Както в повечето творби на DreamWorks, един от ключовите елементи, които отличават БЕБЕ БОС е уникалният му визуален стил, в който се вписват темата и сюжетните линии. През последните години анимацията се разви до такава степен, че почти може да се възпроизведе фотореализма на живото действие. В случая на БЕБЕ БОС, МакГрат и неговият екип са запалени да сътворят фантастичен свят и да поканят публиката сред декор, който може да бъде създаден само с анимация. Те се стремят да представят завръщане към еластичния, анимационен свят на великите класики.
„Израснал съм с класиките на Чък Джоунс и Боб Клампет, - спомня си Макграт. - Този филм ми даде възможност да върна обратно магията, която 2D бе в състояние да направи с анимацията от старата школа, но издигна целия творчески процес на много високо ниво благодарение на модерните технологии на компютърно генериране. Искахме образите да бъдат гъвкави и плътни. Резултатът е, че нашите герои могат да предадат голяма част от историята чрез изразителност и действия, нещо което анимацията не е бе в състояние да направи в миналото. Нашият свят е доста по-различен от графичен 2D свят, който виждаме днес по телевизията.“
Дейвид Джеймс, художникът на продукцията, чиято работа за DreamWorks включва Чудовища срещу извънземни, Мегаум и г-н Пийбоди и Шърман, казва че, творческият екип е искал да отдаде почит на някои от класическите анимационни късометражни и пълнометражни филми, които зрителите обичат. „Всички сме фенове на Чък Джоунс и Морис Нобъл и сме почитатели на ръчно изработената естетика на много късометражни филми от Златната ера на анимацията, - казва Джеймс. - Това прекрасно чувство на носталгия и чар в Лейди и Скитника (1955) на Дисни, например, което ни връща към естетиката на викторианската епоха. Искахме да направим същото, но да поставим нашия филм в настоящето.“
Джеймс също така посочва, че филмът е пълен с причудливи детайли, взети от личния опит на художниците на студиото. „Когато Том ми подхвърли идеята за филма, бях развълнуван от факта, че историята се разказва от гледната точка на герой, който изпитва нещо универсално - голямата несправедливост да не си единствено дете!, - казва Джеймс. - Като художник е много вълнуващо да се работи с толкова голяма картина, където можете да се влага смисъл във всички елементи в определена посока.“
|
