Сякаш по поръчка за Коледа, децата през декември имат голям киноизбор както от анимационни заглавия, така и от игрални. Фаворитът преди Рождество Христово остава задължителния „Коледна песен”, който е поднесен по прекрасен визуален начин и подплатен от поучителния текст на дикенсовата приказка.
Анимацията на Хорхе Бланко ще спечели симпатиите на малките зрители. Много вероятно е обаче, родителите да не останат въодушевени от лентата, тъй като едва ли ще намерят нещо по-различно в нея от повечето анимационни филми, които са гледали Дори и зеленият телесен цвят си го спомняме от друг рисуван разказ.
Малчуганите ще се радват на жителите на планетата и техните антропоморфни черти, които ще им напомнят на приятелите, съседите и родителите им. Проблемите и неразбориите в отношенията между „извънземния” и „човеците” водят след себе си до комични ситуации, но те са елементарни и по детски наивни.
Лентата не впечатлява и с визия - зелените обитатели изглеждат идентично, нямат носове и имат по две антенки на главите, носят дрехи от 50-те на миналия век, когато жените ходеха с рокли и прически.
Разбира се, ще забележите детайлите – градините, спретнатите улици, кръглите автомобили и цвъртящите кюфтета върху барбекюто.
В „Планета 51” по-скоро възрастните, отколкото децата ще се усмихнат на анимираните асоциации от американската история и филмография като забиването на знамето при стъпването на на Нийл Армстронг на Луната и известната реплика на Арнолд Шварценегер от „Терминатор”. Хрумките са добри, но чак пък очарователни и запомнящи се, едва ли...
„Планета 51” е просто един среден анимационен филм, който едва ли се задържи дълго по нашите екрани. По същия начин ще профучи през главите ни, без да остави следи, макар и зелени.
0 гласа
гледайте го филма