Създаването на „Титаник”
„Минаха 85 години…и все още си спомням мириса на прясна боя.
Порцеланът все още не беше ползван. Чаршафите бяха чисто нови. Наричаха Титаник Корабът на Мечтите.
И той наистина беше…”
Всяка епоха има свой плодотворен и драматичен момент, който предизвиква голяма промяна с мощен отзвук по света. В началото на 20-ти век, магнетизмът на невероятния морски съд Титаник привлича представители от всички обществени групи, всеки от които им свои причини да се включи в историческото първо плаване на кораба. От капитаните до търсещите щастие в новия свят емигранти, Титаник символизира прогреса, отвеждащ човечеството към модерната епоха.
Обявен за „непотопяем”, ценният товар на борда, състоящ се от 2200 мъже, жени и деца започва пътешествието си от Саутхемптън, Англия към Ню Йорк с нетърпение, страхопочитание и оптимизъм. Въпреки това „корабът на мечтите”, в крайна сметка отвежда над 1500 човека към смъртта им в ледените води на Северния Атлантически океан в малките часове на 15 април 1912.
В следващите години съдбата на Титаник е обгърната в митове. Разкази за проявена храброст или малодушие се вплитат в безбройните исторически досиета, поеми, музикални произведения, филми и романи. Обсъждани са различни теории за катастрофата и продължават да разделят и до днес множество учени.След десетилетия търсене на останките му, Титаник е открит от експедиция под ръководството на д-р Робърт Балард през 1985 лежащ разполовен на морското дъно на 12 378 фута под морското равнище. Откритието отговаря на множество въпроси относно гибелта на кораба и същевременно подхранва противоречията и интереса, които десетилетия обгръщат трагичното събитие.
Черпейки вдъхновение от подводната гледка, Джеймс Камерън представя една любовна история на фона на впечатляващи детайли от кораба и първото му и единствено плаване за да одухотвори неговия символизъм. Благодарение на съвременните филмови техники, публиката също ще преживее историята на борда на Титаник.
Възраждането на една епоха: Експертите
„За да се построи един хубав кораб са необходими три милиона нита и много усилия.”
- Томас Андрюс, корабостроител, конструктор на Титаник
Камерън и екипът стигат далеч в стремежа си да пресъздадат „Титаник” на екран, потапяйки се в историята на кораба. Тяхната решимост да пресъздадат достоверно това историческо събитие личи от привличането към проекта на експертите Дон Линч и Кен Маршал, автори на „Титаник: Илюстрована история”. Като член на историческото дружество изследващо „Титаник”, Линч изучава кораба и пасажерите му почти 25 години и лично се запознава с оцелелите, както и със семействата на много от останалите, плавали на борда.
Реалистичните портрети на „Титаник”, дело на Маршал печелят овации за тяхната достоверност и живописност. Неговите работи намират място на кориците на сп. „Тайм”, сп. „Нешънъл Джеографик”, както и на някои от най-продаваните романи на д-р Робърт Балард, включително „Откриването на Титаник”.
Линч и Маршал се срещат през 1976. Страстта им по „Титаник” намира израз в общият им бестселър, който привлича вниманието на Камерън.
След годините, прекарани в изучаване на архиви и снимки, Маршъл познава огромния кораб до най-малките детайли. Двамата с Линч работят с екипа на Камерън и осигуряват мостри и снимки на обзавеждането, орнаментите и тъканите от личните си колекции от артефакти, събрани от двойника на Титаник – Олимпик.
Подводните снимки
„Все още се вълнувам всеки път при гледката на трагичните останки на величествения кораб, които лежат там, където са потънали в 2:30 сутринта на 15 април 1912, след дългият им път от света на повърхността към дълбините.”
- Бил Пакстън, в ролята на Брок Ловет в „Титаник”
След като Камерън дава да се разбере, че няма да продължи с продукцията без да заснеме действителните останки на Титаник, екипът му се залавя за работа.
Екипът наема руския изследователски кораб „Келдиш”, който разполага с две петчленни подводници (Мир1 и Мир 2), с които е възможно да се достигне необходимата дълбочина. Братът на Камерън, Майкъл Камерън трябва да се справи с всички технологични препятствия пред Джим за осъществяване на замисленото. Предходните опити за заснемане на останките са били ограничени от екстремната подводна среда. Заснелите „Титаника” през 1992 снимат през страничните отвори на подводницата. Тъй като това ограничава едновременно движението и обсега, първото предизвикателство е да се създаде необходимата технология, която да позволи снимки извън подводницата под въздействието на ниските температури и налягане от 6000 фута на квадратен инч. Майкъл Камерън работи с Panavision и няколко други компании за подводни технологии при модифицирането на 35-милиметрова камера за да пасне на специално изработената платформа с дистанционно управление; осветителната система, както и ROV (машина с дистанционно управление), която се пуска и управлява от подводницата в и около останките на дъното.
Ефективността на снимките се превръща в ключов фактор заради ограничената дължина на филмовата лента, с която са зареждани камерите, без възможност за презареждане под вода и продължителността на подводния курс от два часа и половина.
През юли 1996 започва втората част от снимките във водоем, намиращ се в Ескондидо, Калифорния. Там Камерън заснема възстановката на вътрешността на кораба – рамките на прозорци, касите на вратите, външната част на електрическата инсталация, дори месинговата табелка на вратите в първа класа с надпис „Дръпни”.
С края на подводната експедиция на Камерън, „Титаник” се насочва към етапа на основните снимки за да съединят минало и настояще на екрана. Първата цел е Халифакс, Нова Скотия в Канада, край зрелищната гледка на легендарните останки.
СТУДИОТО НА ФОКС В БАХА
Сред най-въздействащите моменти в „Титаник” са преходите от настоящето към миналото, когато 101-годишната Роуз Калвърт започва невероятния си разказ. На фона на видео монитори, показващи разрушените останки на кораба, Роуз рисува собствената си живописна картина на прекрасния априлски ден през 1912. Бавно, останките на Титаник драматично се възстановяват на екрана до първоначалния си блясък в Саутхемптън, където пристигат пасажерите на кораба, неподозиращи предстоящата трагедия.
Не по-малко забележителен е декора на самия кораб. С напредването на снимките в Халифакс, едно от най-грандиозните начинания в съвременното кино започва да придобива очертания в Росарито Бийч в Баха калифорния, Мексико. Именно тук са заснети сцените, пресъздаващи времето през 1912, които представляват по-голямата част от филма. Съвместните усилия на художници, майстори и инженери раждат декора представящ палубата на Титаник в почти пълен размер, както и изкуствения водоем, съдържащ 17 милиона галона морска вода, в който да бъде потопен.
Благодарение на отличното планиране, извънредното предизвикателство на подготвянето на продукцията на „Титаник” в Мексико се осъществява в забележително кратък срок. Строителните работи в Баха започват на 30 май 1996 на 40 акра плажна ивица. Изключителното съоръжение съдържа външен водоем от 17 милиона галона и 5 милиона галона вътрешен водоем, разположени в звуково студио с площ 32 000 квадратни фута и три обикновени снимачни площадки. Студиото включва офисни помещения, склад за декори, сграда за техническия персонал, работилници, съблекални и множество помощни постройки.
СБЛЪСЪК СЪС СЪДБАТА:
ПОСТРОЯВАНЕТО И ПОТАПЯНЕТО НА КОРАБНИЯ ДЕКОР
Въпреки че побеждават силите, които заплашват любовта им, пламнала на борда на „непотопяемия” Титаник, Роуз Деуит Бюкейтър и Джак Доусън, нито силната им страст могат да надделеят над неизбежното. Пресъздаването на страховитото крушение на кораба е най-предизвикателния момент от заснемането на „Титаник”. Основната цел на режисьора е да заснеме сцените сякаш действително е присъствал на катастрофата.
Последните часове на Титаник са заснети в огромните площи на създадените за снимките водоеми, в съответствие с безкомпромисните инженерни спецификации и изисквания за безопасност. Елегантният вечерен салон и огромното триетажно стълбище в първа класа са построени почти в естествени размери върху хидравлична платформа на дъното на вътрешния басейн с дълбочина 30 фута, който е конструиран да се накланя и наводнява с 5 милиона галона филтрирана морска вода.
Това е само едно от постиженията в продукцията, осъществени благодарение на сложни хидравлични съоръжения и конструкции.
Дизайнерът на продукцията Питър Ламонт се сдобива от корабостроителите Harland & Wolff с копие от оригиналните чертежи на Титаник, заедно с бележките на Томас Андрюс по проекта на кораба. За пръв път подобен материал излиза наяве след потъването на Титаник.
Проучвайки материала, Ламонт установява, че производителят на оригиналните килими за Вечерния салон и приемната зала на палуба „Д” все още съществува. Оказва се, че компанията BMK Stoddard of England все още пази мострите и може да възстанови боите. Продукцията реагира незабавно изпращайки поръчка, с която добавя още един автентичен елемент към филма. Сдържан по природа, Ламонт споделя, че най-голямото предизвикателство за него е координацията на елементите от дизайна на Титаник.
„В рамките на почти година, изградихме декорите и обзавеждането в Мексико, Лос Анджелис и Лондон, като доставките бяха осъществени в срок до съоръжения, които дори не бяха построени още. Количеството предмети, които създадохме по модел на оригиналите – столове, лампи, порцеланови съдове, багаж, спасителни жилетки, морски принадлежности – бяха буквално хиляди, защото целта бе да направим отново всичко в пълен размер. Изграждането на 775-футовия декор на палубата на Титаник е толкова сложно, колкото построяването на самия кораб, но за една десета от времето.” Поради факта, че Титаник плавал за пръв път, няма много снимки на вътрешността му. Благодарение на задълбоченото проучване и помощта на Дон Линч и Кен Маршал, екипът му успява да пресъздаде разкоша в помещенията от първа класа. Не по-малко внимателно екипът подхожда и към спартанския интериор на палубите под първа класа на Титаник. Декорът на палубата е само с 10% по-малък в сравнение с действителните размери на Титаник.
В ранните часове на 15 април 1912 наводнения нос на Титаник издига кърмата над водата под страхотен ъгъл. Когато натоварването върху корпуса достига върха си, потъващия нос издига кърмата вертикално и няколко минути по-късно се спуска като асансьор в тъмните води. За да бъде пресъздадено това, цялата кърмова част на декора се премества върху специална накланяща се платформа, изградена в края на водоема.
По време на продукцията, създателите на филма непрекъснато се убеждават във факта, че водата е една от най-мощните стихии на планетата. „Това е един от важните елементи съпътстващи гибелта на Титаник. Те си мислели че са господари на морето.”, коментира Камерън.
|
