Шест интригуващи филма от Балканския конкурс на 27-ия София Филм Фест
Традицията повелява да представяме най-ценните творби на автори в киното от региона на Балканите, като международното жури тази година ще бъде ръководено от режисьора Костадин Бонев. Общо филмите в конкурса са 12. България ще бъде представяна с носителя на „Златна роза“ за най-добър филм – „Майка“ на Зорница София.
През 2020 година филмът на Емин Алпер „Три сестри“ спечели наградата за най-добър филм в Балканския конкурс на СФФ – три години по-късно представяме пред киноманите в София новия му интригуващ разказ „Изпепеляващи дни“ – своеобразна притча за корупцията в задушаващата, патриархална среда в глухата провинция. Филмът е копродукция между Турция, Франция, Германия, Нидерландия, Гърция и Хърватия. Историята проследява драматичната съдба на млад прокурор, наскоро назначен в малко турско градче, който е въвлечен в политически конфликт по време на първото си разследване на убийство. Със специфичния си визуален стил, Алпер умело пресъздава обществено-политическото състояние в страната и същевременно в разказа му присъстват остроумие, ирония и сарказъм. Филмът получава номинации за Queer Palm и за голямата награда в конкурсната програма „Особен поглед“ в Кан.
Действието в дебютния филм на хърватския сценарист и режисьор Юрай Леротич „Сигурно място“ се развива в рамките на 24 часа. Замислен като своеобразна възстановка с автобиографични елементи, това е трогателен филм „за невидимата война в самите нас“, като главно действащо лице в него е Дамир – изпаднал в сериозна депресия, той прави опит да посегне на живота си, а негови спасители се оказват майка му и неговият брат. Филмът пристига у нас с три награди от Локарно – за най-добри дебют, изгряващ режисьор и актьор и с две от „Сърца“ от Сараево – за най-добър филм и актьор.
След три пълнометражни филма, създадени по негови собствени сценарии, румънският режисьор Пол Негоеску решава да се довери на авторите Раду Романюк и Оана Тудор за своя четвърти филм - копродукцията между Румъния и България „Мъже на делата“. Представена с успех на фестивалите в Сараево и Варшава, историята проследява терзанията на началника на полицията в село в Северна Румъния, който се включва в незаконни машинации заедно с кмета, но след като в селото се случва убийство – представителят на властта трябва да вземе трудни решения, за да спре натрупването на напрежение в малката общност.
Най-новият филм на сценариста и режисьор Пиер Жалица„Ден на труда“ е съвместна продукция между Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора и бе удостоен с голямата награда на фестивала във Варшава. Сюжетът пресъздава шока на един емигрант, завърнал се в Босна, който открива, че баща му е арестуван по подозрения във военно престъпление, извършено през 90-те години.
След сериозния успех на „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ на Теона Стругар Митевска – с две награди на Берлинале 2019 и номинация за „Златна мечка“, с наградата LUX на Европейския парламент, следващият проект на режисьорката е мащабна копродукция между Северна Македония, Босна и Херцеговина, Белгия, Хърватия, Дания и Словения, дебютирал в програма „Хоризонти“ на Венеция, а съавтор на сценария заедно с Митевска е Елма Татараджич, дългогодишен селекционер на фестивала в Сараево. Историята в „Най-щастливият човек на света“ е свързана със спомените от войната, разтърсила бивша Югославия през 90-те години на ХХ век – в опит да открие така мечтаната романтична любов, една жена на средна възраст се сближава със свой връстник, с когото преди години са били от двете страни на огневата линия в Сараево и най-важното в неговия живот е да получи опрощение.
Дебютният филм на Йозкан Алпер„Есен“ получи наградата за най-добър режисьор в Международния конкурс на СФФ през 2009 година, а 14 години по-късно в Балканския конкурс на фестивала представяме неговия шести пълнометражен филм „Черна нощ“, удостоен с наградите за най-добър филм и най-добър сценарий на фестивала в Анталия. Филмът разказва за бурните страсти, които владеят сърцето на един жител на малко планинско градче и за необратимите последици от изчезването на един офицер, които отекват години след случилото се в една непрогледна черна нощ…
Останалите участници в Балканския конкурс на 27-ия София Филм Фест ще бъдат представени допълнително.
На фокус: „Пътуване към Йерусалим”2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.Представяме на вашето внимание „Пътуване към Йерусалим” на Иван Ничев.Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора и се реализира с подкрепата на програма „Култура” на Столичната община и Националния филмов център. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.„Пътуване към Йерусалим” - филмътФилмът представя една оригинална картина на България в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, видяна през погледа на певица (Елена Петрова), фокусник (Александър Морфов), техният асистент (Васил Василев-Зуека) и две еврейски деца (в ролите Симона Стойкова и Георги Георгиев), които се опитват да избягат от надигащия се фашизъм в земята на техните предци – Палестина, и откриват топлина и закрила на най-неочакваното място.Евтини хотелски стаи, раздрънкани автобуси, „невероятни артистични успехи” и непрекъсната липса на пари бележат дните на пътешествениците - София, Пловдив, Шумен и накрая Варна – пристанището, за което бленуват. Бедните артисти залагат без колебание последните си пари, за да платят пътя на децата извън страната. Само за две години – между 1939-а и 1940-а – хиляди евреи от Централна Европа успяват да избегнат смъртта, използвайки България като коридор, преди границите да бъдат затворени.Режисьор на филма е Иван Ничев, който е съсценарист с Юрий Дачев. Продуценти на филма са Ханс-Вернер Хонерт и Иван Ничев. Музиката е на Стефан Димитров. Ролите са поверени на Елена Петрова, Александър Морфов, Васил Василев-Зуека, Бернд Михаел Ладе, Симона Стойкова, Георги Георгиев, Христо Гърбов и други. Филмът е продукция на Cinemascope – И. Ничев, Saxonia Media – Германия, ЕВРОИМАЖ и Националния Филмов Център - България. Режисьорът за филмаКакво научихте от собствения си филм?Че българинът е много толерантен народ и трябва много да се ровиш, докато намериш примери за нетърпимост и ксенофобия. За разлика от много по-цивилизовани нации като французи, чехи или поляци.Това не е ли легенда?Никаква легенда не е. Българинът е способен на безкористни прояви на себеотдаване към другия човек, дори когато е много затруднен. Това е нещо, което трябва да помним, че притежаваме. Разбира се, в трудно време като нашето такива чувства започват да притъпяват. Но не бива да мислим, че нашият народ не е способен на великодушни жестове към ближния. Историята го показва и това е национална гордост. Затова съм спокоен спрямо всички онези, които ще гледат „Пътуване към Йерусалим”. Из интервю, в. „Монитор”, 22 август 2003Критиката за филмаНовият филм на Иван Ничев притежава добър усет за водене на разказа, автентична атмосфера и много приятни актьорски попадения в лицето на Александър Морфов и особено на Васил Василев-Зуека, както и при някои от изпълнителите на поддържащи роли.„Пътуване към Йерусалим” определено печели от доброто съчетание на двете нива в развитието на сюжета. Погледнато реално той не е нито историческа драма за спасяването на евреите, нито мелодрама за невъможността на една жена да направи правилен избор в живота. Но притежава по-малко и от двете. От една страна историческия фон и грижливо разработената атмосфера придават автентичност на филмовите събития, а политическите пристрастия на епохата са умело вплетени в личната история. От друга - превръщането на Зара във фатална жена, някъде между Елена (от Троя) и Кармен, измества трагичното и комичното на заден план, придавайки неочаквана дълбочина на драмата. В крайна сметка всичко опира до вечните теми за Любовта и Свободата. сп. „Екран”, 2003Остава ми да призная за пореден път, че театърът е немислим без актьорите. … Ролята на актьорите точно в този филм се нуждае от специален акцент. Без Елена Петрова (Зара), Александър Морфов (Дими) и Васил Василев - Зуека (Сами), без тяхното артистично умение, с което вдъхват архетипен живот на знаковите си образи и с което по индивидуално неповторим начин ни забавляват в царството на жанровите форми, нищо от конструираното и търсено като внушение от Юрий Дачев и Иван Ничев не би могло да сработи.Искра Димитрова, в. „Култура”, 26 септември 2003Фестивални участияМТФ „Златната ракла”, Пловдив 2003 – награда на СБФД за режисура – Иван Ничев Международен София Филм Фест 2004 ... още »
Креативното дуо Брус Уилис и М. Найт Шаямалан се събират за третия си съвместен проект, обяви Heat Vision.Още през 1999 г. двамата провокираха киноманите със своето „Шесто чувство", а година по-късно ни показаха какво значи да бъдеш „Неуязвимият".Бъдещата лента е нов, таен проект на индийския режисьор Шаямалан. Известно е, че във филма ще се включат още звездите Гуинет Полтроу и Брадли Купър. Естествено, главната роля е отредена по презумпция за г-н Уилис.Сценарият на новия филм все още е в процес на преработка, като вече е бил представен на няколко студия. Какво точно ще представлява обаче, засега е загадка. ... още »
Световната мрежа за късометражно кино и анимация Future Shorts организира поредната безплатна прожекция на Лятната естрада в Борисовата градина на 26 юни от 21:15.В програмата ще видите откритието на Future Shorts - "30 секунди аз" на 19-годишния Димо Трифонов, изгряващ и oбещаващ български артист и дизайнер; шокиращото музикално видео на M.I.A. "Born Free"; слънчев и мързелив ден, в който е лесно да бъдеш щастлив - "Tulum", макар светът около теб да е напълно разрушен; трогателната стоп моушън анимация "Heartstrings".Очакват ви и още много други филми, така че не се колебайте. Входът е свободен. ... още »
от Антон ТерзиевЧак след „Професия: Репортер”, разбрах какво ме е впечатлявало винаги в Микеланджело Антониони.Звездите в неговото Кино (Ален Делон -„Затъмнение”, Мастрояни -„Нощта”, Джон Малкович -„Отвъд облаците” и тн.) , всъщност нямат главна роля.Близките планове върху лицата са рядкост, понякога, както в „Професия: Репортер”, диалогът е на 20-30 метра от камерата. Отказът му да флиртува с публиката чрез сексапила на актьора е педантично упорит.При все че ползва всички класически драматургични и жанрови похвати за ситуационно кино, съспенс, трилър, роуд муви („Фотоувеличение”, „Забриски пойнт”), налице и е една отчетлива дзен-медитация, самонаблюдение, внушение за дистанцираност, сякаш най-приятелски - не фамилиарно, те приканва да споделиш неудобствата на режисьорското столче. В това, което някой нарича маниерна протяжност виждам философско изследване на възможните пътища за развитие, авторефлексия.Нещо, което очевидно е допаднало и на Джак Никълсън.Хипнотичният му стил на говорене („Хората си мислят, че знам нещо повече от тях, това обикновено не е така”, казва по този повод) пасва идеално героя му.Из построените от него лабиринти на двойната идентичност го води Мария Шнайдер.Красива, крехка, едва три години след „Последно танго в Париж”.„Професия: Репортер” по някакъв начин е и много близък до Джармуш с последния си „The Limits of Control”. Изследване на подобен паралел би било доста приятно занимание. ... още »
Ако някога сте се чудили какво е да живееш като Чарлийз Терон, сега имате възможност да проверите.Актрисата дала под наем луксозната си къщичка в Малибу.За скромните 50 000 долара на месец може да свиете гнездо в дом на една истинска звезда, носителка на "Оскар".Това именно било и романтичното скривалище на Чарлийз, където тя прекарвала страстни уикенди с вече бившия си приятел Стюарт, с когото скъсаха съвсем скоро.Доста пари са за три спални коментират от dailymail.co.uk, но пък става въпрос за прекрасна гледка и голяма част от плажната ивица на Малибу за... лично ползване. ... още »
Датският режисьор Оле Борнедал запретна ръкави за екранизацията на драматичната битка на 18 април 1864 г. край Dybbøl, в която Дания губи пред армиите на Австрия и Прусия.Работното заглавие на филма е „Slagtebænk Dybbøl", като продукцията е адаптация по епичния роман на Том Бък-Суинти. Любопитен факт е, че това ще е първият подобен филм за Борнедал, добил популярност с трилърите „Deliver Us from Evil" (2009) и „Just Another Love Story" (2007).Битката край Dybbøl, в която датските войници претърпяват редица фатални загуби пред германската конфедерация, се е превърнала в символ за смелостта и саможертвата на датчаните.Самият режисьор многократно е заявявал, че е впечатлен от историята покрай този сблъсък, в който сънародниците му са били хванати в една „луда и безумна реалност".Авторът на оригиналната книга Бък-Суинти, известен повече като историк и журналист, смята, че романът ще успее да бъде пресъздаден по подобаващ начин, защото е поверен на „много сигурни ръце". Филмът се очаква да изгрее на големия екран през 2012 г. ... още »
Обикновено, когато една идея се мултиплицира в няколко части на един филм, тя бързо губи първоначалното си очарование и лека полека започва да се доближава към определението за досадно.„Играта на играчките 3" обаче сякаш е имунизирана срещу този неписан закон. Историята от предишните две части се доразвива, следвайки пътя на логиката, като предлага един нов сюжет, богат откъм смисли и послания.Симпатичната компания от играчки, която осъзнава себе си като собственост на Анди, прави отчаяни опити да привлече вниманието на своя притежател за една последна игра с тях.Малкото момче вече е пораснало и се кани да постъпи в колеж. Надарени с разум, в много случаи надвишаващ човешкия, играчките на Анди го разбират и го подкрепят в пътя по израстване и напускане на детството.Двойката картофи, готиният динозавър, каубойката, дакела и Бъз виждат продължението на живота си в местната детска градина „Слънчев ден", където ще носят радост на други дечица. Уди обаче аргументирано не желае да бъде нечия друга играчка.Компанията все пак попада в детската градина, където тамошните играчки са сформирали свое общество. И като всяка общност те имат диктатор - пухкавият мечок Лотсо, ухаещ на ягодки. Имат и нещо като конституция, чието престъпване подлежи на наказания сякаш от Крумовото време. Нашите играчки естествено няма да се дадат лесно. Следва изобилие от обрати, множество сцени, напоени с хумор, и срещи с нови симпатични герои.Анимацията с режисьор Лий Ънкрич („Таласъми ООД" , „Търсенето на Немо") е една забавна и поучителна история, която разказва за може би най-голямата травма в човешкия живот - сбогуването с детството.Наред с това надлежно е разгледана темата за самотата на изоставените играчки (наистина сърцераздирателно) и за тъгата, която изпитват те. Играчките също имат сърца.Чудесно е да вярваме, макар и отдавна да не си играем на барбита или колички, че играчките наистина се съживяват нощем и тайно бдят над нас - децата. Детският свят е „мястото", в което узрява човешкото и там всеки има своя Уди, Бъз и мечок с миризма на ягоди. Така че гледайте и бъдете отново деца. ... още »
Нетипично трио се сформира за новия криминален трипър „Guns, Girls & Gambling", който ще събере заедно Крисчън Слейтър, Гари Олдман и комика Дейн Кук.Режисьор и сценарист на проекта е Майкъл Уиник („Shadow Puppets"), обяви Heat Vision.От екипа на филма разкриха, че сюжетът е също толкова необичаен, колкото и актьорския състав.Имитатори на Елвис, индианци, модерни каубои, 2-метров рус терорист, корумпиран шериф и проститутка, търсеща индиански безценен артефакт, са само част от персонажите в „Guns, Girls & Gambling".В тази плеяда от екцентрични герои Слейтър остава „нормалният тип", който в алкохолно опиянение се записва на конкурс за двойници на Елвис. Негов най-голям конкурент е героят на Олдман, а Кук е в кожата на шерифа. ... още »
