Агнешка Холанд със специалния приз „ФИПРЕССИ 94 Платиниум“ на 24-тия София Филм Фест
На 1 октомври от 21.00 българско време ще се състои уникален разговор #online между Агнешка Холанд и полския киновед Барбара Холендер
Най-новият филм на прочутата режисьорка „Шарлатан“ ще бъде представен в София на специалната Гала прожекция на ФИПРЕССИ 3 октомври – 18:00 часа – Дом на киното
Разговорът между Агнешка ХОЛАНД и Барбара ХОЛЕНДЕР ще бъде излъчван в социалните мрежи и ще може да бъде проследен от всички почитатели на творчеството на полската режисьорка – не само в България, като част от програмата на 24-тия София Филм Фест, но и в целия свят. Специалната награда FIPRESCI 94 Platinum, която се връчва от международната федерация на филмовите критици на изтъкнати световни кинотворци, бе изпратена в дома на Агнешка Холанд в Полша, след като пандемичните условия не позволиха да я посрещнем като специален гост в София през 2020 година.
На Гала прожекцията на ФИПРЕССИ на 3 октомври в Дома на киното ще бъде представен най-новият филм на Агнешка ХОЛАНД„ШАРЛАТАН“. Историята е изключително впечатляваща, като в основата на сюжета са реални събития - един мъж с изключителни способности е принуден да се съобразява с реалността на тоталитаризма през 50-те години на ХХ век. Холанд отново се обръща към историята, за да припомня на поколенията грешките, през които е преминало човечеството, и изводите, които винаги пропускаме да направим… Сценарият на филма е дело на Марек Епщайн, а главните роли са поверени на Иван Троян, Йоаким Пол Асбок, Ян Влашак, Яна Квантикова и др.
Генералният секретар на ФИПРЕССИ Клаус Едер и директорът на София Филм Фест Стефан Китанов ще приветстват онлайн носителката на специалната награда на ФИПРЕССИ.
* * * Агнешка Холанд е родена на 28 ноември 1948 година във Варшава. Завършва кинорежисура в прочутата филмова академия FAMU в Прага. Кариерата ù в киното започва с асистент-режисьорска позиция при Кшищоф Зануси; впоследствие Анджей Вайда става неин ментор. Холанд пише няколко сценария заедно с Вайда, които той заснема – „Без упойка” (1978), „Дантон” (1983), „Корчак” (1990). Нейните режисьорски творби се приемат с овации от публиката и специалистите на най-престижните международни филмови форуми – награда на ФИПРЕССИ за „Провинциални актьори” през 1979 в Кан, номинация за „Златна мечка” за „Треска. Историята на един снаряд” през 1981 в Берлин, номинация за „Златен лъв” за „Джули си отива у дома” през 2002 във Венеция. „Горчива реколта” е номиниран за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм през 1986, а „Партитурите на Бетовен” с Ед Харис е обявен за най-добър филм в Сан Себастиан през 2006 година. Агнешка Холанд е номинирана за „Оскар” за сценария си на „Европа, Европа” (1990), както и за „Златен глобус” за най-добър чуждоезичен филм „В мрака” (2012). От 2014 до декември 2019 Агнешка Холанд бе председател на борда на Европейската филмова академия. През 2017 тя получава Наградата на София за изключителния си принос в изкуството на киното, а през 2019 представи филма си „Мистър Джоунс“ като част от Фокус „Полша“ на 23-тия София Филм Фест.
* * * Специалната награда на ФИПРЕССИ „FIPRESCI 90 Platinum Award“ започва да се присъжда на бележити творци на световното кино през 2015 година – 90 години след основаването през 1925 година на Международната федерация на филмовите критици. Инициативата започва в Бари и първи носители на наградата са Маргарете фон Трота, Анджей Вайда, Алън Паркър, Еторе Скола, Жан-Жак Ано, Коста-Гаврас, Едгар Райц, Нани Морети. През 2016 година призът е връчен на Бела Тар, по време на гостуването му на 20-тия София Филм Фест; през 2017 година същата награда получава аржентинската режисьорка Лукреция Мартел в Лодз, както и сръбския режисьор Горан Паскалевич на София Филм Фест. Традицията е продължена и през 2018 – с прекрасните дами Сали Потър в Лодз и Илдико Енеди в София, както и през миналата година – Биле Аугуст получи приза на 23-тия София Филм Фест, а след промяната на името „FIPRESCI 94 Platinum Award“, той бе присъден и на мексиканския режисьор Артуро Рипщайн.
Филмовите звезди Ан Хатауей и Джон Малкович официално се присъединиха към актьорския състав на четвъртата част на хитовата сага за човека паяк.Според информацията, двете имена ще се превъплътят в отрицателни роли, като ще играят враговете на Спайдър-мен в продължението на култовия блокбастър. Малкович ще е злодеят The Vulture, докато Хатауей ще е негова дъщеря.Героинята й ще е влюбена в Питър Паркър, но след смъртта на баща си, любовта й ще премине в неистова омраза към човека, отговорен за случилото се.Самият Тоби Магуайър обаче, едва ли ще е много притеснен, тъй като според сюжетната линия се готви да става и горд татко на малко спайдърменче, а какви още изненади ни крие режисьорът Сам Рейми, ще разберем на 6 май 2011 г.Още новини:• Ума Търман развали годежа си• Колин Фърт в дебютния филм на Том Форд "A Single Man"• Първи трейлър на филма "The Sorcerer's Apprentice"• Явор Бахаров между театъра и киното• Последният епизод на "Монк" - с най-много зрители ... още »
Актрисата Ума Търман развали годежа си с френския милионер Арпад Бюсон, съобщи в. "Дейли телеграф", цитиран от БТА.За раздялата им вероятно е допринесъл фактът, че двамата живеят в различни държави, като в същото време работят много. Бюсон живее в Лондон с двете си деца от манекенката Ел Макферсън. Ума Търман се е установила в Лос Анджелис. Тя е казвала, че не й се мести във Великобритания, защото иска двете й деца да са близо до баща си Итън Хоук.Връзката на Ума Търман и Арпад Бюсон продължи две години. Те се сгодиха през 2008 г. Това беше третият годеж на красивата актриса.През 1990 г. тя се омъжи за Гари Олдман. Двамата се разведоха през 1992 г. Шест години по-късно Ума Търман се омъжи за Итън Хоук. Те се разделиха през 2004 г.След развода Ума Търман имаше връзка с хотелиера Ардре Балаз. БТАОще новини:• Колин Фърт в дебютния филм на Том Форд "A Single Man"• Първи трейлър на филма "The Sorcerer's Apprentice"• Явор Бахаров между театъра и киното• Последният епизод на "Монк" - с най-много зрители• Мики Рурк прави планове за сватба ... още »
Повече от 20 години Колин Фърт бе стегнатият и мълчалив типичен англичанин във филмовата индустрия. Публиката никога не го е виждала разголен физически и емоционално до появата му в режисьорския дебют "A Single Man" на модния дизайнер Том Форд, предаде БТА, позовавайки се на Ройтерс.В лентата на Форд 49-годишният Фърт, познат на зрителите с ролите на тромавия, но очарователен Марк Дарси в "Дневникът на Бриджит Джоунс" и на стеснителния Джейми Бенет в "Настина любов", се превъплъщава по достоен за "Оскар" начин в образа на британски професор от 60-те години на миналия век, който страда от загубата на любовника си.Изпълнението на Колин Фърт в "A Single Man" вече му донесе награда на кинофестивала във Венеция. Филмът излиза на екран на 11 декември в ограничен брой киносалони в САЩ.Филмът на Том Форд е по роман със същото заглавие от 1964 г. на Кристофър Ишъруд. Дизайнерът признава, че е избрал Колин Фърт за главната роля заради способността му да изразява мислите си само с поглед, без да движи лицето си и без да изрича и дума.Зрителите ще видят разголения Колин Фърт във водовъртеж в началните кадри от "A Single Man". Сцената символизира човек, който се дави от мъка.Британският актьор споделя, че не е имал никакви колебания да приеме ролята на хомосексуалист. БТАтрейлър на филма можете да видите тук ... още »
Представяме ви първият трейлър на очаквания с голям интерес нов проект на Джери Брукхаймър - "The Sorcerer's Apprentice".Епичната романтична комедия е под режисурата на Джон Търтълтауб, но голямата звезда в нея безспорно е Никълъс Кейдж, който се превъплъщава в ролята на магьосника Балтазар Блейк. Двамата работят заедно за трети път след двете части на "Съкровището".Актьорският състав се допълва от младия Джей Баручел, Алфред Молина, Тереза Палмър, а неимоверното сексапилно излъчване на филма дължим на участието на италианския секссимвол Моника Белучи.Сюжетът разказва за студент, който работи като помощник на маг и се учи от него на тънкостите в занаята. Снимките се проведоха в Манхатън, а обявената премиерна дата е 16 юли 2010-та година. У нас ще го видим на 23 юли 2010-та.Любопитна подробност за лентата е, че в САЩ преди време я обявиха за "прокълната", след като цели 11 души, свързани с нея, пострадаха в различни катастрофи.Гледайте тийзер трейлърът тук ... още »
Казват, че трябва да се учим от по-възрастните и по-мъдри хора. Вярно е, че опитът е много важен. Понякога обаче трябва да се оставим на свежите и новаторски идеи на по-младите. Те са необременени от идеите, още предвкусват живота и трябва да им се дава шанс. Доверете се на по-младите!Това казва и младият актьор на Модерен театър – Явор Бахаров. А на него със сигурност можете да се доверите. Той е роден в столицата и тази година е завършил НАТФИЗ в клана на проф.Пламен Марков и Ивайло Христов. Може би фамилията му ви звучи познато? Разбираемо е, защото той е брат на актьора Захари Бахаров. И вече гони неговата слава...Яворе, как реши да се насочиш към театъра?Когато завърших, заминах да уча в Истанбул, но там трябваше да уча езика, беше трудно и в последствие се отказах. Когато се върнах в София, брат ми вече играеше в театъра. Отидох на няколко представления, но още се чудех с какво да се захвана. Един приятел ми каза: "Защо не пробваш и ти да играеш?". И така се реших... Отидох в Театралната студията "Бончо Урунов", където се подготвях няколко месеца и след това кандидатствах. В НАТФИЗ вече започнах да гледам на нещата професионално и разбрах колко е сериозна работата в театъра.Сега, след като завърши, как възприемаш театъра? Какво ти дава той?Ами смятам, че гледам по-скоро професионално на играта в театъра. Той ми дава много неща, но най-вече удовлетворение. Виждам, че в това, с което се занимавам, има смисъл. Имам много приятели, които все още не са намерили своя път, а пък аз вече съм открил призванието си. Хубаво е да ходиш на работа с усмивка и да се връщаш с усмивка, а това ми се случва често.Дебютът ти на професионална сцена в "Самотният запад" ли беше?Не, имахме едно представление – "Пухеният" в Сатиричния театър. В НАТФИЗ ни учеха, че дори дипломните представления са на професионално ниво. Вече сме ходили по много фестивали в Москва, във Варшава и т.н., обиколили сме много градове в България и точно тогава съм се калил и съм добил опит.Каква беше първата ти мисъл, когато прочете тази пиеса?Мислих си, че е готина. Тя е на Мартин Макдона. Той е много добър автор. Казах си, че са ми дали хубава роля и че съм късметлия, защото ще мога да я изиграя. Радвах се, че са ми гласували доверие. Надявам се представлението да има публика и хората да го харесват. Също така ние да се усъвършенстваме в играта си.А героят ти в "Самотният запад" има ли нещо общо и близко до теб самия?Ами да, главното нещо е, че аз и в живота съм по-малкият брат. Възрастовата граница между героите е колкото моята с брат ми. Но винаги, във всички роли гледаш някакви черти на героя си, които да го свързват с теб.А има ли някоя роля, която смяташ, че те характеризира?Замислял съм се, но не мисля, че има точно такава роля, въпреки че много ми се иска. Всъщност, има една пиеса на Бертолд Брехт – "Ваал" и там главният герой ми допада. Иначе едва ли някой е написал пиеса за мен. Такава, че да ме олицетворява.Имаш ли предпочитания към това да играеш в комедия или драма?Нямам предпочитания. Харесва ми да играя и комедия, и драма. От двете няма по-лесно и по-трудно, двете са еднакво трудни. Както няма големи и малки роли, за всичките трябва да работиш на 100% и да си ги защитиш. Сега репетирам една комедия в Модерен театър с Ивайло Христов. Казва се "Да играеш жертвата" и се надявам да стане добре.Ще разкажеш ли малко повече за последния филм, в който си се снимал - "Tilt”?Това е един пълнометражен филм, спонсориран от Филмовия център, копродукция между България и Германия. Продуценти са "Чучков брадърс" или по-точно - Виктор е режисьор, Борко е продуцент. Това е дебютът на Виктор като режисьор. Двамата отдавна имат идея за подобен филм, защото те са израснали точно по това време. Става дума за Прехода, за едни момчета, които търсят своя път след промените в България – едни забогатяват много бързо, други потъват надолу... Идват наркотиците и с тях е много лесно да се издигнеш, много лесно е и да пропаднеш. Всъщност, вътре е преплетена една любовна история между моя герой и дъщерята на един бивш полицай. Гледах филма на груб монтаж и смятам, че ще стане добре. Интересен е, динамичен, младежки... Ние сме нови лица, всички се справяме добре с работата си... Всички са справят супер, без мен... (смее се) Още не съм свикнал да се гледам на екран.Какво е чувството да се гледаш на филм?Много е странно. Със сигурност не си удовлетворен. Все си мислиш, че можеш повече – "Ей, тука тва трябваше да направя, там друго". Смяташ, че не си измислил достатъчно интересни неща или не си вкарал достатъчно емоция. Виждаш си грешките.А как преминаха снимките на "Tilt"?Ами снимките бяха в България и Германия. Четири седмици бяхме в София. Все пак историята е за момчета, които са израснали в центъра на столицата. Има много снимки на Паметника на съветската армия. Не знам дали хората, които са се събирали там в тези години, ще видят сцени от собствения си живот, но ние се опитахме да сме максимално достоверни. В Германия бяхме само десет дена и наистина там беше много интересно. Работихме пет седмици по дванайсет часа на ден, уморително беше. Накрая вече ми беше писнало. Като мина обаче известно време ми домъчня и ми се искаше пак да снимам. Още повече, че свикваш с хората, с които работиш. Това е една голяма машина, голямо семейство. Радвам се, че екипът беше много професионален. Надявам се да се получи и да го гледат вашите читатели, а и много други хора.Какво е мнението ти изобщо за новите български филми, които започнаха да излизат напоследък?Според мен добре се приемат. Говорил съм с много различни хора и отзивите за "Източни пиеси", например, са много положителни. Специално този филм и "Дзифт" на мен ми направиха силно впечатление и са на европейско ниво. Интересното е, че режисьорите им са все от новото поколение, което от една страна ми подсказва, че трябва да се дава шанс на по-млади хора. А във Филмовия център може би държат някакво статукво. Захапали са един кокал и много не го пускат, но когато го пуснат се получават доста добри неща.А какво е нужно на българското кино, за да изкарва повече такива качествени филми?Като цяло може би парите и спонсорите са проблемът. Отделя се много малка част от Държавния бюджет за култура – 0.75%. Все пак няма и един процент... това е смешна работа. Надявам се след време да се появи човек в управлението на държавата, който наистина да отделя повече средства за културата. Само за сравнение – след Втората световна война, победената Германия отделя цели 32% от бюджета си за култура. Това кара обществото да се събуди и да тръгне напред.интервюто взе Мина СтойчеваОще новини:• Последният епизод на "Монк" - с най-много зрители• Мики Рурк прави планове за сватба• Даян Крюгер отново стана модел• „Здрач 2: Новолуние” е на първо място в родния бокс офис• От здрач до зори или как вампирите станаха добри ... още »
Вчера, 8 декември 2009 г., във филмотечно кино „Одеон” в София се състоя премиерата на филма „Биографията на една снимка”, четвърта, последна част от тетралогията „Духът и битът на българина 1850-1950 г.”Първите три филма от поредицата са „Копнеж по нови неща”, „Как Европа влезе в България” и „Френската жена на българския подофицер”. Документалната поредица ще бъде издадена на DVD със субтитри на английски език. На премиерата присъстваха известни лица от гилдията на кинематографистите и от широките културни среди в столицата.Какво означават усмивките на българските министри, уловени от една фотография, заснета на 1 май 1945 г.? Като че ли всичко е наред, а хората очакват ново, добро начало с края на най-кошмарната война. Всъщност обаче, съдбините на България поемат в друга посока. Снимката е повод за документалния разказ в „Биографията на една снимка”, осъществен талантливо от сценариста Влади Киров и режисьора Любомир Халачев. Филмът разкрива защо историята не следва външната логика на тази стара снимка.Документалната поредица изобилства с исторически факти и информация, които се редуват с възстановки на бита и всекидневието на българите в периода 1850-1950. Стремежът е бил да бъдат поднесени увлекателни истории, озарени от деликатно чувство за хумор. „Биографията на една снимка” е финал на документален минисериал, който не дава оценки и е чужд на дидактизма. Затова филмите ще допаднат както на учениците, така и на всеки любознателен зрител, който иска да чете между редовете на официалната история на България, без да робува на политически оценки и гръмки постулати.Филмът „Биографията на една снимка” е дело на Кадиак филм с подкрепата на ИА „Национален филмов център”Сценарист е Влади Киров, оператор - Емил Пенев а.б.о, художник - Борис Нешев, монтаж - Донка Иванова, музикално оформление - Мариана Вълканова, режисьор - Любомир Халачев.Кадиак филм е продуцентска компания, специализирана в производството на документални и игрални филми и на телевизионни програми. Творческата история на Кадиак филм обхваща над 30 документални филма и телевизионни драми, като някои от тях са носители на български и международни награди. Основател на компанията е проф. Любомир Халачев. Екипът на Кадиак филм включва специалисти в областта на филмовото и телевизионно изкуство с опит както в България, така и в чужбина.Още новини:• Последният епизод на "Монк" - с най-много зрители• Мики Рурк прави планове за сватба• Даян Крюгер отново стана модел• „Здрач 2: Новолуние” е на първо място в родния бокс офис• От здрач до зори или как вампирите станаха добри ... още »
Хитовата телевизионна поредица "Монк" приключи осемте си сезона с епизод, който постави рекорд по гледаемост за едночасов сериал, излъчван по кабелна телевизия, предаде Ройтерс, позовавайки се на "Холивуд рипортър".Последният епизод на сериала, показан в петък по Ю Ес Ей Нетуърк, е привлякъл 9,4 милиона зрители.От тях 3,2 милиона са на възраст между 18 и 49 години.Досегашният рекорд от 9,2 милиона зрители принадлежеше на сериала "Разобличаване", излъчван от Ти Ен Ти.В последния епизод на "Монк" героят на Тони Шалуб разрешава най-сложния случай в кариерата си - убийството на собствената му съпруга. БТАОще новини:• Мики Рурк прави планове за сватба• Даян Крюгер отново стана модел• „Здрач 2: Новолуние” е на първо място в родния бокс офис• От здрач до зори или как вампирите станаха добри• Набирането на актьори за „Хобитът” започва ... още »
от Здравко ГригоровSin NombreМексико, САЩ, 2009, 96 мин.Режисьор: Кари ФукунагаВ ролите: Едгар Флорес, Кристиан Ферер, Паулина Гайтан, Марсела ФерегриноИма някаква обща нишка между повечето филми заснети в Латинска Америка. Всичките са натуралистични, без блясък, снимани са по прашните улици на градовете, не в някое лъскаво студио, предизвикват целият ти арсенал от чувства, докато ги гледаш, насълзяваш се, ама по един по-истински начин, и от тъга, и от гняв, не онзи холивудски плач по главната героиня, която цял филм умира и накрая режисьорът решава, че филмът ще е много тъжен, ако наистина умре и просто историята свършва. Обикновено в тези филми няма звезди, защото латинозвездите са в сапунените сериали. Актьорите са също толкова истински и натуралистични, колкото и самите филми. И персонажите им умират. И ти става тъжно. Ама наистина гадно.„Sin Nombre” е филм, който ще ви подейства точно така. Силен, въздействащ, на места откровено брутален, но истински. Филм за бандите от подземния свят, в които ако следваш правилата им, живееш добре, но кривнеш ли, те чака смърт. Сигурна смърт. Колкото и да бягаш, където и да се криеш, рано или късно, смъртта ще те застигне. Филм за неограничените човешки възможности, когато става въпрос за бягство от мизерията. За това как пътуваш дни наред върху тавана на едва движещ се влак, с надеждата, че когато стигнеш крайната дестинация, животът ти ще започне наново. Но после осъзнаваш, че това са били едни от хубавите мигове в живота ти, защото поне си имал някаква надежда, преди да се сблъскаш с поредната мизерия. И филм за любовта, но тази, която е невъзможна. Колкото и да я искаш, знаеш че не може да я имаш.Единствените цветни краски в “Sin Nombre” са тези от есенния пейзаж на фототапета в стаята на Каспър. Тъгата и гневът са татуирани върху филма, така както телата на участниците в него. Филмът свършва, но така те е смазал, че още дълго продължаваш да мислиш.Мислиш си дали е разумно да пътуваш в Латинска Америка. И дали ако се качиш на влак, върху тавана на купето ти ще има десет души, които преследват неосъществимите си мечти. Мислиш си и за това, откога не си гледал толкова добър филм, без предварително някой да ти е говорил за него.Още рецензии:• Отново за любовта по здрач• Анимационен кървав валс на кино• Здрач 2: Новолуние• Житейската философия на един британец в Ню Йорк• Сериозен европейски смях• Младост, коприна и държавност ... още »
На Гала прожекцията на ФИПРЕССИ на 3 октомври в Дома на киното ще бъде представен най-новият филм на 
