Отново в “Гадни копилета” преобладават мъжките образи, но подобно на “Криминале” има една жена, която е отговорна за голяма част от сюжетната развръзка.
Едва ли когато сложи филийките в тостера, героят на Джон Траволта си бе помислил, че именно те ще доведат до неговата смърт. Но точно така бе решил Куентин Тарантино в “Криминале”.
Забравил за тях Траволта гледа дълго и задълбочено персонажа на Брус Уилис и като че ли тъкмо двамата щяха да се разберат, когато препеченият хляб отскочи, а пистолетът на Уилис гръмна. Филмът донесе на автора си Златна палма в Кан и учуди зрители и критика с необичайно представените до болка познати сюжети. Именно Тарантино бе този, който за първи път предпочете началото на филма да е средата на историята. А кървавите сцени пак се редуваха с любопитен диалог и вечни фрази.
И в "Гадни копилета" Тарантино върви по утъпканите пътеки на познатото кино, но без да спира да изненадва. Заглавието е нарочно сгрешено ("Inglourious Basterds"). Военен филм, заснет като спагети уестърн. Дълги фрази в най-нетактичен (напрегнат) момент. Любов по време на смърт... Поетично отмъщение и безмилостен саундрак, започнал с фрагмент от любимата песен на фюрера – Fur Elise.
Куентин Тарантино пак напомня, че обожава филмите с бойни сцени и не спира да ги интерпретира. Няма да му омръзне да краде епизоди и да ги цитира или дообработва, като ги прави по-гнусни, по-кървави и същевременно забавно зрелищни. В новата си продукция режисьорът се захваща с една от най-интерпретираните теми в киното – Втората световна война, но преобръща добре познатото и прочетеното като хич не спазва историческата последователност.
Неговата извадка от добрите във войната американци са изчанчени войници, известни като "Копилетата", които безжалостно скалпират и жигосват нацистите. Групата е специално вербувана и изпратена в окупирана Франция, за да избива враговете и да им вдъхва ужас. Техният водач (Брад Пит) има същите мустачки като фюрера, но по френски изтънчени. През това време нацистките водачи, включително и Хитлер, спокойно се излагат на риск да гледат военни филмчета на Гьобелс за големите им свръх смели герои.
Режисьорът ги набутва в малък киносалон, собственост на еврейката Шошана (Мелани Ролан), с чернокож прожекционист. Абсурдното продължава да се точи. Тарантино безкомпромисно натъртва, че в неговите филми не трябва да се търси реалност. Режисьорът се осмелява да убие не кой да е, а Фюрера.
И не къде да е, а именно в кинозалата, където редица кинематографисти отмъщават чрез филмите си на Хитлер от името на целия свят. В Тарантиновата военната драма броят на куршумите са кът в сравнение със стрелящите се словесни шегички, бълвани непрестанно от персонажите.
Отново в “Гадни копилета” преобладават мъжките образи, но подобно на “Криминале” има една жена, която е отговорна за голяма част от сюжетната развръзка.
Тарантино продължава да поддържа култа си към насилието, и към случайностите. Именно най-големите детайли оказват съдбовна роля в развитието на действието. Така в една невзрачна кръчма идва опасността. Отново режисьорът подвежда зрителите, че голямата касапница може и да се размине. Но не би.
Този път не филийките, изкочили от тостера, а невинно подаващ се пръст, различаващ се от немското броене отключва кървавата баня.
Куентин Тарантино
Тарантино
0 гласа
просто луд филм