Внимание! Текстът съдържа подробности за сюжета, които може би ще искате да узнаете, след като гледате филма.
Нека от самото начало уточним, че това не е ревю на „Пасажери“ (Passengers, 2016). Последното, което ще търсим, е да се убеждаваме дали филмът си струва. Целта на тази статия е да насочи тези, които ще го гледат за пръв или пореден път, да видят някои скрити идеи, обогатяващи изживяването.
Защо изобщо трябва да мислим, че в „Пасажери“ има скрити идеи? Нима това не е просто „женски филм“, „космическа романтика“ и „научна фантастика, ама без научното“, както го определиха някои критици?
Е, някои критици все пак са забелязали, че сценаристът Джон Спайтс е написал и историята на филми, като „Прометей“ (2012) и „Доктор Стрейндж“ (2016), които изобилстват от мистика и езотерични послания. Негово дело са и предстоящи премиери, като новите „Ван Хелсинг“ и „Мумията“ (2017), в които също се очаква нещо повече от сух реализъм и хардкор материализъм.
Мястото на действието
Космическият кораб, който е декор на целия филм, се нарича „Авалон“. Това име едва ли е случайно поне по две причини:
1. В британската митология то е почти пълен еквивалент на това, което за старите евреи е била Райска градина (Еден), обитавана от първите човеци. А както ще стане дума по-долу, главните герои без особени затруднения събуждат асоциации за Адам и Ева в библейската история за Сътворението.
2. Една от келтските легенди за Авалон е, че това място представлява остров, който дарява посетителите си с храна, въпреки че никой не я отглежда. Аналогично, космическият кораб „Авалон“ имаше неограничени запаси от храна за своите пасажери, без да се разбира кой и как я отглежда.
Футуристичните Адам и Ева
Имаме ли основания да сравним водещите персонажи в „Пасажери“ – Джим и Аурора – с първите човеци? Да, поне две:
1. В библейската история първият човек – Адам, е самотен в Рая, затова моли Бог за спътница и другар. Подобно е и във филма, където Джим прекарва дълго време сам на „Авалон“, преди да си осигури компанията на Аурора. Разбира се, двата случая не са съвсем еднакви – Адам се нуждае от съдействие от Бога, докато Джим разчита на собствените си усилия. Но най-важната е идеята в сърцевината, а не толкова с какви сюжетни нишки е облечена.
2. Другото основание да гледаме на Джим и Аурора като подобия на Адам и Ева е обстоятелството, че образите им отговарят на архетипите за мъжкото и женското начало.
Джим е механик – светски човек, активната „половина“ на двойката; обмисля и премисля всичко, преди да действа.
От друга страна, Аурора е писателка – нейната „половина“ натежава към духовното; на няколко пъти във филма действа мотивирана от чувства, а не толкова след размисъл.
Мъжкият архетип традиционно се свързва с дясното, а женският – с лявото. И ако обърнете внимание на начина, по който са заснети повечето сцени, действително ще установите, че Джим обикновено стои от дясната страна на Аурора, а тя се позиционира в негово ляво:
Предопределението
Една от ключовите особености на мистичните учения е възгледът за детерминизма. Или казано по нашенски – предопределението, което пък е пряко свързано с индивидуалната съдба на всеки човек. Това, че сценаристът изповядва такъв мироглед, най-ясно пролича от филма му „Доктор Стрейндж“, но и в „Пасажери“ са вплетени езотерични сюжетни нишки за тези, които имат очи да ги видят.
Идеята за предопределението от самото начало беше вложена в предначертания курс на „Авалон“, който пътуваше от една планета към друга. Той не се отклонява от зададената посока на движение дори когато на пътя му попада рояк от опасни астероиди. Сблъсъкът с тях доведе и до завръзката:
Пробуждането на главния герой
Друга езотерична идея е тази за „пробуждането“. В източните и мистичните учения се казва, че не всички хора се пробуждат духовно по едно и също време. Всъщност първенците са малцина и до известна степен са обречени на самотен живот. Те могат да „виждат“ повече от останалите, но рядко имат с кого да споделят. Като че ли е излишно да подчертаваме, че в случая на „Пасажери“ съмнителното удоволствие да е сред първите пробудени се падна на Джим Престън.
Естествено, мистичната идея за „пробуждането“ предполага, че героят „вижда“ нещо повече от сетивния свят. В „Пасажери“ това не беше част от основната история, а се показваше скрито, образно.
Пример за това е басейнът, който се отделяше от космоса само чрез едно стъкло. Както четириъгълният басейн, така и водата в него символизират физическия свят; космосът и звездите пък – духовния свят. Стъклената преграда беше тънката (ефирна, етерна) граница между двата свята.
Друг пример за иносказание е вратата към покоите на екипажа, която Джим не можа да отвори – нито със сила и никакви подръчни средства, нито с остроумен опит за управление на кораба. И в мистичните учения се казва, че човек не може да премине прага към селенията на духовните, нетленни същества. Вратата към тях се „отваря сама“ за човека, щом той е готов да премине.
Саможертвата
Най-висшата мистика в „Пасажери“ обаче е оставена извън кадър. Едва след като завърши кулминацията и се изнижат финалните надписи, зрителят може да съобрази дали е гледал просто поредната любовна история.
Да, имаше любов, но тя не се изразяваше само в романтиката между Джим и Аурора. По-съществената любов беше тази на двамата протагонисти към всички останали хора, превозвани на „Авалон“. Защото корабът и пасажерите му бяха спасени единствено и само чрез няколко ключови обстоятелства:
1. Пробуждането на правилните хора;
2. Пробуждането на тези хора в точното време;
3. И готовността им да рискуват живота си за другите.
В духовните учения такива „твърде удобни“ обстоятелства се наричат Провидение. А за светските хора същите тези неща са просто случайности. Но когато случайностите образуват закономерности, е добре да ги виждаме.
И да помислим над видяното, докато разберем мъдростта в:
„Следвай Пътя, по който те тласне Съдбата“ – поука от древния римски мистик и поет Виргил
