Поводът за тази селекция е 50-ият рожден ден на Международната организация на Франкофонията (МОФ). 13 филмови продукции, включени в тази програма, са продуцирани в държави членки на Франкофонията, но също и държави партньори или наблюдатели на тази организация – Франция, Белгия, Мароко, Тунис, Алжир, Косово, Румъния, Албания, Северна Македония, Сърбия, България и др. Филмите са обединени от ценностите, залегнали в основата на МОФ: правата на човека, правото на образование, равнопоставеността между половете, демокрацията, културното многообразие.
ОТКРИВАНЕТО на програмата „Франкофония 50“ е в деня на откриването на 24-тия СФФ ЕСЕН – 25 септември, когато публиката в София ще има възможност да се срещне с най-новия филм на номинирания за Оскар майстор-режисьор Милчо Манчевски – „Върба“ (копродукция между Северна Македония, Унгария и Белгия). В новата му история три македонски жени трябва да се борят с контрола върху своите тела, традиция, лоялност, бременност и осиновяване. Те не са си поставили за цел да променят света или обществото, но тяхната лична кауза - да станат майки, ги прави невероятни героини… Филмът ще бъде представен лично от неговия автор, специален гост на фестивала. Прожекциите на филма са от 18:30 часа в Кино „Люмиер Лидл“ и от 19:30 часа на ОТКРИТО, на Sofia Summer Fest.
„Синът“ на режисьора Мехди М. Барзауи, копродукция между Тунис, Франция, Ливан и Катар, отвежда зрителите в Тунис, в лятото на 2011 година, за да им разкаже за почивката на Фарес и Мерием, която за жалост завършва катастрофално, след като 10-годишният им син Азис случайно е прострелян при терористичен акт. Нараняванията му коренно променят живота на семейството: Азис има нужда от трансплантация на черен дроб, което води до разкриването на дълго пазена тайна. Филмът може да бъде видян на ГАЛАТА на „Франкофония 50“ - 28 септември от 20:30 часа в Дома на киното и на 14 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Почитателите на творчеството на братя Дарден могат да гледат най-новата им творба „Младият Ахмед“. Белгийско-френската продукция разказва за съдбата на 13-годишно момче, което се колебае между изкушенията на живота и решението да осъди на смърт човек, заради религиозните му убеждения. „Младият Ахмед“ продължава линията на силно социални и въздействащи филми, създадени от Дарден, като този път фокусът е върху фанатизма. Филмът може да бъде видян на 26 септември от 18:00 часа в Кино „Влайкова“, на 28 септември от 18:30 часа в Евро Синема и на 3 октомври от 18:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Филмът на Франсоа Озон „По Божията милост“ (Франция-Белгия) получи Голямата награда на журито на Берлинале 2019. В него участват Мелвил Пупо и Дени Меноше, а историята разказва за Александър, който живее със семейството си в Лион. Един ден той случайно открива, че свещеникът, който го е насилвал като дете, продължава да работи с младежи. Александър намира смелост да се изправи срещу свещеника и успява да открие още негови жертви. Творбата на Озон може да видите на 29 септември от 20:30 часа в Дома на киното и на 13 октомври от 19:30 часа във Френски институт – Кино „Славейков“.
В многоцветната мозайка от филми се откроява и копродукцията между Мароко, Франция и Белгия „Адам“, създадена от режисьорката Мариям Тузани, която с изключителна деликатност представя темата за една жена с извънбрачно дете, принудена да се подчинява на патриархалните нрави в Мароко. Филмът има 6 номинации от фестивала в Кан през 2019 година и може да бъде видян в София на 30 септември от 20:30 часа в Дома на киното, на 2 октомври от 20:00 часа в Кино „Влайкова“, на 8 октомври от 19:30 часа в Евро Синема и на 11 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
„Арабски блус“ на Манеле Лабиди Лабе е история за имигранти, които след години извън страната, се завръщат във Франция. Пътят обратно е особено интересен, а и сблъсъкът с държавните институции е представен със сериозна доза хумор. Прожекциите на филма са на 1 октомври от 20:30 часа в Дома на киното и на 12 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Киноманите не бива да пропускат и „Папиша“ - копродукция между Франция, Алжир, Белгия и Катар, на режисьорката Муния Медур. Филмът е история за образованието и равнопоставеността между половете и свободата. Премиерата бе в секцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан. Този разказ е пълен с енергия и пресъздава по уникален начин важни аспекти от борбата за независимост на жените в Магреб. „Папиша“ може да бъде гледан САМО на 2 октомври от 20:30 часа в Дома на киното.
Уникалната нова история на румънския майстор Корнелиу Порумбою„Свирукащите“ е копродукция между Румъния, Франция, Германия и Швеция. Един полицай трябва да съдейства за откриването на 42 милиона евро, собственост на особено опасен мексикански гангстер. На канарския остров Гомера разговорите се водят с подсвиркване. Кои са хората, които владеят този специален език?... Прожекциите са на 4 октомври от 20:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“ и на 7 октомври от 19:30 часа в Евро Синема.
Един вълнуващ филм с фокус върху темата за равнопоставеност на жените е „Господ съществува, името й е Петруния“, копродукция между Северна Македония, Белгия, Франция, Хърватия и Словения на режисьорката Теона Митевска. Филмът получи признанието на Европейския парламент, който му връчи Наградата ЛУКС и по този начин осигури разпространението на историята на всички европейски езици. Той може да бъде видян на 27 септември от 17:30 часа в Евро Синема, на 28 септември от 18:00 часа на ОТКРИТО, на Sofia Summer Fest, на 29 септември от 20:15 часа в Културен център Г8 и на 5 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Още няколко филма са представени в програмата на „Франкофония 50“ с единствени прожекции – това са българското предложение, филмът на Стефан Командарев – „В кръг“ (копродукция между България и Сърбия) - на 6 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“; „Отворена врата“ на режисьора Флоренц Папас, копродукция между Албания, Косово, Италия и Северна Македония, представян като проект на София Мийтингс – прожекцията му е на 7 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“; „Летящият цирк“ (Косово) на режисьора Фатос Бериша – на 8 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“; както и най-новият филм на словенския режисьор Дамян Козоле „Полусестра“, копродукция между Словения, Северна Македония и Сърбия – прожекцията е на 10 октомври от 19:30 часа, отново във Френския институт – Кино „Славейков“.
* * * Програмата „Франкофония 50“ се реализира в партньорство с Международната организация на Франкофонията, Френския културен институт, посолствата на Мароко и Румъния в София и представителството на Федерация Валония-Брюксел в Букурещ.
* * * #24SofiaIFFAutumn * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!
София Филм Фест е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.
На 17-ти ноември 2009 г. стартира премиерата на „Планетата Земя” – най–грандиозната и високобюджетна поредица, снимана в продължение на четири години за повече от 2000 снимачни дни от над 74 фотографа, разположени на 204 локации в над 62 страни по света.Забележителните 6 епизода, които стартират по Animal Planet в сряда 25ти ноември в 22:00 ч., разказват повече за избрани животни и различната околна среда, която обитават.Използвайки зашеметяваща HD фотография, премиерните епизоди на „Планетата Земя" комбинират интересни моменти от живота на едни от най-необикновените същества на Земята.Спиращата дъха поредица позволява на зрителите да станат свидетели на хилядолетната еволюция на природата, а завладяващите компютърни изображения отвеждат зрителите отвъд обсега на камерата.За първи път в историята на документалната телевизия, зрителите имат възможността да посетят места, на които не са били до сега и да се запознаят с редките видове, които обитават нашата планета.Пътувайки из необятни ширини, епизодите изследват големите равнини на Западна Африка, гигантските дробове на Земята – Амазонските джунгли, блестящите Антарктически ледени върхове и девствените гори на Мадагаскар и Източна Европа. Не пропускайте да се гмурнете дълбоко в дълбините на световните океани в Коста Рика, Венецуела и Хавай и изследвайте чудесата на дълбините.Още новини:• Сър Иън Маккелън получи "Variety Club Award"• Приходите на "Паранормална активност" достигнаха $100 милиона• Новите социални инициативи на „Киномания 2009”• Валери Йорданов: "Раци" може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории• Българското кино на филмовия фестивал в Банкок ... още »
от Ангел ГенчевКолко забавна точно може да бъде една зомби-лента? От дълги, дълги години, този тип филми в крайна сметка се свежда до едно и също - кръвожадни, плътоядни, леко разложени немъртви, полупарализирани от страх жертви, както и разбира се шепа по-съобразителни герои, а всичко това - вкарано в голямата месомелачка. От друга страна обаче, именно пък провлачващите крайници насам-натам кадаври са дали на жанра не само някои от най-популярните клишета, но и повече от една и две сред по-забавните комедии на ужаса - да си спомним само различните вариации на "Живите мъртви".Именно в тази група се помещава и "Зомбиленд", при това, следва да се отбележи, доста високо в класирането. Естествено, лентата е доволно елементарна, но пък едва ли някой очаква от нея да изпъква точно със смисъл. Вкратце, светът е покосен от н-тия на брой зомбифициращ вирус, а насред апокалиптичния пейзаж се изнамират съвременния мухльо, в лицето на Кълъмбъс (Джеси Айзенбърг) и старовремския, порядъчно прост тексаски бабаит Талахаси (Уди Харелсън), в последствие подкрепени от неизбежните мацки - Уичита и Литъл Рок (Ема Стоун и Абигейл Бреслин).От там насетне следват бухалки, тръби, ножици, помпи и всякакъв подобен добре известен и подходящ за оцеляващия сред тълпите ходещи трупове инструментариум, както и естествено цистерни кръв - всичко това подкрепено от ефирна, но реално напълно достатъчна сюжетна линия, колкото да задържа течението на филма в някакво корито, дори с някой друг лек завой.Ако и да не блести на пръв поглед с нищо ново обаче, "Зомбиленд" се отличава с перфектно изпълнение. Уж класическият сценарий всъщност по-скоро би избивал на пародия, стига да се занимаваше с някоя по-сериозна тема. Немалка част от лентата е посветена на установените от Кълъмбъс трийсетина правила за оцеляване, илюстрирани доста показателно в не толкова ужасни - стига да не притрепервате при вида на изкуствена кръв - колкото смешни по идиотски начин сцени, съчетани с отделни дребни, но всъщност доста удачни бъзици именно с местните клишета.Е, може би ако не сте геймър ще пропуснете първия сблъсък на компютърния маниак с провлачващото по доста характерен маниер счупен крак зомби, но пък това далеч не е и единствения подобен момент в осемдесетминутната лента.Огромен плюс е и пълната липса на какъвто и да е лигоч, въпреки лекия романтичен полъх от един момент нататък - реално, лентата е успешно оперирана от всички онези празни кадри, изпълнени със също толкова празни погледи или не дай си боже още по-безсмислени реплики, толкова характерни за филмите на ужаса, веднъж щом на сценаристите се наложило да запълват лента около така или иначе постното действие. Без предисловие и без спирачки, но за сметка на това с "For Whom the Bell Tolls", "Зомбиленд" просто кара от начало до край и толкоз, и в крайна сметка се оказва, че този подход е далеч по-забавен.Като стана дума за диалог и сцени, лентата получава още две червени точки. От една страна е изпълнена с лафове, благодарение както на крайно пиперливия, но далеч не дразнещ в смисъла на безсмислено ругаене речник на Талахаси, така и на малко протяжните, но всъщност подходящо обяснителни монолози на Кълъмбъс. От друга - кинематографията е чудесна.Не само, че създателите на филма не са пестили ефекти, колкото и ограничени на практика да са изискванията в случая - в проява на добър вкус ни предоставят някои по-нетипични сцени, и то не висящи, а свързани реално я с Правилата, я с идеята на самите главни герои. А като за финал, ролите пасват и на изпълнителите на последните на последните като ръкавица.В резюме, може би аз самият съм малко изненадан да го кажа, но непредразполагащият нито със заглавие, нито със сюжет "Зомбиленд" се оказва чудесно забавление - стига разбира се да имате афинитет към подобни - и даже има по нещо, с което да ви изненада.Дори струва ми се бих допълнил, че доколкото и да се правят опити класиката да бъде издигана до нови висини с опити за витиеват, по-дълбок сюжет ("Аз съм легенда", например), или визуална еквилибристика ("Денят на прокълнатите", да речем), то в суровия си вид, с малко вложена мисъл и при добро чувство за хумор накрая комай пак се получава по-добре.Още рецензии:• Moon• Дано 2012-та не е като на кино• Филмът на живота• Недоволният гражданин Бътлър• Източно и лично ... още »
Знаменитият британски актьор Сър Иън Маккелън получи престижната награда "Variety Club Award". Призът бе връчен с мотива - дългогодишна служба в шоубизнеса.Самата церемония се състоя в Лондон през изминалия уикенд. Освен Маккелън, с отличия бяха удостоени и още двама негови колеги - Кевин Спейси за "преданост към британския театър", както и Майкъл Шийн.Самият "Variety Club" е образуван през далечната 1949 година, като основната му задача е да помага на деца от бедни семейства и инвалиди.През 2010-та година Маккелън ще вземе участие в снимките на най-новия проект на Гилермо дел Торо - "The Hobbit", който се явява своеобразно продължение на хитовата трилогия "Властелинът на пръстените".Още новини:• Приходите на "Паранормална активност" достигнаха $100 милиона• Новите социални инициативи на „Киномания 2009”• Валери Йорданов: "Раци" може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории• Българското кино на филмовия фестивал в Банкок• „Moon Lake” на Иван Станев с премиера на „Киномания 2009” ... още »
Фаталният петък 13-ти парадоксално се оказа щастлива за едно име - това на Орън Пели.Абсолютният дебютант в киното имаше повод за усмивки на 13 ноември - неговият филм "Паранормална активност" достигна сумата от 100 милиона долара приходи в световния бокс офис.Като се има предвид, че бюджетът на заснетия в домашни условия хорър е едва 12 хиляди долара, лентата буквално събори всички рекорди в историята на киното.Орън Пели е сценарист, продуцент и режисьор на проекта, който вече заинтригува и големите кинокомпании, застанали зад евентуалното продължение на филма.Още новини:• Новите социални инициативи на „Киномания 2009”• Валери Йорданов: "Раци" може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории• Българското кино на филмовия фестивал в Банкок• „Moon Lake” на Иван Станев с премиера на „Киномания 2009”• "2012" на първо място в американския бокс офис ... още »
23-то издание на световната филмова панорама Киномания, което стартира на 13 ноември с филма “Аз, дон Жуан” на Карлос Саура и ще продължи до 3-ти декември, предлага за първи път отделна програма от филми за деца!Чрез магията на киното, децата стигат по-лесно до изкуството, а приобщените към изкуството днес деца, са утрешните пристрастени зрители и творци.Майсторски направените детски филми не само развиват сетивата на децата към възприемане на изкуството, но и изграждат духовните им ценности. В този смисъл селекцията от детски филми в програмата на Киномания`09 ще ги дари с мъдри послания, разказани в някои от предложенията наивно по детски, но винаги атрактивно и привлекателно, насочили се право към сърцето и душата на малките зрители.Съвместно с Министерството на образованието, младежта и науката, Киномания’09 анонсира инициативата сред всички столични училища. Специално за организирани и предварително заявени групови посещения на детските филми, цената на билета ще бъде 2 лева – факт, който ще помогне на детското кино да стигне до повече от зрителите, за които е създадено.Друга инициатива на Киномания’09 е свързана с възможността, която се предоставя на онези български зрители, останали без работа и месечни доходи поради съкращения или фалити, да получат шанса да посетят прожекциите от Киномания. Тази инициатива прави достъпни филмите от програмата на Киномания за социално слабите и за хората в неравностойно социално положение. Благодарение на Министерството на труда и социалната политика, нашите безплатни билети за някои от филмите с прожекции в зала 1 на НДК, ще стигнат до тях. Социалните инициативи на 23-тата Киномания са важна част на една от основните функции на Националният дворец на културата да стимулира интереса на зрителите, на ценителите, на запалените почитатели на различните изкуства, чрез по-ниски цени на билетите, чрез специални намаления за ученици, студенти и пенсионери.Още новини:• Валери Йорданов: "Раци" може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории• Българското кино на филмовия фестивал в Банкок• „Moon Lake” на Иван Станев с премиера на „Киномания 2009”• "2012" на първо място в американския бокс офис• “Източни пиеси” с поредна награда ... още »
Във филмографията на Валери Йорданов присъстват три от най-добре приетите български филми за последните десет години - "Емигранти", "Откраднати очи" и "Разследване".Носител е на "Аскеер" за главна мъжка роля за изпълнението на Бръчков в спектакъла на Александър Морфов "Хъшове". Играе на сцената на Народен театър "Иван Вазов". Този сезон може да го видите в постановките "С любовта шега не бива", "Хъшове", "Крал Лир" и "Иванов". Последният му филм "Раци" ще има премиера по време на "Киномания 2009".Двамата с Филип Аврамов участвахте в два от най-успешните български филма за последните десет години - „Емигранти” и „Писмо до Америка”. След това се снима и в „Откраднати очи”, който също беше приет много добре както от зрителите, така и от критиката. Смяташ ли, че „Раци” ще има такъв успех?Не, защото… Какво значи „успех” у нас? Ти изброи три от шестте „нови български филма”, които харесвам и които никой не гледа, защото масовият зрител е залят от „информация” и вече не допуска да го карат да мисли излишно. Той е като децата – знае всичко,обича вкусното и търси само забавления… Мисля, че „Раци” може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории. Стана им скучно да не мислят…Как се работи с режисьора Иван Черкелов?Тихо.Прякорът на героя ти в „Раци” е Дебелия. Не се ли чувстваше странно, когато Филип Аврамов се обръща към теб с „Дебел”?Не… Бях дебел като малък, кльощав като пубертет и прякора „Дебелия” винаги ме е следвал.Поздравления за сцената, в която плуваш на сантиметри от трупа на мъртво животно, наистина е много въздействаща. Може да се сравни с натурализма на сцената с телето от предишния филм на Иван Черкелов „Обърната елха”. Как се почувства, когато прочете тази част от сценария?Аз харесвам повече сцената с телето, истинска е. Оглупявам от това, че хората се шокират като я гледат… Стресира ги „убийство”. Възмущават се и коментират, докато си режат от пържолката... Човекът е хищник. И аз съм хищник. Не разбирам и не харесвам този шок от истината. Харесвам натурализма в киното.Ти си част от едно много талантливо поколение български актьори, заедно с Деян Донков, Захари Бахаров, Весела Казакова, Филип Аврамов, като че успяхте да вдигнете на крака българското кино. Гледаш ли новите български филми?Задължително гледам всеки нов филм и искрено се натъжавам, ако не се е получил. А иначе – не сме „вдигнали” ние на крака българското кино… На крака го вдигнаха тези, които не се отказваха да го правят и през най - трудните му години. Надявам се това да е минало и да погледнем, какво се случва дори в съседните ни държави. А добри артисти… в България – бол.Участвал си в няколко чужди продукции, как протича снимачният процес на един български филм и на един чужд филм, заснет в България?Ние сме по – стегнати и припряни, поради липсата на средства и е по – трудно. Те са по – спокойни и могат да експериментират, докато нещата станат както ги искат. Това също е въпрос на свобода и той опира до време и пари. Иначе, покрай хората, с които работих през последните години се убедих, че нямаме никакви притеснения и екипите ни са страхотни. Въпрос на шанс… И на пари. Предпочитам да снимам в български филм, дори и да е „нерентабилно”.Ако можеш да избереш режисьор, с когото да работиш, кого би избрал?Сега… с Иглика Трифонова, Ивайло Христов, Иван Владимиров…и Шон Пен.Кажи някой хубав филм, който те е впечатлил напоследък.„Източни пиеси” на Камен Калев ми хареса много. А бяхме трима души в салона.Кино или театър? Къде се чувстваш по-добре на снимачната площадка или на театралната сцена?Кино! Аз съм натуралист, казах ти.Имало ли е случай, когато татуировките ти са попречили да получиш дадена роля?И да е имало, не съм го разбрал… И тогава, сигурно ролята не е била за мене.Интервю на Здравко ГригоровСнимки: Симеон ВарсаноОще новини:• Българското кино на филмовия фестивал в Банкок• „Moon Lake” на Иван Станев с премиера на „Киномания 2009”• "2012" на първо място в американския бокс офис• “Източни пиеси” с поредна награда• Обявиха претендентите за "Оскар" за пълнометражна анимация ... още »
от Ангел ГенчевКласическа фантастика във филмов вариант е комбинация, която обикновено заслужава поне един поглед, дори само заради пределната си рядкост - въпреки че не може да се отрече, че през настоящата година, конкретно, кинотворците бяха непривично благосклонни към почитателите на научнофантастични произведения и излязоха вече няколко заглавия, заслужаващи да се отбележат."Moon" сам по себе си не се намира точно на орбитата на впечатляващите мегапродукции, а в съчетание и с факта, че целевата му аудитория е порядъчно ограничена, то едва ли скоро - или въобще някога - ще направи голям екранен бум. И нищо чудно, че вече няколко месеца се подвизава единствено по фестивали, което обаче е до голяма степен жалко.Сюжетът съвсем накратко - в съвсем близкото бъдеще, енергийният проблем на Земята най-сетне е разрешен, като възлов елемент от това решение е добивът на Хелий-3 на тъмната страна на Луната. Именно в съответната инсталация, с персонал от един човек, откриваме Сам Бел (Сам Рокуел), в самия завършек на тригодишния му контракт, прекаран единствено в компанията на помощния робот Гърти (озвучаван от Кевин Спейси). Естествено, близо хилядате дни почти тотална изолация от останалия свят вече са оставили своя неизбежен отпечатък върху неговото съзнание, като финалът им изглежда особено тежък със своето наближаване, а отгоре на това като че ли ситуацията не е и напълно нормална.Разбира се, на фона на това, няма как да избегна да спомена лекия привкус на "Една одисея в Космоса", който "Moon" оставя, но пък той и по никакъв начин не е неприятен. Макар и семпла, историята всъщност е доста добре издържана, има своите поврати и изненади - а като типичен представител на жанра, дори своята критика към съвремието. Наистина, философията не е твърде дълбока или детайлна, но все пак е напълно достатъчна. Друг е въпросът, че като цялостно изживяване филмът в крайна сметка повече наподобява четенето на научнофантастичен разказ, за динамика и дума не може да става, и почитателите на изпълнените с фазери, лазери и врагове от разните краища на вселената ленти едва ли ще я намерят за особено привлекателна.Иначе, останалите компоненти на добрия филм също са налице - визията е изключително адекватна, като епизодите на лунната повърхност спокойно могат да минат и за внушителни. Сам Рокуел и Робин Чалк, на свой ред, като изпълнители на една и съща реално главна роля, също заслужават основно адмирации - въпреки че, признавам, продължава да ме гложди съмнението, че би могъл да се намери и по-добър вариант във вид на моноспектакъл.Във всички случаи обаче, лентата се оказва изключително приятна фантастична изненада, заслужаваща своя час и половина, и ако попада в кръга на онези филми, към които проявявате интерес, то в крайна сметка не бива да я пропускате - съответно, едва ли на финала ще останете разочаровани.Още рецензии:• Дано 2012-та не е като на кино• Филмът на живота• Недоволният гражданин Бътлър• Източно и лично ... още »
С прожекция на документалната лента „Джазта праста” приключи преди дни българското участие на Световния филмов фестивал в Банкок.Във фестивалната селекция за документално кино българската лента попадна в компанията на филми от Великобритания, Швейцария и Аржентина.„Куба е музика” на Илиян Джевелеков е вторият български документален филм, който беше представен в рамките на фестивалната програма „Музика по избор”.В специално телевизионно предаване за фестивала и двете български заглавия получиха висока оценка за интересния поглед към съдбата на музикантите и тяхното изкуство в различен географски и политически контекст.Игралният филм „Дзифт” на режисьора Явор Гърдев бе представен в селекцията „световни хитове”. Заедно с дебютните филми на Илиян Метев „Голешово” и на Живко Димитров „Тялото”, трите заглавия бяха посрещнати с голям интерес от ценители и фестивални фенове.За първи път Световният филмов фестивал в Банкок включи в програмата си пет български филма. Директорът на фестивала Виктор Силаконг планира за следващата година още по-голямо присъствие на български заглавия.Световният филмов фестивал в Банкок се организира за седма поредна година с медийното партньорство на най-големия англоезичен вестник в Тайланд „The Nation”. Фестивалът няма състезателен характер и е известен като арена за незавимисимо и експериментално кино.Във фокуса на фестивалната програма обикновено са филми на европейски режисьори. Тази година бе представена ретроспектива на швейцарския режисьор Ален Танер. Повече от 100 игрални, документални и анимационни заглавия влязоха във фестивалната селекция.Следващата филмова проява с българско участие в Тайланд е фестивалът на Европейския съюз, който ще се състои от 19 до 28 ноември в Банкок. Българските заглавия, участващи във фестивала, са филмът на Светослав Овчаров „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” и документалният хит „Коридор 8” на Борис Десподов.Само през месец ноември в Банкок бяха представени осем филма на български режисьори. Своебразният български филмов месец беше открит на 5 ноември с прожекцията на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев в Клуба на чуждестранните кореспонденти в Тайланд.Още новини:• „Moon Lake” на Иван Станев с премиера на „Киномания 2009”• "2012" на първо място в американския бокс офис• “Източни пиеси” с поредна награда• Обявиха претендентите за "Оскар" за пълнометражна анимация• Фрийман ще получи награда за цялостно творчество на кинофестивал в Палм Спрингс ... още »
