Ако сме заедно, ще победим.
Седморката от ученици, която се нарича Клуба на загубеняците, е сърцето и душата на „То“. Поотделно тези младежи не са в състояние да се справят с училищните биячи, а какво остава с могъщо същество, което си променя формата. Заедно, обаче, те притежават кураж, изкован от тяхното приятелство и решителност да се спасят както един друг, така и своя град, изправяйки се срещу ужасяваща заплаха, останала без отпор в продължение на векове.
Режисьорът на филма потвърждава: „Загубеняците намират сила в това да са заедно, и ето защо е интересно да се наблюдава как динамиката на групата се променя по време на филма – смяната на водаческите роли и позицията на силния. Всеки има своя момент. Историята е прекрасна и особено в моментите на беда, виждаме как човечността, доверието и любовта излизат на повърхността“.
За да открият актьорите, които да поемат ролите на Загубеняците, създателите на филма се впускат в задълбочено търсене, прослушвайки стотици желаещи. Мускети споделя: „Кастингът на филма бе огромен процес и видяхме много хора. Но е страхотно, когато откриеш актьор споделящ ДНК-то на даден герой. Вълнуващо е за режисьор, защото да събереш най-добрия актьорски състав е ключово за вдъхването на живот на героите“.
Джейдън Либрър влиза в образа на срамежливия и заекващ Бил Денброу, който е преследван от спомена за малкия си брат Джордж, изигран от Джаксън Робърт Скот в първата си роля. Бруталното убийство на малкото момче, което всички наричат Джорджи, се превръща в катализатор на историята и на пътешествието на Бил. Либрър споделя, че трагедията изпраща неговия герой на мисия. „В началото на филма ставаме свидетели на нежната връзка между Бил и Джорджи. Когато Джорджи изчезва, Бил се чувства виновен, защото той е този, който го е пуснал да си играе в дъжда с новата си хартиена лодка. След това животът вкъщи става доста труден. Родителите му като че ли не са там, след смъртта на Джорджи те са дистанцирани и се държат хладно към Бил, ето защо му остават само приятелите. Те са единствените, с които той може наистина да разговаря“.
Най-добрият приятел на Бил е Ричи Тозиър, устат шегаджия, надничащ зад огромните си очила. Фин Улфхард, който се въплъщава в ролята, казва: „Ричи е леко наивен, обичащ видеоигри и телевизия – неща, които и аз харесвам. Той се опитва да бъде шоумена на групата, само че никой не го мисли за толкова забавен, колкото самият той се възприема. Другите му се дразнят и просто го отхвърлят. Когато Джорджи изчезва, нещата започват да стават по-сериозни и Ричи разбира, че нещо много лошо се случва в Дери, нещо, което няма да може да приеме с шегички“.
София Лилис е в образа на Бевърли Марш, единственото момиче в Клуба, която е в неведение за ефекта, който има върху подрастващите момчета. Въпреки че е подложена на труден живот вкъщи, или може би точно заради това, Бевърли е „една от най-силните и смелите в групата“, споделя Лилис. „Тя е много независима и се държи все едно не й пука какво си мислят другите, но всъщност тя жадува да има приятели и да бъде част от нещо. Иска да поддържа връзка с други хора, но се страхува и не желае да се озове с хора като баща й. Затова се дистанцира от останалите, докато, разбира се, не се присъединява към Загубеняците“.
Джак Дилън Грейзър е в ролята на Еди Каспбрак, дребничък хипохондрик, неотлъчно с чантичката си пълна с лекарства, инхалатори против астма и множество дезинфектанти. „Еди е невротично дете“, признава Грейзър. „Изпитва паранои от бактерии, заради своята майка, и това е провалило социалния му живот. Но той не е толкова слаб, колкото всички винаги са му натяквали. Изправяйки се заедно с приятелите си срещу Пениуайз, той вижда колко е силен всъщност“.
Ролята на Станли Урис, най-скептичния от седемте деца, е изиграна от Уайът Олеф, който отбелязва: „Стан има обсесивно-компулсивно разстройство. На него не му допада, когато нещата не са подредени. Това, което става в главата му в такива моменти, е по-сложно от това, с което може да се справи. Той не само се страхува от Пениуайз, но не може и да приеме, че такова създание съществува в неговата подредена реалност“. На прага на своята тринадесетгодишнина, Станли вместо да се подготвя за бар мицва, ще трябва да премине през доста по-различно изпитание, породено от появата на Пениуайз, която изисква цялото му внимание. А това няма да се хареса на баща му, местния равин.
Джеръми Рей Тейлър е в ролята на Бен Хенском, който се запознава със Загубеняците след като е брутално нападнат, но не от Пениуайз, а от местната банда побойници. Бен може и да не притежава най-добрата физика, но Тейлър изтъква другите му предимства. „Той е умникът на групата, който обича да си прекарва времето в библиотеката. Бен е този, който открива обезпокояващата история за убийства и изчезнали хора в Дери, което впечатлява другите. Той никога не е имал приятели и смята, че членството му в Клуба на загубеняците е най-великото нещо на света“.
Последният, който се присъединява към Клуба е Майк Хенлън, в ролята Чоузен Джейкъбс. „Майк е много земен, истински човек“, споделя Джейкъбс. „Той живее изключително скромно извън града и поради все още съществуващите расови предразсъдъци, като афро-американец, винаги се е чувствал леко отхвърлен. Да бъде част от Клуба на загубеняците означава много за Майк, защото е единственото истинско приятелство, което е имал“.
Сплотеността и любовта са най-силните оръжия на Загубеняците в тяхната битка срещу Пениуайз. Барбара Мускети добавя: „Единственият начин да оцелеят е да се държат един за друг и да се изправят срещу вътрешните си и външни демони“.
Актьорите приемат тази идея присърце – приятелството между Загубеняците може да бъде проследено и във връзката между самите актьорите. Преди началото на снимките, създателите на филма организират нещо като тренировъчен лагер.
Осъзнавайки, че младежите дори не са били родени по времето, в което се развива историята, Греъм-Смит изготвя наръчник за живота през 80-те. „Събрах в малка брошурка книги, музика, видеоигри, дрехи и други неща от епохата. Дори добавих информация за начина, по който сме говорили, и снимки на предмети като телефон от онова време. Това беше скромният ми принос към лагера“.
|
