|
|
ФИЛМ
|
|
Снимките на продължението на спечелилия над 600 милиона долара хит “Бързи и яростни 5: Удар в Рио” вече започнаха. Продукцията, която е шестата част от популярния франчайз “Бързи и яростни”, разполага с бюджет от над 150 милиона долара, а актьорите Вин Дизел и Пол Уокър отново се завръщат в култовите си роли на Доминик Торето и бившия лосанджелиски полицай Брайън О’Конър.Още преди една година, от компанията Юнивърсъл Пикчърс оповестиха, че след като приключат снимките на “Бързи и яростни 6” ще започне и работата по сценария на седмия филм от поредицата в който отново ще участват Вин Дизел и Пол Уокър.Дотогава обаче, всички погледи ще бъдат насочени към шестата част, чиито режисьор е Джъстин Лин, който засне и предишните три филма от поредицата. Със сигурност може да се каже, че една от причините поради които “Бързи и яростни 5: Удар в Рио” се превърна в един от най-големите хитове на 2011-та година бе участието на набиращия все повече скорост Дуейн Джонсън – Скалата. За радост на феновете, Джонсън отново ще се превъплъти в ролята на федералния агент Люс Хобс, който е по петите на предвожданата от героя на Вин Дизел група. Освен вече споменатите имена, в “Бързи и яростни 6” ще видим още Тайрийз Гибсън, Мишел Родригес, Лудакрис, Джордана Брустър, Джина Карано и Люк Евънс, който ще се превъплъти в главната отрицателна роля. Въпреки че снимките на екшъна вече стартираха, продуцентите все още набират актьори за участие.От уебсайта на списание Variety оповестиха, че индонезийския актьор Джо Таслим, който доби популярност благодарение на участието си в “Операцията: Изкупление” (“The Raid: Redemption”), е подписал договор за участие в “Бързи и яростни 6” и ще изпълни ролята на “Джа” – един от основните злодеи във филма, който благодарение на виртуозните си уменията по бойни изкуства се превръща в истинска заплаха за главния герой Доминик Торето и неговия екип. Заедно с информацията за Джо Таслим беше и оповестено, че сюжета на филма ще разказва за опитите на Торето и хората му да извършат опасен обир в Европа преди конкурентен екип от обирджии (предвождани от героя на Люк Евънс) да ги изпревари. Освен с конкуренцията, екипа на Торето е принуден да се справя и с преследващите го европейски полицейски служби и повторните опити на федералния агент Люк Хобс да ги залови.Режисьорът Джъстин Лин: “Успехът на “Бързи и яростни 5: Удар в Рио” определено ни изненада приятно, но и вдигна летвата по отношение на това какво очакват феновете от следващия филм. Ние нямаме друг избор освен да приемем предизвикателството и да се опитаме отново да изненадаме публиката. Все още не мога да говоря в детайли, но мога да Ви кажа, че “Бързи и яростни 6” ще бъде филм който ще надмине многократно показаното до момента в тази поредица. Това искат феновете и това е нашата основна цел.”По-рано тази година се появи информацията, че Джейсън Стейтъм и Риана също могат да се присъединят към актьорския състав на шестата част, но графиците им не позволиха да подпишат договорите за участие и ролите им бяха пренаписани и поверени на други актьори.Снимките на “Бързи и яростни 6” протичат в момента в Англия, а готовия филм ще бъде първия от поредицата, чието действие ще се развива на европейска почва. Освен изпълнител на главната роля, Вин Дизел е също така и продуцент на филма, заедно с Нийл Моритс (“Трите хикса”) и режисьора Джъстин Лин.“Бързи и яростни 6” ще тръгне по кината от 24-ти май, следващата година. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
През 1980-та година по кината се завъртя психологическия трилър на режисьора Стенли Кубрик, “Сиянието”, чиито сценарий беше вдъхновен от романа на Стивън Кинг със същото име. Заснетата с бюджет от 19 милиона долара лента спечели близо 50 милиона долара от прожекциите си по света и утвърди Джак Никълсън като един от най-талантливите и търсени актьори в Холивуд.Сега, 32 години след премиерата, “Сиянието” все още се радва на огромна популярност сред феновете на киното и за много от тях филма е един от най-добрите психо-трилъри на всички времена.Очевидно имащи желание да се възползват от всичко това, от студиото Уорнър Брос вече са започнали тайно да подготвят продължение на култовата лента, по което ще работи сценарист-продуцентката Лаета Калогридис, която е най-известна с работата си по сценария на хита на Мартин Скорсезе, “Злокобен остров”.Все още няма официално изявление от продуцентите, но според източници от вестник LA Times втората част, която ще представлява предистория, е вече задвижена от студиото, а сюжета й ще разкаже какво точно се е случило в зловещия хотел “Оувърлук” преди в него да се настани героят на Джак Никълсън, Джак Торънс, и неговата съпруга и дете. Важно е да се отбележи, че “Сиянието 2” (работно заглавие) е във все още ранен етап на развитие, името на Стивън Кинг не се свързва с него, и работата по сценария все още не е започнала.Единствената потвърдена информация е, че освен Лаета Калогридис по разработването на проекта ще работят и продуцентите Брадли Фишър (“Черен лебед”) и Джеймс Вандербилт (“Невероятният Спайдър-мен”). От LA Times уточняват, че въпреки популярността си като сценарист, Калогридис ще работи по проекта единствено в ролята си на продуцент. Все още не е ясно дали от Уорнър Брос са избрали човека, който ще напише сценария на “Сиянието 2”.Само преди няколко месеца стана ясно, че Стивън Кинг е започнал да работи върху продължението на литературната версия на “Сиянието”, което обаче не е свързано по никакъв начин с подготвяната от Уорнър Брос втора пълнометражна игрална продукция. По всяка вероятност, литературното продължение ще се сдобие със своя отделна филмова адаптация.За момента не се разкрива дали продуцентите от Уорнър Брос водят преговори с изявили интерес към проекта режисьори или търсенето на режисьор ще започне едва след като бъде написан целия сценарий на предстоящата лента.Очакванията са, че до края на тази година ще има по-конкретна информация относно статута на “Сиянието 2”. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Описване на филма и качествата му с точни и конкретни думи (както и издаване на историята, и детайли от нея) е нещо, което няма да прочетете в този текст. Най-вече от уважение към Кристофър Нолан, Джонатан Нолан, Дейвид Гойер, Уоли Файстър, Нейтън Кроули, Ханс Цимър, Крисчън Бейл, Том Харди, Сър Майкъл Кейн, Ан Хатауей, Джоузеф Гордън-Левит, Гари Олдман, Морган Фрийман, Марион Котиар и много други, плюс всички зрители, които с подобно нетърпение очакват/ха завършека на Нолановата трилогия.Лесно мога да използвам познатите ни клишета – епичен, брутален, гигантски, величествен, колосален, зашеметяващ, блестящ, въздействащ, оригинален и т.н., като с нито едно от тях няма да сгреша, защото както всички знаем, точно клишетата понякога са най-добрият начин за описване на дадено нещо. Но аз няма да го направя или поне ще се опитам. Последният път, когато се чувствах по подобен начин след даден филм бе точно преди две години, след премиерата на „Генезис” – предишният фестивал на идеите, който Крис Нолан поднесе на своите зрители. Както и тогава, така и преди час, когато излязох от IMAX залата, бях тотално безмълвен. Тялото ми се движеше машинално, сякаш някой друг го управляваше и усещах, че всеки момент мога да се строполя на земята. Мозъкът, както и цялото ми същество бяха заети с друга задача, далеч по-важна за момента, от простото и нормално волево ходене. Те бяха заети с „изчисляването”, асимилирането и поглъщането на видяното в предните 2 часа и 44 минути – „Черният Рицар: Възраждане” (The Dark Knight Rises). Този процес се оказва не толкова лесно извършим и от момента, в който филма започна, до момента, в който ще завърша тази рецензия (а и вероятно още доста време занапред), той все още ще продължава да протича и да се развива.Като препълнен куфар с разхвърляни и несгънати дрехи, и няколко допълнителни чанти, които се е наложило да вземете с вас на път, защото сте нямали времето да подредите всичко на едно място. По време на пътуването, трябва да направите избор – дали да отделите време и да се опитате да пренаредите всичко в куфара или просто да изхвърлите допълнителните чанти.Няма да казвам, че „Черният Рицар: Възраждане” е перфектен филм. Може би е нещо по-малко, а може би е нещо повече - нещо което не се сравнява по скалата на другите филми, а стои някъде настрана, във своя собствена категория, нова категория, нова летва, ново начало. Трябва да мине малко време, за да можем да направим равносметката, но със сигурност мога да кажа, че Нолан продължава да надгражда всичко, което е правил до сега.Без дори да усетим, за 7 години, г-н Нолан извърши с нас своя Генезис. Той зароди в нас и цял Холивуд семето на идеята. Простата и основна идея, която стои зад големите неща. Идеята, която стои зад същността ни и ни прави тези, които сме.Причината, която ни кара да желаем, да създаваме, да разрушаваме. Да отстояваме идеалите си, да бъдем готови да дадем всичко за тези които обичаме или просто да взривим установения ред в името на справедливия хаос. В „Батман в Началото”, Нолан ни запозна с историята на своя протагонист с такава привързаност, близост и начин, по който до сега не бяхме виждали Батман (или който и да е супергерой).Създателите изграждат света на героя, като едновременно се придъжат към основните линии на първоизточника, но преначертавайки ги с много по-човечен, реалистичен и жив молив. След филма, ние истински съчувствахме на Батман и го заобичахме, защото знаехме точно кой е той, какви са страховете му, коя е маската му, през какво е минал и защо прави всичко което прави. В „Черният Рицар, неговият свят беше разширен, не само като филмов разказ и времетраене, но и с всички елементи на киното – по-мащабна кинематография (IMAX формат за началото и част от сцените), по-мащабни локации, много по-изтънчена и изпипана музика, по-динамичен монтаж и Хийт Леджъровския Жокер.Четири години по-късно, след дълго чакане, слухове, спекулации и сънища, легендата стигна до своя адекватен край, но само след като поведе зрителите си през едно още по-дълго (но неусетно), епично, мрачно, динамично, разрушително и въздействащо пътешествие. Сценарият използва основни елементи и герои от комиксите, но дриблира с тях по толкова умел и дори гениален начин, че свят ти се завива.Произхода на героите е заложен дълбоко в историята, а съпоставянето и контраста между тях води до истинско удовлетворение и доказва продължаващото израстване на Кристофър Нолан. Преди няколко месеца, когато излезе официална информация, много фенове бяха леко разочаровани, като разбраха, че в „Черният Рицар: Възраждане” няма да има никакви следи от Жокера, въпреки слуховете, спекулациите и надеждите на много от нас, дори за секунда да чуем неизползвани отрязъци от гласа на Хийт Леджър като Жокера. За сметка на това обаче, ние получихме доста солидна порция Бейн – един от най безпощадните злодеи виждани досега.В повечето случаи, гласовите изпълнения на актьорите се коментират основно, когато става въпрос за анимации (или както ще се повторя отново – Жокера на Леджър), но в случая, говорът на Том Харди като Бейн е една отделна тема, която може да бъде обсъждана с часове. Гласът, интонацията, очите и движенията на тялото са елементите, с който Харди може да си служи, за да изобрази своята версия на Бейн. Той напряга мускулите на лицето си, но ние не го виждаме, просто го усещаме.Но както самият Харди отговаря на въпрос на журналист, за Крис Нолан би играл и с торба на главата. Резултата е меко казано впечатляващ – двамата се отплащат подобаващо един на друг, създавайки един безсмъртен образ, който със сигурност ще влезе в немалко класации и ще получи заслужените си награди и номинации. Нолан и оператора Файстър залагат колкото се може повече на свръхмащабния киноформат – IMAX, като материала заснет в този формат заема голяма част от филма, което допълнително усилва внушението от случващото се на екрана. Горещо препоръчвам IMAX залата на всички, които имат възможност да гледат филма в столицата.След повече от три часа пътуване в малко, раздрънкано и препълнено автобусче, батерията на лаптопа ми е на предела на силите си и е време да привърша своя преглед на това изключително изживяване – „Черният Рицар: Възраждане”, напълно заслужаващо и отплащащо се на феновете си за всяка секунда чакане от последните години. Един филм на всемогъщия Кристофър Нолан.от Стефан Димов ... още »
|
|
|
|
ГОРЕЩА ТЕМА
|
|
Досега не сме обръщали по-сериозно внимание на българското кино, което (може би) е показателно за мястото му в съзнанието на повечето зрители.Както всяка национална кинематография, българската също има своите силни и слаби страни, които се открояват сравнително ярко, най-вече поради малкия мащаб. ешихме да разгледаме в две части това, което ни харесва и това, което и дразни и разочарова в родното кино. Днес започваме с негативите, или за да не звучим тенденциозно с това, което бихме искали да е различно.Първият български филм – “Българан е галант”, е заснет през 1910. Първата цялостна продукция с комерсиална цел е създадена цели 12 години по-рано.С навлизането на новата технология е бавно и трудно, тъй като по това време на киното по цял свят се гледа като на панаирджийско забавление, a не като на изкуство. Това е едната значима пречка пред развитието на седмото изкуство на територията на България.Другата, дори да звучи клиширано, се крие в сравнително отскоро независимата българска държава или по-скоро в робската психика на голяма част от хората.Приоритетни са развитието на икономиката и установяването на политическа стабилност. Въпреки важността, киното намира своето място. За да се интегрира успешно в съзнанието на хората, му се налага да се заеме с въпросите, които най-силно ги вълнуват. В този исторически период това са несигурното настояще и болезненото минало. Киното обръща голямо внимание на второто, тенденция, която продължава твърде дълго.За продължителното присъствие на тази тематика във филмите допринася и родната литература, от която авторите на младото у нас седмо изкуство черпят вдъхновение. Стремежът към преработване на миналото се проявява и до днес, но в различна форма. Българските кинотворци са оставили на спокойствие миналото, но посягат към годините на комунизма за вдъхновение.Не отричаме, че значими събития от историята на всяка държава трябва да намерят място в съответната национална кинематография, но с тези теми не трябва да се прекалява и в никой случай те не бива да са причина за пренебрегване на цялостни тенденции.Жанровото разделение в българското кино остава на по-повърхностно ниво, а по-фините тенденции сякаш липсват. Това е разбираемо, имайки предвид до колко ниска степен западната култура, с която тези тенденции са свързани, е навлязла у нас.И все пак, не можем да оправдаем факта, че в близкото минало основна грижа на българските режисьори е да представи как някакви другари и другарки в случайна кооперация си слагат парно. Или намират куче. Много от нашите читатели сигурно имат сантимент към този род филми, но противно на тяхното дълбоко убеждение, тези заглавия не отговарят на високопарното определение ”класика”.Неприятно е да отбележим, че българското кино има минимален принос към това, което може да се определи като кино. Причините отново са разбираеми - цялостното по-слабо развитие на икономиката не позволява да се отделят много средства и внимание. В последните няколко години тази тенденция е все по-слаба и това много ни радва, но миналото е факт.От общата незабележимост на световно ниво има и изключения, но можете ли да се сетите за един български филм, който да е станал част от попкултурата? Къде е българският еквивалент на Мерилин Монро от “Проклетите седем години”, чийто образ с фриволна бяла рокля е синоним на сексапил дори за хората, които не знаят заглавието на филма? Кой е българският Клинт Истууд, чиито чар и мистериозност вълнуват съзнанието на киноманите след толкова години?За повечето български зрители горните няколко реда сигурно са светотатство, както срещу нашата кинематография, така и срещу “всичко българско и родно”. Това са факти (а не само думи), от които не бива да се срамуваме, но не бива и да отричаме. Както за повечето неща в България, и за кинематографията ни е валиден малкият мащаб и трудното постигане на световно качество (или популярност).Тук идва момента да си зададем наивният (и клиширан) въпрос, а именно: “Кога ще ги стигнем?”. Няма да изпадаме в подробности защо самата формулировка на питането е фундаментално грешна, но държим да отбележим, че първо това, което трябва да “стигнем” не е неясна абстрактна група от хора, а определено ниво на професионализъм и креативност.Второ, наивно е да вярваме, че пропуснатото през повече от век кино история може да се навакса за няколко години активност, или пък че развитието на киното в световен мащаб ще спре, за да може българското кино да достигне сегашното му ниво. С тези констатации искаме да внесем откровеност и реалистичност, които понякога липсват в разговорите за българското кино.Както казва технологичният журналист (и наш сънародник, ако държите да има българска следа) Влад Савов, да осъзнаеш, че грешиш, е първата стъпка към това да станеш прав.След всичко, което казахме, не може да не споменем, че на българските творци никак не им липсва ентусиазъм и талант. Силно се надяваме тези фактори да продължат да допринасят за все по-бързо и динамично развитие на българското кино.от Калина Иванова ... още »
|
|
