Според Дани Бойл зрителите имат доста силна връзка с Трейнспотинг и това до голяма степен се дължи на саундтрака на филма. “Публиката е като белязана да свързва части от филма, с музиката към него. Има хора, които не биха гледали „Трейнспотинг“, но са го направили само заради саундтрака. Когато музиката ти повлияе, тя действа като усилвател на емоциите.“
„Един от древногръцките философи, не си спомням точно кой, считал, че каквото и да кажеш за нещо, вярно е точно обратното. Думата, която той използвал за това е „огън“ – и това е, което „Трейнспотинг“ имаше. Беше в книгата на Ървин и във филма на Дани, в героите и в музиката. Двайсет години по-късно аз работих по саундтрака с невероятно удоволствие и се надявам, че той ще успее да хване аудиторията по същия начин“ споделя композиторът Рик Смит от бандата Underworld.
„В първия филм, ритъмът на сърцето, течението на реката и капката от иглата на спринцовката в Born Slippy – всичко беше Underworld.“ споделя режисьорът Бойл. „За продължението Рик Смит се съгласи да помогне на мен и Джон Харис с целия саундтрак и дори да запише ново парче с Underworld (Eventually But). Oткритието на втората част, oбаче, е единбургската група Young Fathers. Те са модерния ритъм на този филм и ни опазиха от всякакви изблици на носталгия по първия. Благодарение на дъщерите ми и вдъхновяващия им вкус за музика включихме в саундтрака и aлтернативната банда от Северен Лондон - WOLF ALICE. A Тhe Rubber Bandits е групата, която сценаристът Джон Ходж гледа и слуша вкъщи, когато всъщност трябва да пише сценарий.
|
