Лентата се казва „Френско жиголо” и e по книгата на Жосиен Баласко с Натали Бай, Ерик Каравака, Изабел Каре и др. Историята е интересна и вие лесно можете да си представите, че сте част от нея.
Колко неща може да сравните със свежата утрин през лятото (ноемврийската е доста различна, защото малко мирише на мъгла)? Сещам за едно в момента – то е също така свежо, различно, приятно, обещаващо - френски филм. На фона на холивудския мейнстрийм - този европейски полъх може да се сравни със сутрешно вдишване.
Лентата се казва „Френско жиголо” и e по книгата на Жосиен Баласко с Натали Бай, Ерик Каравака, Изабел Каре и др. Историята е интересна и вие лесно можете да си представите, че сте част от нея.
В зависимост от това на какъв етап сте в живота си, какво имате и какво ви убягва, какво искате да имате, колко можете да обичате...? С това разказът ви прибижава до себе си и започвате да си мислите какво бихте направили ако бяхте на мястото на някой от героите. Харесвам такива филми. От които личи, че нямат претенции за кинематографичен шедьовър, но въпреки това не ви се приспива по време на прожекцията и ви кара да се замислите.
Затова че не е толкова просто нито да обичаш, нито да разполагаш с достатъчно средства. Филмът има история, тя не включва различни дигитални ефекти и звездни имена, но от нея също може да стане нелош филм. Той е за тези, които не искат да избягат от дейтвителността като гледат нещо разтоварващо, стрясащо или прекалено красиво и не държат на всяка цена да я забравят.
„Френско жиголо” е за такива като вас и мен, които са далеч от италианската белеца на Моника Белучи или не могат да докарат погледа на Джерард Бътлър. За тези, които не успяват да срещнат любовта или живеят като в дядовата ръкавичка по различни причини. И за това как бихме реагирали на нещо непредвидено, за приоритетите ни и за това, че винаги имаме избор.
Иначе няма как да си проправяме път напред. Много сериозно стана. А всъщност във „Френско жиголо” има чувство за хумор, което също е задължително, за да не превъртм понякога от някакво нямане.
Единственото нещо, което може да ни натъжи е прекрасната Натали Бай, не за друго, а заради невъзможността жените в България да си позволят да изглеждат по този начин на 50 години. Всичко останало е свежо, забавно, сериозно, европейско, приятно. Гледайте го, дори и рапът на френски звучи мелодично
0 гласа
това ме разсмя