В коварните и блатисти гори, които обхващат така наречената „зелена граница“ между Беларус и Полша, бежанците от Близкия Изток и Африка, опитващи се да достигнат до Европейския съюз, попадат в капана на геополитическата криза, цинично предизвикана от беларуския диктатор Александър Лукашенко. В опит да провокират Европа, бежанците са примамени към границата от пропаганда, обещаваща лесно преминаване към Европейския съюз. В тази невидима война, животът на Юлия, начинаеща активистка, отказала се от удобния живот, се преплита с този на Ян, млад граничар, и на едно сирийско семейство.
30 години след "Европа, Европа", новият филм на трикратно номинираната за Оскар Агнешка Холанд "Зелена граница" отваря очите ни, говори на сърцето ни и ни предизвикава да се замислим за моралните избори, пред които обикновените хора са изправени всеки ден.
Оливър Стоун не е предполагал, че политическият му трилър „Джей Еф Кей“ ще бъде толкова важен за кариерата му при премиерата му на 20.12.1991. „Филмът беше горещ картоф от самото начало – спомня си Стоун. – Не осъзнавах, че ще напипа толкова болна тема в нашата политическа система. И ме беляза завинаги, защото за много хора сега съм любител на теориите на конспирацията.” Подготовката за снимките трае през по-голямата част на 1990 г. заедно със сценариста Закари Склар. Сценарият се оказва гигантски, а Стоун, от страх да не бъде орязан, не изпраща пълната версия на Уорнър Брос. След това препуска през трите месеца снимки и постпродукцията, за да се изплъзне от тестовите прожекции, на които много зрители не биха разбрали определени неща, а това обикновено води до натиск от студиото за промяна на монтажа. Днес Стоун не се интересува чак толкова от политиката, въпреки последния си филм Сноудън, но се радва, че с филма си е задал важни въпроси. „Сега много хора осъзнават, че правителствата лъжат. Когато снимахме филма, всички се готвехме за война в Кувейт. Не си задавахме въпроса защо е належаща тя. Оттогава насам в американския политически живот има гигантски скандали, сред които и по въпроса за оръжия за масово унищожение. Да не говорим за скорошната информация за хакването от страна на руснаците по време на изборите. Достатъчно е да поговорите с хора, които наистина работят в разузнаването, които ще потвърдят, че това не е така.“ ... още »
Дик Ван Дайк ще се появи в новия игрален филм, посветен на Мери Попинс. 91-годишният актьор потвърди сам новината. Не е ясно дали става дума за по-голямо участие или за епизодична поява, но той казва: „Актьорският състав е страхотен – Мерил Стрийп, Анджела Лансбъри и Лин Мануел Миранда от „Хамилтън“.“ Както вече знаем, Мери Попинс ще бъде изиграна от Емили Блънт и историята ще се развие 25 години след първата й поява в дома на семейство Банкс. Освен нея и споменатите по-горе имена, в режисирания от Роб Маршал филм ще видим и Колин Фърт. Дик Ван Дайк играе в оригиналния „Мери Попинс“ от 1964 г. ... още »
Марлон Брандо е носител на две награди „Оскар“ за най-добър актьор – за изпълнението си в „На кея“ (1954) и в „Кръстникът“ (1972). Той обаче отказва да получи втората и изпраща индианската активистка Сачийн Литълфедър да произнесе реч в защита на малцинството коренни жители на Америка. Тя обаче така и не докосва наградата. Когато отива зад кулисите след речта си, е последвана от Роджър Мур с „Оскар“-а в ръце – той е бил на сцената, за да представи наградата. Тъй като никой не му я поисква, Мур прекарва цяла вечер със статуетката – от парти на парти. След няколко дни я връща на Академията. В същото време в Академията търсят спешно статуетка, която да изпратят на Чарли Чаплин. Той е сред наградените през 1972 г. за музиката на „Светлината на рампата“ (филмът е произведен преди 20 години, но не вижда бял екран заради левите убеждения на Чаплин). Тъй като не си получава наградата лично, тя му е изпратена с куриер. Но по пътя е счупена и семейството на актьора моли за нова статуетка. И тъй като Мур връща наградата на Брандо в деня, в който пристига искането от семейство Чаплин, най-вероятно именно те сега притежават отличието на американския актьор. ... още »
Джордж Клуни работи по развитието на пълнометражна версия на документалния късометражен филм на Нетфликс „Белите каски“ (“The White Helmets”), посветен на гражданската защита на Сирия. Заедно с колегата си Грант Хеслов от продуцентската си компания Смоукхаус пикчърс Клуни търси сценарист в момента. Късометражният филм, чийто трейлър ви предлагаме, е заснет от режисьора Орландо фон Айсендел и е включен в краткия списък за „Оскар“ за документален късометражни заглавия. Сирийската гражданска защита е известна като Белите каски. Тя се състои от 3000 доброволци, които всеки ден спасяват живота на хиляди хора изпод развалините на поредната срутена от бомба сграда. До момента те са спасили около 60 000 живота, като са загубили 150 човека от своя екип. ... още »
„Стрелец“ ще има втори сезон – това съобщиха от ЮЕсЕй нетуърк. Както вече сме ви информирали, сериалът е по игралния филм от 2007 г. с участието на Марк Уолбърг. В главната роля в телевизионната версия е Райън Филип. Той е в ролята на ветеранът Боб Лий Суагър, който е въвлечен отново в голямата игра, за да предотврати опит за покушение срещу президента на САЩ. Но всички улики сочат именно към него. Освен Райън Филип, в сериала участват Омар Епс, Шантел ВанСантен, Синтия Абдаи-Робинсън и Еди МакКлинтък. Първият сезон на „Стрелец“ ще приключи в средата на януари догодина. ... още »
Девид Тюлис, известен най-вече с участието си в „Хари Потър“, ще участва в третия сезон на „Фарго“. Авторите на сериала на ЕфЕкс са го поканили за постоянна роля. Героят на Тюлис ще се казва В. М. Варгас – „тайнствен самотник и истински капиталист, който носи на Емит (Юън Макгрегър) лошата новина, че е станал партньор с шефовете му. Но неговият интерес за забогатяване излиза извън рамките на закона.“ Сред новите попълнения в третия сезон ще видим и Мери Елизабет Уинстед („Мозъчна смърт“) и Кари Куун („Останалите“). ... още »
Без значение дали сте гледали всички епизоди от сагата или не, тя стана емблематична част от поп културата за последните 40 години. Когато Джордж Лукас започна да създава това, което се превърна в най-големият му успех, малцина предполагаха какво влияние ще окаже филма. Навсякъде, където отидете сега, 40-години по-късно, можете да видите логото, поставено навсякъде – от ябълки до торти за рождени дни. Но зад историята има смисъл, който изглежда е бил забравен. Въпреки успеха, Междузвездни войни е далече от смисъла на оригинален продукт. Въпреки че съдържа много истории от реалния живот, като нацистки символизъм, който се репрезентира чрез Империята, Джордж Лукас „заема“ някои аспекти от различни книги и филми. Той внимателно ги напасва, за да създаде своя шедьовър. Връзката на сагата с различни модели от поп културата са налице във всичките й части, а в някои моменти дори изглежда, че Лукас просто е откраднал идея и я е използвал. Докато всяка история обрисува вдъхновение от нещо, режисьорът на Междузвездни войни не успява абсолютно винаги да бъде изтънчен. Вероятно ще разпознаете някои от идеите на момента. 1. Флаш ГордънСамият той без излишни скрупули признава, че филмът му не е имал за цел да бъде римейк на класическия сериал „Флаш Гордън“ от началото на 30-те години на ХХ век. Но цялата сага е елегантна препратка към шоуто, от Облачния град до превърналата се в символ начална сцена. Да, Тази сцена не е запазена марка, откритие на Лукас. Тя е била емблема на „Флаш Гордън“ 40 години по-рано. Сериалът с уникален подход за своето време съчетава фантастичната история със съвсем реални научни доказателства и технологии в едно място, изпълнено с магия. Той съдържа един мистичен аспект, който също е трансцедентиран в Междузвездни войни в проявлението на Силата. 2. The Hidden Fortress Не е нужно да сте гений, за да осъзнаете, че Междузвездни войни взима доста вдъхновение от класическите самурайски филми. От характерните роби, до дуелите с лазерните мечове (най-вече финалният дуел на Оби Уан с Дарт Вейдър), всичко това се корени в класическия японски театър „Но“. Лукас сам назовава своето вдъхновение, в лицето на японския режисьор Акира Куросава и неговия филм от 1958 „Скритата крепост“. Той взима естетиката и средата от „Флаш гордън“ и ги наслагва върху историята на филма на Куросава. Самурайският филм е основа и на много от героите на Лукас, в това число двамата каращи се селяни, превъплътени в R2-D2 и C-3PO, също както могъщият Генерал от японската лента в лицето на Дарт Вейдър. Разбира се, „Скритата крепост“ не е единствената творба на Куросава, с която могат да бъдат направени паралели. Филмът „Йоджимбо“, включва сцени, много подобни на тези в пивницата от „Нова надежда“, в която няколко непознати престъпници се съюзяват срещу нашия човек. Сцената също така приключва с размахване на остриета и ръка на пода.3. Джоузеф КамбълТака, ако трябва да сме откровени, е леко нечестно да кажем, че Лукас е откраднал идеята на Камбъл, а по-скоро леко я е „заел“. Всъщност двамата са добри приятели и си сътрудничат в тази област. Джоузеф Камбъл е професор, философ и митолог, познат с редица трудове, главно в областта на сравнителната митология, насочени към пространствата на митовете, особено мита за героя, термин който установява и разглежда в своя труд „The Hero with a Thousand Faces“. В него Камбъл излага представата си за „мономит“, един универсален образец на героичните сказания, присъстващ във всички култури, предавайки и различни вариации на героичния цикъл. В създаването на вселената на Междузвездни войни, Лукас следва неговите идеи изключително педантично. Камбъл дава основните характеристики, които се срещат във всеки мит, като менторът Оби Уан, например, или като двата свята – антиподи – Татуин и Звездата на смъртта. 4. ДюнМного преди Междузвездни войни да застане начело на жанра фантастика, съществуваше „Дюн“. Автор на поредицата е Франк Хърбърт. Той е създаден през 60-те години на ХХ век и е един от първите в жанра научна фантастика. Той се счита за един от най-добрите научно-фантастични романи на всички времена. Докато идеите, взети от „Флаш Гордън“, „Скритата крепост“ и трудовете на Камбъл проблясват едва-едва на повърхността, аспектите препращащи ни към „Дюн“ са буквално откраднати от популярния роман. Действието в книгата се развива в далечното бъдеще, на пустинна планета подобна на Татуин или Джеда, населена с фермери, които оцеляват благодарение на земеделие, като чичо Оуен и коренно население, което може да се променя, за да се защити от пясъчните бури, като ездачите Тускен. „Дюн“ също така представя митичната способност за контролиране на ума, принцеса в беда и огромни пясъчни червеи, които определено нямат нищо общо с космическите плужеци от „Империята отвръща на удара“. Неговото влияние също е ясно изразено в трилогията, която се развива преди действието от първите филми, с Търговската федерация в „Невидима заплаха“, която е странно подобна на Космическата гилдия на Дюн във всички проявления. Въпреки това, Междузвездни войни успява да си подсигури своето място в историята, като един от най-големите научно-фантастични филми на всички времена. Фактът, че не са съвсем изчяло оригинални, не променя нищо, дори напротив, знанието че зад всяка една история стои нещо отвъд, прави фабулата още по-дълбока и интересна. Greyklock ... още »
Постерите са странно нещо. Те са важна част от представянето на даден филм, но много често ние не ги забелязваме. Понякога те могат да ни кажат нещо за филма, което не сме разбрали може би, закодирано в композицията или цветовата гама на изображението. Върху повечето от постерите няма какво да разсъждаваме, но сякаш тази година би рекорда по най-странни и загадъчни кино плакати. Нека да видим най-шантавите от тях. Стар Трек: Отвъд Може би това е най-съблазнителният и оптимистичен плакат на годината. Предразполагащите цветове и разбалансираното заглавие предполагат, че нещо дръзко ще се случи във филма…Е, не беше съвсем така…Омарът Големите ръце на Колин Фарел, приличащи всъщност на крайници на омар, и едва различимите кичури коса на прегърналата го невидима жена не казват директно на зрителя : “Това ще да е мрачна научна фантастика, с елементи на романтична комедия…“The Forest Прекрасните устни на Натали Дормер за закрити от дървета и примки, сякаш да запушат зловещото ехо от страховита японска гробница на открито.Дивергенти 3: Предани Постерът всъщност няма нищо общо със сюжета на филма, все едно някой дизайнер го е направил в свободното си време, защото клиентът му е дал твърде неясни указания какво да представлява, и затова той е взел оттук- оттам няколко идеи. Иначе със сигурност е ефектен. Кралицата на Катве Постерът е странно композирана снимка на главната актриса в този филм. На главата ѝ има царска корона, която по-скоро прилича на детска играчка. Когато се вгледаш и видиш как фигурите за шах всъщност изникват от скалпа ѝ, се досещаш, че май от играчката ще стане плачка. Cemetery of Splendor Добра година за плакатите, които ситуират панела с надписите на филма отгоре, не по стандартния начин. Като надгробна плоча в гробище, този постер се фокусира върху това, което лежи отдолу, под нас, в преизподнята. А оплитащите се зелени листа сякаш ни придърпват към темата за задгробния живот, за каквото всъщност става дума във филма. Отряд самоубийци Странен е този плакат, но е сполучлив. Какофония от неонови цветове, графити и черни подцветки, за да изпъкнат образите от филма, за сметка на многото надписи, в които в крайна сметка никой не се заглежда. Synchronicity Този постер е така красив по космически и артистичен по човешки, че веднага си казваш, че той репрезентира нискобюджетен, но качествен проект. They’re Watching Нещица от живата природа са подредени уж случайно така, че да оформят нещо по-голяма и по-впечатляващо, за да се получи някаква цялостна концепция. До тук нищо новаторско. Но комбинацията от гравирана гъста кръв върху бетонената земя придава смразяващо усещане и на плаката, и на филма.Lo and Behold: Reveries of the Connected World Очевидно това е плака, който е просто визуална репрезентация на това какво се случва в главата на Вернер Херцог. Някъде там може да намерите отдавна загубеното зарядно за телефона ви. The Purge: Election Year Въпреки че се развиват в далечното бъдеще, всички филми от тази хорър научно-фантастична поредица много точно успяват да отразят духа и нагласите на нашето си време. Тази година плакатът на третата част ни въздейства освен с екипировката за бунт, най-вече с комбинацията на цветовете – болезнено червено, бяло и кървящо синьо..Moonlight Това е филм за израстването. Последният такъв успешен, на където се е запътил и „Moonlight“ беше, „Юношество“. Ако съдим само по плакатите, този трябва да е още по-награждаван през идващия сезон на рекапитулация на най-добрите филми на годината. Неоновият демон Ако се премахнат имената на хората, които са направили този филм, плакатът по-скоро ще подхожда за корицата на някое шикозно и претенциозно модно списание. Пазители на Галактиката vol. 2 От Марвел са подходили доста нетрадиционно с този постер. Той е съвсем в духа и естетиката на корица на рок албум, и то излязъл на касета, през осемдесетте. Надяваме се и саундтрака да му е толкова добър. А, да, и филма, и филма…Саламена фиеста Добри плакати стават и от кренвирши. Този конкретно си виси волю-неволю в някакво неидентифицирано жълто-бяло пространство. Толкова е нестандартен, че е твърде вероятно да се хареса дори и на Бергман. ДАС ... още »