Поглед на Ървин Уелш върху четирите му създания
То е като първата любов. Това бяха първите герои, които измислих и затова съм привързан към тях. Бидейки писател, виждаш героите си като кутия с инструменти, които ти трябват за определена работа. Ако имаш тема, която искаш да изследваш, просто ги изваждаш от кутията. Един герой може да е мъртъв за теб за около 10 години и после изведнъж отново да ти стане интересен и то чрез нещо, през което самият ти си преминал или си видял у свои приятели. Казваш си „И какво ако този герой минава през нещо подобно?“ Мисля, че хората биха искали да видят какво правят творенията ми сега, защото те постоянно се опитват да бъдат по-добри.
Без значение колко е тежко положението им, публиката ще им прости, докато се опитват да протегнат ръцете си в мрака, за да светнат лампата и да се измъкнат от него. Подобно трябва да е развитието във всяка драма: да искаш героите да се променят и да станат различни в края на филма. Нужно е да намерят някаква мъдрост, някакво просветление. В „Трейнспотинг 2“ са изминали 20 години и всички са на различни места.
Бегби, както можете да се досетите е в затвора. Компира пък е на улицата. Рентън все още бяга от отмъщението на Бегби. Улавия е сводник и все още се занимава с нечисти сделки. Той не е особено щастлив от завръщането на Рентън и се опитва да го подведе, за да може Бегби да си отмъсти и за двама им. Рентън е наблюдател. Гледа какво правят другите и си измисля житейски правила от това. Той е разказвач, анализатор, една доста пасивна роля, в сравнение с лудостта на хората около него. Юън наистина донася много харизма и интелигентност на ролята. Защото този Рентън привлича хората на своя страна.
|
