от карти“Пол Спаркс, „Къща от карти“Майкъл Дж. Фокс, „Добрата съпруга“Най-добър гостуващ актьор в комедиен сериалПитър Сколари, „Момичета“Боб Нюхарт, „Теорията за големия взрив“Трейси Морган, „Сатърдей найт лайв“Лари Дейвид, „Сатърдей найт лайв“Брадли Уитфорд, „Transparent“Мартин Мъл, „Вице“Най-добра гостуваща актриса в комедиен сериалТина Фей & Ейми Полър, „Сатърдей найт лайв“Мелиса Макарти, „Сатърдей найт лайв“Ейми Шумър, „Сатърдей найт лайв“Кристин Барански, „Теорията за големия взрив“Лори Меткаф, „Теорията за големия взрив“Мелора Хардин, „Transparent“Най-добра гостуваща актриса в драматичен сериалМарго Мартиндейл, „The Americans“Лори Меткаф, „Horace And Pete“Моли Паркър, „Къща от карти“Елън Бърстин, „Къща от карти“Алисън Джани, „Господарите на секса“Кари Престън, „Добрата съпруга“ Най-добър ТВ филм„A Very Murray Christmas“„До край“„Confirmation“„Лутър“„Шерлок: Ужасяващата булка“ Най-добро варайъти ТВ шоу„Jimmy Kimmel Live!“„Last Week Tonight“ с Джон Оливър„The Late Late Show“ с Джеймс Кордън„Real Time“ с Бил Мейхър„The Tonight Show“ с Джими Фалън Най-добра реалити програма„The Amazing Race“„American Ninja Warrior“„Dancing with the Stars“„Project Runway“„Top Chef“„The Voice“ ... още »
Комедията „Кой е баща ти?“ (“Who's Your Daddy? / Bastards”) с участието на Оуен Уилсън, Ед Хелмс и Глен Клоуз се сдоби с първи трейлър, който ни показва какво можем да очакваме от нея. Проектът, за който вече сме ви информирали, ни среща с двама братя, които години наре живеят с идеята, че баща им е бил герой ,докато майка им не им споделя, че няма представа кой е бил той. Те се впускат в търсене и се срещат с поредица от потенциални бащи. Сред тях са Дж. К. Симънс и Тери Брадшоу, които разказват не особено приятни спомени за майката на двамата. ... още »
Документалният проект на Леонардо Ди Каприо, посветен на световните климатични промени – „Преди потопа“ (“Before The Flood”), ще има своята европейска премиера на предстоящия филмов фестивал в Лондон. На 15 октомври зрителите в английската столица ще могат да го изгледат в секцията „Специални прожекции“. Режисьор на документалната творба е Фишър Стивънс. В нея Лео обикаля планетата, за да се среща със световни лидери, учени и експерти по въпросите за глобалното затопляне и да търси практически разрешения на предизвикателствата, пред които сме поставени. Той е и продуцент на „Преди потопа“. ... още »
Сред номинираните за най-добро режисьорско откритие на Европейската филмова академия тази година е и българката Светла Цоцоркова. Нейният дебютен игрален филм „Жажда“ ще се съревновава за наградата на международната филмова критика ФИПРЕСИ. Наградите ще бъдат раздадени във Вроцлав, Полша на 10 декември. Останалите претенденти са „Кучета“ (“Caini”), копродукция на Румъния, Франция, България и Катар на румънеца Богдан Чирика, „Либман“ (“Liebmann”) на немския режисьор Жул Херман, израелско-френската копродукция „Пясъчна буря“ (“Sufat Chol”) на Елите Зехер, „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки“ (“Hymyileva Mies”), копродукция между Финландия, Германия и Швеция на финландеца Юхо Куосманен. ... още »
Гаел Гарсия Бернал е един от режисьорите на късометражни новели в омнибус филма „Лудо“ (“Madly”), който ще бъде разпространен по света от японската компания Никацу Корпорейшън. Романтичната драма разказва шест истории за любовта в наши дни в шест световни града. Другите режисьори, които са разполагали с 15 минути, за да покажат своето виждане за романтиката с днешна дата са Сион Соно, Себастиан Силва, Мия Уасиковска, Анураг Кашияп и Наташа Кан. Световната премиера на филма беше на фестивала Трайбека, където Радика Апте получи и награда за най-добра актриса за изпълнението си в „Лудо“. ... още »
Да се прави римейк е трудно работа. Не е ясно защо на продуцентите в американското кино въобще им хрумва да връщат на екран неостаряващи класики, които публиката още помни. Може би защото Холивуд обича да повтаря всяка успешна филмова практика, докато не изцеди и най-минимална възможност за печалба. Заради цялата непримиримост на продуцентите да се опитват да пълнят джобовете си страда публиката. Често се налага да гледаме ненужни и безсмислени римейки, които в повечето случаи са промотирани като по-добри от оригинала, но в крайна те са просто провали…Нека да видим кои са най-лошите примери на тази тенденция…Розовата пантера (2006) Явно в тази версия идеята е била да превърнат прочутия инспектор Клузо в див и безумен персонаж, защото в оригинала на филма от 1963 г., в която Питър Селърс е в главната роля, този образ е некомпетентен, но забавен скапаняк, който създава хаоса около себе си съвсем инцидентно. При Стив Мартин обаче всичко сякаш е добре премислено. Хаосът е подреден и „несполучлив“. Зрителите не повярваха в спонтанността на историята. Footloose (2011) В случая с този филм няма какво да се лъжем, дори оригиналът от 1984 г. е не е добър. Но в крайна сметка, „Footloose“ е една от реликвите на своето време – заедно с неговата забавна абсурдност, и легендарният му саундтрак - който засенчва всичките му драматургични несъвършенства. Крейг Брюър минава за талантлив режисьор, но прекалено претенциозното му отношение към тази простовата история, прави филма кичозен и странен за зрителите, влюбили се в оригинала.Степфордските съпруги (2004) Оригиналът е направен през 1975 г. и е всъщност пастелен научнофантастичен хорър, със завоалирана щипка черна комедия, разпръсната по целия сюжет. В римейка обаче сатирата взима връх, и то не по подходящия начин. Това решение на продуцентите - да разместят жанровите основи на филма, не се отплаща добре и крайният продукт е един слаб и с нищо незапомнящ се филм.Straw Dogs (2011) Много е трудно да се направи римейк на филм на Сам Пекинпа в наше време. „Straw Dogs“ е твърде политически некоректен филм и неприложим в днешните „условия“, обсебено що се отнася до многото феминистки скрупули, които биха го определили за сексистки. Затова в римейка цялата тази суровост и първичност на историята са изоставени, всичко е замаскирано с изпразнено от смисъл насилие. Разбира се, че публиката забеляза това… Град на ангели (1998) Сигурно в историята на киното е имало много други ужасни идеи за римейк за класически и успешен сред публиката филм, но това конкретно фиаско никога няма да забравим. И защо въобще трябва да се възпроизведе отново от Холивуд арт шедьовъра на Вендерс „Криле на желанието“ – това е риторичен въпрос? Този римейк дори не е бледо подобие на оригинала, той е толкова сладък и излишно сантиментален, че може с лекота да запуши артериите на зрителите…Всички многобройни, ужасни римейки на класически хорър филми Такива опити не просто предизвикват безразличието на публиката, а директно и ясно провокират обезверението ѝ. Възкресяването на хорър класики във всички случаи е обречено на тотален провал и не е ясно защо въобще на някого му хрумва да прави такива опити като – „Тексаското клане“. „Петък 13-ти“, „Черната Коледа“ и безброй много други филми-римейк, които не си струват гледането. Bad News Bears (2005) Тази сатирична бейзболна комедия от 1976 г. остави незаличимо чувство у зрителите. И този филм бе една от реликвите на своето време. Освободен и завладяващ със своята непосредственост, той отдавна се е превърнал в американска класика. В римейка от 2005 г. цялата тази автентичност липсва, шегите са плоски и никак не са адекватни на новото време и въобще на новия век.Артър (2011) Оригиналът беше лека романтична комедия, направена още във времето, когато Лайза Минели беше голяма филмова звезда. Да не забравяме и че всичко се въртеше около небрежната харизма на Дъдли Мур, който изигра леко наглия алкохолизиран плейбой Артър. В римейка Мур беше наследен от Ръсел Бранд, който освен, че се изложи, направи от филма тотална боза. Така с тази лента, вместо светът да разбере кой е комикът Ръсел Бранд, светът разбра защо всъщност Ръсел Бранд никога няма да бъде филмова звезда. Психо (1998) Никой никога не проумя откъде дойде дързостта на Гас Ван Сант да направи този римейк на един от най-известните филми в историята на киното, и то не на кого да е, а на режисьора с един от най-ярките почерци в пантеона на седмото изкуство – Алфред Хичкок. Римейкът по-скоро прилича на някакъв експеримент, отколкото на филмово произведение. Нещо като Франкенщайн на римейките – движи се, говори, изглежда като жив, но всъщност филмът си е напълно мъртъв и безсмислен. От цялата работа може би има едно хубаво нещо – сигурно вече никой няма да се опита да прави римейк на филм на Хичкок просто така…ДАС ... още »
