Когато авторът на Червената лястовица Джейсън Матюс напуска ЦРУ след 33-годишна кариера, той открива, че животът на пенсионер не е за него. С изобилие от свободно време, той решава да си намери ново занимание. „Работата ми в ЦРУ беше много плодотворна. След нея остана голяма празнина, която трябваше да бъде запълнена“ – казва Матюс за приспособяването си към новия начин на живот. „Сърфиране в интернет, риболов, дълги разходки. Въпрос на време беше към тези занимания да добавя и писането.“ Дългогодишният почитател на Джон льо Каре и Йън Флеминг започва да пише Червената лястовица, която е публикувана през 2013 год. Книгата веднага се превръща в бестселър и поставя началото на трилогия, която включва и романите Palace of Treason и The Kremlin’s Candidate.
Въпреки че описаният свят в Червената лястовица е добре познат на Матюс, образът на главната героиня е плод на неговото въображение. След като преживява тежък инцидент, Доминика Егорова (Дженифър Лорънс) напуска Болшой театър и е принудена да започне работа в държавно учреждение, където започват да я обучават в изкуството на сексуалната манипулация. „За разлика от други герои в книгата, Доминика е изцяло измислен персонаж.“ – казва Матюс. „Бих искал да познавам някой като нея. Тя е принудена да се откаже от кариерата си на балерина и да започне обучение в училището за „лястовици.“
Макар че по време на работата си в ЦРУ Матюс не е срещал истински прототип на Доминика, училището за съблазнителки е реално съществуваща част от обучението на съветските тайни служби. „В Съветския съюз са имали училище, в което са обучвали млади жени в изкуството на съблазняването и прелъстяването с цел жертвите да бъдат изнудвани“ – обяснава Матюс. „Такова училище за „лястовици“ е имало в Казан, на брега на река Волга. В него младите жени са били превъщани в куртизанки и наричани „лястовици“
В резултат на обучението си Доминика се среща с оперативния работник от ЦРУ Нейт Наш (Джоел Еджъртън). Матюс обяснява необикновената връзка менду Нейт и Доминика: „Неизбежно те се влюбват, което за него е забранено и много опасно. Подобно на историята за Ромео и Жулиета, това е любов, която не може да завърши добре.“
Ръкописът на Червената лястовица попада в офисите на Chernin Entertainment. Продуцентите Питър Чернин, Джино Топинг и Дейвид Рийди са големи почитатели на романа на Матюс и веднага закупуват правата за написване на сценарий.
„Първоначално бяхме привлечени от това, че Джейсън е бил действителен работник в ЦРУ, както и че това е дебютния му роман.“ – казва Чернин. „Колкото повече навлизахме в книгата, толкова повече ставаше ясно, че това е една от най-свежите и уникални шпионски истории, които сме виждали.“
„Много ни хареса и факта, че става въпрос за шпионска история, различна от тази за Борн или от героите на Джон льо Каре.“ – добавя Топинг. „Доминика всъщност е цивилно лице, което е въвлечено в шпионски сюжет и от това зависи нейното оцеляване, както и оцеляването на нейното семейство.“
Режисьорът Франсис Лорънс получава книгата в края на снимките на Игрите на глада: Сойка-прислехулка, част 2. Продуцентът Камерън Маконъми си спомня: „Двамата четяхме по едно и също време. Всеки ден бяхме все по-увлечени от това, което сме прочели през нощта.“
„Веднага се влюбих в книгата“ – казва Лорънс. „Това беше напълно различна шпионска история и веднага се влюбих в характера на Доминика Егорова, в нейната лична история и дилемата, пред която е изправена. Винаги са ме интересували герои, които са изолирани в своята самота, а в центъра на тази история е именно такъв самотен характер. Освен това за мен беше много вълнуващо след трите части на Игрите на глада, които ми отнеха пет години, да започна нещо съвсем различно и като сюжет, и като настроение. Историята ми беше много интересна.“
„Франсис направи трите филма Игрите на глада с Дженифър, и когато прочете книгата веднага реши, че това ще бъде следващата им съвместна работа.“ – казва Чернин. „Оставаше да намерим подходящ партньор, какъвто открихме в лицето на Джоел, с когото също сме работили преди. Избрахме по-млад актьор, отколкото беше описан в сценария, което според нас добави нещо много по-различно в отношенията им с Джен.“
След като Франсис Лорънс се захваща с проекта, той работи заедно със сценариста Джъстин Хейт. „Въобще не бързахме с този филм.“ – споделя Рийди. „Всичко трябваше да е изпипано да най-малките детайли. Франсис знаеше, че това ще бъде следващия му проект и искаше сценария да отразява неговото виждане за историята. Това беше един от тези случаи, когато трябваше да има абсолютна яснота за всичко, преди да започнат снимките.“
„И преди съм работил с Джъстин“ – добавя Лорънс. „Той споделяше моята представа за филма. Понякога е много трудно да изградиш сюжета, трансформацията от книга към сценарий не винаги е лесна, както някои си мислят. С Джъстин работихме здраво и прекарахме много време заедно в продължение на шест месеца, за да завършим първия вариант. В същото време, не бих казал, че работата вървеше трудно. Разбирахме се много добре.“
От момента, в който прочита книгата Лорънс е убеден, че трябва да се запазят всички ключови моменти от оригиналната история на Матюс. „В книгата определено се чувства сексуалност.“ – казва Лорънс. „Определено има насилие. Има дързост и исках да бъда сигурен, че ще уловим точно това. Това, на което с Джъстин обърнахме особено внимание – а по-късно и при работата с Дженифър – беше да постигнем органичност на характера и да не допуснем преекспониране под каквато и да било форма. Идеята никога не е била да правим еротичен трилър, да провокираме по определен начин. Трябваше да сме сигурни, че съдържанието се вписва органично в историята и дилемата на героинята, затова много внимателно преработихме всичко, свързано със сексуалността, голотата и насилието.“
„Това е историята на една жена, която открива, че е манипулирана от сили, много по-силни от самата нея“ – казва Хейт. „Доминика получава травма и чрез своя чичо попада в света на шпионажа. В този свят нейната сексуалност е превърната в оръжие, но нейният характер е прекалено сложен, за да бъде обикновена съблазнителка. Затовя тя променя правилата.“
Дженифър Лорънс, която работи заедно с Франсис Лорънс в поредицата филми Игрите на глада, се присъединява към продукцията още от самото начало.
„Имах предвид Дженифър и я запознах с историята в основни линии“ – казва режисьорът. „Очевидно, по това време все още нямахме сценарий, а не ми се искаше да ѝ давам книгата, затова исках чисто хипотетично да разбера дали има интерес към подобна героиня. Така че тя се съгласи да участва на базата на съвсем малко информация, което ни даде възможност да напишем сценария специално за нея. Докато развивахме историята ѝ давах откъслечна информация, затова когато сценарият беше готов, тя вече знаеше какво да очаква.“
„Франсис ми разказа историята по време на турнето за представяне на последния филм от Игрите на глада.“ – потвърждава актрисата. „Беше прочел книгата и смяташе, че ще се получи интересен филм. Първото нещо, което обсъдихме, беше че Доминика като характер е съвсем непозната за мен. На нея наистина ѝ се налага да оцелява още от съвсем крехка възраст. Когато за първи път прочетох сценария, сцените в училището за лястовици ми се сториха ужасяващи. За първи път трябваше да се снимам без никакви дрехи, и след като го направих, бих казала, че се почувствах освободена. Не бих искала да поставям героинята си в ситуация, в която самата аз не бих се чувствала удобно. Както ще видите във филма, това са сцените, в които тя осъзнава своята сила и разбира, че може да поеме контрола над ситуацията. Доминика наистина е обучавана да използва тялото си, но това, което ѝ помага е нейният разум. За мен това е една сложна съвременна героиня, която създава собствени правила и има всички шансове за успех.“
„Във филма се разказва за оцеляване и прелъстяваме“ – споделя Джино Топинг. „Балансът между двете е от особено значение. Битката за оцеляване въвлича Доминика в света на „лястовиците“ и поради тази причина тя трябва да овладее изкуството на прелъстяването и да напрегне умствените си способности до краен предел. Филмът разглежда прелъстяването от неговата психологическа и научна страна. Виждаме как героинята разбира докъде може да стигне, за да оцелее, и от какво трябва да се въздържи, за да стигне непокътната до финала.“
„Така и не разбираме какво всъщност чувства Доминика.“ – казва Джоел Еджъртън. „Не разбираме какво мисли, колко близо е до пречупване или какво е намислила за отмъщение. Нейният характер се отличава с изключителен стоицизъм и способност за съпротивление. В изпълнението на Джен всичко това ни кара да сме нащрек през цялото време. През цялото време подозираме, че в нея се крие сила, която мъжете в нейния живот подценяват.“
|
