Във филмографията на Валери Йорданов присъстват три от най-добре приетите български филми за последните десет години - "Емигранти", "Откраднати очи" и "Разследване".
Носител е на "Аскеер" за главна мъжка роля за изпълнението на Бръчков в спектакъла на Александър Морфов "Хъшове". Играе на сцената на Народен театър "Иван Вазов". Този сезон може да го видите в постановките "С любовта шега не бива", "Хъшове", "Крал Лир" и "Иванов". Последният му филм "Раци" ще има премиера по време на "Киномания 2009".
Двамата с Филип Аврамов участвахте в два от най-успешните български филма за последните десет години - „Емигранти” и „Писмо до Америка”. След това се снима и в „Откраднати очи”, който също беше приет много добре както от зрителите, така и от критиката. Смяташ ли, че „Раци” ще има такъв успех?
Не, защото… Какво значи „успех” у нас? Ти изброи три от шестте „нови български филма”, които харесвам и които никой не гледа, защото масовият зрител е залят от „информация” и вече не допуска да го карат да мисли излишно. Той е като децата – знае всичко,обича вкусното и търси само забавления… Мисля, че „Раци” може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории. Стана им скучно да не мислят…
Как се работи с режисьора Иван Черкелов? Тихо.
Прякорът на героя ти в „Раци” е Дебелия. Не се ли чувстваше странно, когато Филип Аврамов се обръща към теб с „Дебел”?
Не… Бях дебел като малък, кльощав като пубертет и прякора „Дебелия” винаги ме е следвал.
Поздравления за сцената, в която плуваш на сантиметри от трупа на мъртво животно, наистина е много въздействаща. Може да се сравни с натурализма на сцената с телето от предишния филм на Иван Черкелов „Обърната елха”. Как се почувства, когато прочете тази част от сценария?
Аз харесвам повече сцената с телето, истинска е. Оглупявам от това, че хората се шокират като я гледат… Стресира ги „убийство”. Възмущават се и коментират, докато си режат от пържолката... Човекът е хищник. И аз съм хищник. Не разбирам и не харесвам този шок от истината. Харесвам натурализма в киното.
Ти си част от едно много талантливо поколение български актьори, заедно с Деян Донков, Захари Бахаров, Весела Казакова, Филип Аврамов, като че успяхте да вдигнете на крака българското кино. Гледаш ли новите български филми?
Задължително гледам всеки нов филм и искрено се натъжавам, ако не се е получил. А иначе – не сме „вдигнали” ние на крака българското кино… На крака го вдигнаха тези, които не се отказваха да го правят и през най - трудните му години. Надявам се това да е минало и да погледнем, какво се случва дори в съседните ни държави. А добри артисти… в България – бол.
Участвал си в няколко чужди продукции, как протича снимачният процес на един български филм и на един чужд филм, заснет в България?
Ние сме по – стегнати и припряни, поради липсата на средства и е по – трудно. Те са по – спокойни и могат да експериментират, докато нещата станат както ги искат. Това също е въпрос на свобода и той опира до време и пари. Иначе, покрай хората, с които работих през последните години се убедих, че нямаме никакви притеснения и екипите ни са страхотни. Въпрос на шанс… И на пари. Предпочитам да снимам в български филм, дори и да е „нерентабилно”.
Ако можеш да избереш режисьор, с когото да работиш, кого би избрал?
Сега… с Иглика Трифонова, Ивайло Христов, Иван Владимиров…и Шон Пен.
Кажи някой хубав филм, който те е впечатлил напоследък.
„Източни пиеси” на Камен Калев ми хареса много. А бяхме трима души в салона.
Кино или театър? Къде се чувстваш по-добре на снимачната площадка или на театралната сцена?
Кино! Аз съм натуралист, казах ти.
Имало ли е случай, когато татуировките ти са попречили да получиш дадена роля?
И да е имало, не съм го разбрал… И тогава, сигурно ролята не е била за мене.
Интервю на Здравко Григоров Снимки: Симеон Варсано
