1960-70: Възложено е на екипи на НАСА да изследват възможността за изпращане на космическа станция в околоземна орбита.
1975: Астронавтът Томас Стафърд и космонавтът Алексис Леонов се срещат, когато американският космически екипаж на Аполо скачва капсулата на Съветския съюз в околоземната орбита. Осъществено е първото съветско-американско ръкостискане в космическото пространство.
1983: Пуска се проектът за космическата станция „Фрийдъм“, с подкрепата на Роналд Рейгън
1985: Европейската космическа агенция, Канадската космическа агенция и Японската заявяват участието си в проекта за Международна космическа станция (МКС).
1993: Заради финансови проблеми, плановете за МКС са забавени. Официалното име на проекта е „Алфа“. РОКОСМОС (руската държавна космическа агенция) съобщава, че ще бъде главен защитник на програмата. Така плановете стигат до компромис, в който са включени две секции, едната американска, зругата руска.
1998: Започва монтажът на станцията. 16 нации са включени в събитието (11 европейски страни, Канада, Бразилия, Япония, САЩ и Русия). Първия компонент изстрелян в орбита е Заря, следват от обединена единица, която осигурява възможност за скачване на шест допълнителни модула.
2001: Името „Алфа“ официално е променено в полза на Международна Космическа Станция (МКС), след като руснаците излизат с аргумента, че „Алфа“ е погрешно, тъй като първата станция, изстреляна в околоземна орбита е „Мир“.
2009: Новаторски животоподдържащи системи на борда на МКС, дават възможност на шест човека да живеят перманентно на станцията.
2013: Станцията се състои от тринайсет модула.
2017: МКС е завършена и функционира цялостно: дължината й е 108 м, широчина 74, тежи 400 метрични тона, 900 м3. Европейската совалка „Хермес“, изоставен проект през 1995 год., е възстановен. Тя трябва да достави модула „Колумб“, компонент от космическата лаборатория на станцията.
Aприл 12, 2019: НАСА, РОКОСМОС и ЕКА съобщават политика на „отворени врати“, за всяка държава, която иска да скачи свой модул на МКС. Няколко държави проявяват интерес и заявяват участие. Поставя се началото на нова космическа раса.
Септември 18, 2019: След продължителни преговори, два китайски модула, „Тиангонг 3“ и „Шензу – 14“ се скачват със станцията. Капитна Вуанг Ху ръководи екипа от учени – химици, физици и биолози.
Февруари 26, 2020: Индийски съд „Рамаяна 1“, доставя 40-метров модул – „Брахма 2“. Екипът от учени е предвождан от капитан Аджай Пател.
Март 31, 2021: Совалката „Салах ал-Дин 1“ и нейният 100 –метров модул „Ал Хакам 2“, изстреляни от коалицията на Близкия Изток и Северна Африка, се скачват с МКС. Той е под командването на капитан Хаким Келади и има екипаж от 15 учени.
Октомври 13, 2025:Пристига „Иул Риао 1“, заедно с 50-метров модул – „Маго 3“, изстрелян от КАКИ (Корейска Асоциация за Космически Проучвания). Под командването на капитан Куан Юнг има 10 души екипаж от учени.
Май 23, 2026: Сблъсъкът с модули от всеки континент на Земята, НАСА предприема разширение на модула си „Симбиоза“, който се простира на повече от 100 м дължина и притежава над 150 дока.
Септември 21, 2027: Пристига совалката „Аликанто 3“, заедно със своя 110- меторв модул, „Орфей 1“, изпратен от коалицията на Латинска Америка, под лидерството на Бразилската Космическа Агенция. Капитан Жоел Рибейро ръководи екипажа от 40 души.
Ноември 29, 2027: „Поасифик Прайд 5“ и 50-метровият модул „Итърнити Айлънд“ се скачват. Те са изпратени от Океанските нации, предвождани от Австралийската Научна и Индустриална Изследователска Организация (АНИИО). Тя е под командването на капитан Артис Рейнолд и има 20 члена екипаж.
Февруари 5, 2029: Пристига „Мандела 1“, заедно с 50-метровия модул „Спрингбок Тъч“. Те са под егидата на страните от Централна и Южна Африка, представлявани от Южноафриканската Космическа Агенция (ЮКА). Капитан Мат Смит ръководи екипаж от 23 учени.
2029: Всяка страна на Земята сега има свои представители на МКС.
2035: Ирландецът Шелдън Фарнсуърт, носител на Нобелова награда за физика 2026 година, изобретява гравитационна турбина, която генерира гравитация на Станцията. НАСА купува лиценза за 15 млрд. долара. В същото време НАСА установява база на Марс, където петима учени ще живеят в продължение на година.
Декември 18, 2037: Завършено е инсталирането на гравитационните турбини. Базовата гравитация позволява на учени и астронавти да работят по-ефикасно. Работата по конструкцията отнема почти 2 години и 800 работници.
Октомври 11, 2043: Присъствието на много учени от различни страни води до създаването на Световен Научен Съвет (СНС), който наблюдава дейността между различните звена на станцията. МКС става символ на мир и разбирателство за населението на Земята.
2045: С признаването на международния характер на БКС, ООН създава агенция, ООН Спейс на станцията, чието официално име Алфа.
2047: Създадена е медийна секция, чиято цел е да промотира мирния образ на Алфа на Земята, където конфликтите са константа. Двояка цел е да бъдат въвлечени повече учени, чиито публикации да покажат на света, че независимо от раса и цвят на кожата, хората могат да работят в сътрудничество.
2050: ООН Спейс приемат препоръките на медиите и позволяват на туристи посещение на борда на станцията. „Кайн 1“ е първият частен модул, запазен за туризъм, който е с дължина 150 м и може да превози 100 човека едновременно.
2051: Във връзка с нарастналия брой на цивилните, е създадено първото полицейско звено.
2054: Земната популация е достигнала 9 млрд. и Алфа е единствената надежда на Човечеството за откриване на нови обитаеми планети. СНС изстрелва „Еней“ – програма за изследване на Космоса. Огромен „кораб“ – модул акостира на МКС. С дължина над 500 м, „Вавилон“ ще даде възможност да бъде построен космически кораб, за проучване на Открития Космос.
2056: Конструирани са дузина кораби – откриватели. По-късно някои от тях ще бъдат превърнати в туристически кораби за първите цивилни посетители на Луната.
2060: Построява се нов сателит за комуникации, „Омега“. Проектът е ръководен от Емет Фринк, американец – изобретател, който развива нови теории за емисиите на вълните. Целта на Омета е да изпраща сигнали в открития Космос, за да подпомогне откритието на нови планети, а също така да установи дали има други форми на живот във Вселената.
2068: „Омега“ е завършен, с капацитет за изпращане на сигнали 50 пъти по-мощни от всичко, изпращано досега в Космоса. Години наред „Омега“ не засича нищо и изглежда, че Човечеството е само. Проектът е смятан за провал от учените.
2069: Три нови туристически модула – Хилтън Спейс, Клуб Мед Дискавъри и Артемида, акостират на МКС.
11юли, 2070: ООн Спейс заявява, че английският ще е официален език на Алфа.
2083: Проектът „Откриватели“ е изоставен в полза на „Пътешественици“. Построен е отряд от 20 „Пътешественика“. Експедициите стигат много по-далече в Галактиката. Новите кораби дават възможност за първи масови експедиции до Марс.
2084: Под командването на Грегър Апостолоф, „Пътешественик 3“ (известен като „Водно конче“) се приземява на Марс, заедно с 500 цивилни, за да колонизират Червената планета.
2086: Под командването на капитан Стан Уедън, заедно с неговия екипаж от 12 учени, „Пътешественик 12“ (известен като „Балбоа“), се приземява на Европа – една от луните на Юпитер. Скоро е завършен обитаем комплекс на луната, определен като „благоприятен“.
2087: „Пътешественик 17“ (известен като „Конфуций“) се приземява на Титан, една от луните на Сатурн. Капитан Зоу Кагава командва екип от 12 учени. Скоро е конструиран обитаем комплекс.
2099: „Омега“ установява контакт с извънземни видове, но отнема 4 месеца на двете страни да установят двустранна комуникация на взаимно разбираем език, който им позволява да разменят първи думи.
2015: Ранните телекомуникации между Алфа и извънземните видове започват.
2131: Първите извънземни кораби се установяват в орбита около планетата. Изпратени са емисари на Алфа.
2135: Осъществява се скачване на първия извънземен кораб с Алфа.
|
