„Привлече ме импулсивната поетичност на сценария, известната недоизказаност, свободата на мисленето, асоциациите, широките възможности за свободен разказ. „Мълчаливите пътеки” е замислен като многопланов, многотемен филм за дружбата, за вярата, за времето и неговия неумолим бяг, за живите и мъртвите, за идеята... Филмът се изгражда в три плана: психологически, етико-философски и поетичен.”