„Преводачите“ е базиран на истинска история. Преди няколко години американският издател на Дан Браун, със съгласието на автора, затвори в бункер няколко преводачи, които да преведат за рекордно време последния му роман. Целта беше едновременна световна премиера на така очакваната книга, за да се избегнат пиратството и незаконните издания. Продажбите на „Шифърът на Леонардо“ бяха надхвърлили четвърт милиард долара. От новата книга се очакваха още по-високи приходи.
Бях удивен от тази история, от това безумно състезание с времето, така типично за днешния свят. И тогава се запитах: „Какво би станало, ако някой открадне книгата“? Това щеше да бъде обирът на века! От този момент започнах да сглобявам филма. Обадих се на Ромен Компи и на Даниел Пресли и заедно започнахме да работим по историята. Искахме да създадем спиращ дъха трилър за обир в стила на „Бандата на Оушън“ и с обратите на „Обичайните заподозрени“. Измислихме трилогията „Дедал“ – обекта на желание за всеки. Невероятно успешен световен бестселър, чийто автор никога не се беше показвал публично.
Светът ужасно много иска да прочете книгата, но не по-малко иска да разбере и самоличността на автора.
Срещнахме се с много преводачи. Разговаряхме с тях. Във времена, в които автоматичните преводи завземат все повече територия, тези хора стават все по-ниско платени. А нищо не може да замени душата в преводите. Линията между превод и създаване е изключително тънка. Затова ние мислехме за нашите герои като за непризнати или неосъществени творци. Тези жени и мъже са забавни, странни, идват от различни култури и общности. Поведението им понякога ви оставя с отворена уста. Те не са подготвени за подобно преживяване и вярвам, че това ще позволи на публиката лесно да ги разбере и да се оприличи на някого от тях.
Искахме да създадем емпатия към всеки един, независимо от неговите качества. Дори и към Ерик Ангстром – най-лошия, жесток и безскрупулен издател, който няма да се спре пред абсолютно нищо, за да опази златната си кокошка – „Дедал“.
Както е казал Хичкок – „Колкото по успешен е лошият, толкова по-успешен е филмът“.
Също като героя ни Ерик, аз и моите колеги непрекъснато страдаме от пиратството. Всеки един от нас в някакъв момент си е представял ужасни наказания за тези, които го извършват.
Донякъде разбираме Ерик. Той си има своя логика, която се вписва в неговата лудост.
Негова противоположност е Алекс Гудман, английският преводач, който става лидер на групата в опитите им да избягат от бункера. Той е модерен и симпатичен млад човек, когото бихте искали да обикнете. Брилянтен, но въпреки това много объркан, тъй като често смесва действителността с книгите, в които живее. Не разбира, че хората около него не са просто герои от книга. Изправяйки се срещу тиранията на Ерик, той поставя всички преводачи в огромна опасност.
|
