- Началото на Т2 Трейнспотинг
„Изминаха 21 години от премиерата на първата част и здравият разум ни нашепваше, че сме закъснели с 20 години, за да направим следващ филм“ споделя Бойл. „Отлагането не беше преднамерено – дълги години обмисляхме варианта да направим продължение. Но всъщност именно протакането стана причина за появата на втората част. Когато съпоставиш вида на актьорите с този отпреди 20 години, става брутално. Направихме тази съпоставка и преди десет години, но разликата не беше толкова осезаема. 20 години, обаче, са много време и наистина се усещат. Момчетата нямаха проблем с това как изглеждат в момента и как щяха да изглеждат, съпоставени с визията им в първата част. Беше честно и откровено, какъвто е и филмът.“
Джони Лий Милър (Улавия/ Саймън/) също споделя мнението, че това не е традиционно продължение. „Винаги съм казвал, че няма смисъл от втора част на Трейнспотинг, освен ако не изследва по-значими проблеми. В този смисъл – какво е да си доста по-стар? Какво си направил? Какво се е случило с героите и в какво са въвлечени?! Едно стандартно продължение с отговори на въпросите – кой си обра крушите и кой успя да си отмъсти, би било доста скучно наистина. Единственият начин да стане интересно е да проследиш как се е променил животът на героите през тези 20 години.“
„Основният въпрос беше: можеше ли Джон да напише добър сценарий?!“ казва Дани Бойл. „Естествено актьорите имаха известни притеснения, те искаха да участват в нещо добро поне колкото първото, а не да са част от разочароващо продължение. Джон опита няколко варианта, за които всички, включително и той, знаехме, че няма да се получат. После всички отидохме до Единбург за един финален опит – аз, Джон, Ървин, Андрю и Крисчън. Двадесетата годишнина наближаваше и ние си помислихме - или сега, или никога. Джон се уедини и написа сценарий, който веднага след като прочетох знаех, че мога да изпратя на актьорите. Помислих си, че трябва да са луди, за да не се съгласят. Все пак те можеха да откажат, поради много различни причини, включително и заради факта, че двама от тях са част от сериозни и успешни сериали. В крайна сметка всички се навиха и бяхме готови да започнем“
Сценаристът Джон Ходж се вълнува да разбере къде са героите му в момента. “Сюжетът и развитието на героите вървят ръка за ръка“ казва той. „Почнех ли веднъж да мисля за Бегби, например, въпросът, който си задавах е дали той има деца? И ако има деца какви са те? И така, той излиза от затвора… Каква ще бъде връзката със сина му? Дали синът ще е като бащата? Не, той е по-различен! Той е отгледан от майка си, за да не бъде като Франк. Всичко това те отвежда на различни места и започва да влияе на сюжета.“
Робърт Карлайл (Бегби) изпитва ураган от емоции, навлизайки в процеса. „Дълго време чаках да го направя отново. Очаквах да е трудно, но беше като стар чифт обувки. Толкова добре познавам този тип Бегби. Много се е променил, но все още има толкова много забава в този образ, както и отчаяние, разбира се. Той е живял един тъжен живот. И това е, което филмът изследва. Какво правиха тези момчета през последните 20 години и къде са сега? Много е емоционално, повече, отколкото очаквах да бъде, повече, отколкото самият Дани е очаквал“
„Винаги сме знаели, че ще е забавно да видим тези четиримата отново заедно“ съгласява се Бойл. „Голямата изненада, обаче, беше емоционалното въздействие. Погледнеш ли лицата им, веднага те удря! Свързано е със знанието, какво е направило времето с тях, а и с нас самите. Филмът действа като телескоп на времето – поглеждаш от едната страна и миналото е там, толкова близо, погледнеш ли от другата, обаче – него вече го няма.“
|
