Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Теми С Тим Бъртън, Гари Олдман и Дани де Вито на Jameson Empire Film Awards

С Тим Бъртън, Гари Олдман и Дани де Вито на Jameson Empire Film Awards
Има градове за бързи удоволствия и градове за спокойно обживяване. Лондон е от вторите. Ние имахме само 60 часа и те минаха като един разтеглен сън.
Cinefish.bg

Теми
С Тим Бъртън, Гари Олдман и Дани де Вито на Jameson Empire Film Awards

10.04.2012, 14:44  |   Видяна: 2772  |   Капитал Light  |   ГОРЕЩА ТЕМА

от Янко Терзиев
capital.bg

Има градове за бързи удоволствия и градове за спокойно обживяване. Лондон е от вторите. Ние имахме само 60 часа и те минаха като един разтеглен сън. "Ние" сме петимата българи на раздаването на годишните награди на читателите на сп. Empire, водещото филмово издание в света, с тираж малко под 200 000.

Самите награди се връчват от 1996, по блясък и значение идват веднага след BAFTA. Много младите и също толкова талантливи Росен Илиев (режисьор) и Елина Бондокова (художник) са българските победители в конкурса Done In 60 Seconds, едноминутният им анимационен римейк на "Едуард с ръцете ножици" им осигури познанство, похвала и съвместна прегърната снимка със самия Тим Бъртън. Актьорската знаменитост в "делегацията" ни беше Захари Бахаров, придружаван от съпругата си Диана Алексиева, успели някак си да останат нормални хора въпреки славата и медийния шум.

Тим Бъртън с Елина Бондокова (художник) и Росен Илиев (режисьор), автори на едноминутния "Едуард с ръцете ножици", стигнал до финалната петица на наградите Jameson Empire Done In 60 Seconds Awards, избран от над 500 филма от 25 страни

Тим Бъртън с Елина Бондокова (художник) и Росен Илиев (режисьор), автори на едноминутния "Едуард с ръцете ножици", стигнал до финалната петица на наградите Jameson Empire Done In 60 Seconds Awards, избран от над 500 филма от 25 страни


За лондонския финал бяха селектирани 29 филмчета от 25 държави от постъпили над 500 предложения от цял свят. Церемонията бе само часове след кацането ни в петъчния следобед, на нея трябваше да бъдат избрани 5-те номинирани в категорията, победителя щяхме да научим на неделната гала на Jameson Empire Film Awards 2012.

"Хийтроу" ни посрещна с пролет по-топла от софийската, до хотела бяхме доставени с мъркаща лимузина, управлявана от възрастен отвъд представите ни, достолепен шофьор. За да бъдат нещата съвсем като във филм на Дейвид Линч, той отпиваше през цялото време кафе от огромна картонена чаша, закачи небрежно няколко бордюра, но поддържаше плейлиста с катедрално изпълнение на Ave Maria вътре. На слизане довери, че ни завижда за хотела на "Риджънт стрийт" до Хайд парк, пред който ни оставя - той беше на над 150 години и бе дал самото понятие grand hotel. Имахме време колкото да сменим дрехите си за път с кода smart casual на вечерта и часът на церемонията бе дошъл.

Мястото би разтупало сърцето на всеки киноман - откритият през 2008 London Film Museum в една от онези сгради от имперски мрамор на South Bank, съвсем близо до колелото на London Eye. Посрещнаха ни с reception drink сред самите експонати зад стъклени витрини - сакото на Алек Гинес от шпионската класика по Греъм Грийн "Нашият човек в Хавана" (1959), мантията на Питър О' Тул от "Лъвът през зимата" (1968). За по-любопитните с чаша в ръка зад плюшени завеси по дългия коридор бяха нишите с костюмите на Супермен и първия Батман, на използваните в Star Wars метални роботи R2-D2 и C-3PO. Последното събитие на музея бе посветено на лондонското детство на Чарли Чаплин, експонатите бяха бастунчето и цилиндърът на Скитника.

Финалистите и журито

Финалистите и журито

Самата церемония бе по модела "Златни глобуси" - гостите около големи кръгли маси с пълноценна вечеря и питиета от целия алкохолен спектър; сцена с духовит и саркастичен водещ (по забавност и филмова интелигентност редакторът в Empire Крис Хюит бе с класа над Рики Жерве). Само че тук на сцената заедно с водещия бе качено и журито - главният редактор на Empire Марк Дининг, Алекс Зейн, домакин на най-гледаното филмово предаване на Острова "35 mm" на канала Sky, режисьорът Гарет Едуардс ("Чудовища", награда в Сънданс преди две години) и комикът Крис О' Дауд, изпълняващ на живо скеча за подпийналия актьор. На екран зад тях, на петици и след шумно обявяване, се въртяха конкурсните филмчета.

За радост (или огорчениe) на авторите по масите, журито веднага споделяше честното си (и смешно) впечатление от видяното. Росен и Елина нямаха време за изисканите блюда и щедрия куп бутилки по масите, тръпката им беше с магнитуда от оскарите (пожелавам им ги някой ден). Филмът им се открояваше, надеждата на българската група за място сред номинираните се покачваше с всяка пресушена чаша.

И чудото стана сред възгласи, прегръдки и наздравици - "Едуард с ръцете ножици" (България) продължаваше напред заедно с "Черният лебед" (Казахстан), "Спайдърмен" (Чили), "Сектор 9" (Ирландия) и "Похитителите на изчезналия кивот" (Великобритания). На афтърпартито, минало като илюстрация на песента на Уили Нелсън Whiskеy River (но с "е" в първата дума, заради ирландския характер тук), българската група бе в окото на купона.

Журито на Jameson Empire DISS 2012: Крис О'Дауд, Гарет Едуардс, Марк Дининг, Алекс Зейн (от ляво на дясно)

Журито на Jameson Empire DISS 2012: Крис О'Дауд, Гарет Едуардс, Марк Дининг, Алекс Зейн (от ляво на дясно)

Съботата преди главното събитие посветих на интимния си Лондон - църква (катедралата All Souls досами хотела), книжарница (тази в сградата на Британския филмов институт в малка пресечка на "Тотнъм Кърт Роуд" с издания на класически филми на DVD за колекционери), пъб (Stags Head, на 3 минути пеша по права - и не толкова след това - линия от стаята ми, наливният "Гинес" е станал 3.90 и е все така смазващ - от смазка - душата).

Прохладната неделна утрин мина в отрезвяващи разходки up & down "Оксфорд стрийт", където се разминавах с обичайните джогиращи, метачите на неочаквано многото фасове заради външното пушене и първите групи туристи около арабските магазинчета със сувенири. Видях изумен стометрова опашка за билети за културно събитие (рок мюзикълът We Will Rock You на Брайън Мей и Роджър Тейлър от "Куин") и регистрирах часа на отваряне на Stags Head за прощална пинта, преди лимузината (сега със шофьор около нормалните 70) да ме понесе към червения килим в изискуемия код smart без casual, предполагащ сако.

Мястото се оказа балната зала на хотел "Мариот", на "кралския" бряг на Темза, до нея се добрахме през навалица от даващи автографи знаменитости, истерично подвикващ шпалир и гора от телевизионни камери. Вероятно и усещането около "Кодак тиътър" е същото... Формулата се оказа като в петъчната вечер, само мащабът на лустрото и цените на тоалетите (най-вече дамските) бяха скочили до небесата. Пак reception drink в кънтящо мраморно лоби, където никой не чуваше никого, но всички говореха широко усмихнати. После по отрупаните кръгли маси в аристократичната зала, картонче с името на всеки бе дискретно поставено до сребърните прибори.



Късметът бе определил "българската" маса да е до трите стъпала към сцената, слизащите и качващите се отъркваха буквално в стола ми. За усещането да си на 60 сантиметра от Оливия Уайлд и да вдишаш парфюма й може да се напише повест, но вечерта имаше друга интрига. Водещите (отново несравнимият колега Хюит и достойно връщащата му топката Лорън Лавърн, радио DJ в ВВС, писател, поп-китарист с група, зряла руса хубост) обявяваха една след друга 16-те категории. (Всички награди с номинациите и хроника по минути на случилото се официално, може да се види на http://www.empireonline.com/News/story.asp?nid=33488.)

Презентатори (Уайлд бе сред тях) представяха номинираните, после на екрана отзад минаваха кратки откъси от филмите. Така Тим Бъртън видя българския вариант на своя "Едуард", а ние затаихме дъх. Спечели "Черният лебед" от Казахстан (в който освен ирония имаше и страдание), но тръпката за Росен и Елина остава неизтриваема, ще ги държи в пътя им напред.

Емоционалният връх на вечерта поднесе Гари Олдмън, който простичко обобщи ценността на награда като Jameson Empire Film Award - в нея няма политика, читателите-зрители избират артистите и филмите, които по човешки им харесват.

Дани де Вито превзе сцената с десетминутен спомен за работата си с Тим Бъртън в "Батман се завръща", включващ пингвински костюм и висяща на топките му маймунка, който необяснимо защо беше смешен. Режисьорът Рон Хауърд, който беше представен с шеговитото "имал късмета два пъти да снима Ръсел Кроу", призна, че чете списанието още от създаването му през 1989 въпреки няколкото shitty ревюта за собствените му филми. Майкъл Фасбендер заслужено отнесе приза Empire Hero с признанието, че уискито на вечерта му е любимото и в живота.

Животът продължаваше и след няколкочасовото дишане на един въздух със звездите. Лимузината за Хийтроу беше строена пред хотела ни точно в пет сутринта в понеделник. Тъмнокожият портиер с цилиндър и ливрея, свеж и учтив, се интересуваше дали господинът е доволен от прекарването си. Да. Господинът е повече от доволен. 60-часовият ми лондонски сън бе като кръвопреливане - на нормалност. И на малко тайна българска гордост колко са талантливи децата ни въпреки бита им тук.  

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg