Село Круша, някъде в Косово, е всичко друго, но не и забравено. В него се стичат миротворци, журналисти, патоанатоми и терапевти, в опит да разкрият жертвите на масово убейство от времето на войната и да излекуват травмите на оцелелите. Вдовиците от селото не знаят на какво да се надяват, имат нужда да научат истината, но и се страхуват, че няма да я понесат, а най-силно се измъчват от бездействието и зависимостта си. Патриархалните норми ги държат изкъсо, местната общност много внимателно следи дали някоя няма да „кривне“ от пътя, дори само в мислите си. Ала Фахрие не може повече да живее така - дошъл е моментът да открие какво точно се е случило с мъжа ѝ и да започне сама да взима решения за живота си. Тя трябва да се докаже, защото ѝ е дошло до гуша от тихото неодобрение към вдовиците.
Филмът на Блерта Башоли „Кошерът“ разказва за група жени, осмелили се да започнат собствен бизнес в едно село, което все още не може да преработи травмата си. Специалните гости, които представят тази завладяваща творба на 26-ия София Филм Фест, са двама от продуцентите му - Агон Ука и Валон Байгора, а вторият отговаря на въпросите ни.
Да започнем с това до каква степен историята на Фахрие е истинска?
Да, филмът се основава на истинска история. Фахрие, главната героиня, наистина съществува. Естествено, режисьорката Блерта Башоли внесе някои промени по естетически и драматургични причини. Но 95% от историята са съвсем истински.
А как попадна Блерта Башоли на този сюжет, познат ли е в Косово?
Не, историята не е позната в Косово. Докато Блерта учеше в магистърска програма на Нюйоркския университет, ѝ попаднала историята за една жена от село Круша, която много искала да си извади шофьорска книжка. Това предизвикало голямо вълнение в селото. Историята ѝ се сторила толкова интересна, че когато се върнала в Косово, Блерта потърсила и открила Фахрие. Научила още какво е преживяла през войната, много харесала енергията на Фахрие, нейния хъс, визията ѝ за бъдещето. Блерта решила, че трябва да заснеме филм за нея. Всъщност нашата героиня има истории за поне 5 филма, но Блерта избира именно епизода с айвара. Той ѝ се сторил най-личен. На Блерта ѝ отне доста време да развие сценария, да намери финансиране и да създаде това, което имаме сега. Дълъг път беше, шестгодишен процес.
На кой етап се включихте вие тримата, с Агон и Ил Ука, като продуценти?
Доста рано, защото знаехме, че Блерта пише този сценарий. Ил Ука ми разказа за историята и ми даде да я прочета. Веднага разбрах, че искам да снимаме този филм. Историята ме трогна силно и знаех, че наистина трябва да се захванем с нея. Това се случи около година, след като Блерта вече беше започнала работа по сценария. Този труд продължи, като дълго време търсехме финансиране.
Историята се развива преди 15-20 години...
В 2006 година.
Един от конфликтите във филма се върти около това, че главната героиня Фахрие се научава да шофира, при това – против волята на близките си. Сякаш всички смятат това за срамно деяние… Чувахме за подобни борби в Саудитска Арабия, но сега се оказва, че и на Западните Балкани е възможно да съществуват тези патрирахални порядки. Наистина ли е такова отношението в Косово?
Не, не е такова. В Косово жените си карат коли, често са мениджъри, имаме много силни жени в нашето общество. Историята не отразява нито нивото ни като общество, нито манталитета ни. Става дума не за това, че Фахрие е жена, а за това, че в едно малко село на име Круша, почти не са останали мъже, а колкото са останали – вече са много стари. А повечето жени са вдовици. Та проблемът не е дали жена ще шофира, а че една вдовица решава да вземе живота си в ръце и да започне да решава сама всичко – за себе си и за бъдещето си.
При все това точно хващането на кормилото се е превърнало в метафора. Разкажете ми повече за актрисите във филма и особено за Илка Гаши, която видяхме в главната роля. Сториха ми се толкова органични, че човек в първия момент може да ги сметне за натуршчици с подобна съдба. Но това са професионални, утвърдени актриси, които с голям кураж поемат риска да изглеждат така обрулени от живота.
Късметлии сме да имаме такъв талантлив състав. Актрисата в главната роля, Илка Гаши, беше част от този проект от неговия първи ден. Блерта създаваше героинята си по Илка и с нея - актрисата от самото начало участваше в срещите с истинската Фахрие, наблюдаваше я, анализираше, разпитваше. Причината Илка така реалистично да се превъплъти в образа беше, че тя прекара наистина много време с Фахрие. Когато започнахме снимките, Илка отказваше прическа и грим – наистина се превърна в героинята си. В някои сцени ѝ се налагаше да вдига много тежки неща, чудехме се дали ще може, дали няма да се нарани. Но тя беше желязна. Бяхме изненадани от силата и енергията, които се развиха в нея, и от това как влагаше всичко от себе си в ролята. За известно време тя живееше в героинята си. Другите актриси във филма също са професионалистки. За Блерта беше важно да имат предварителна подготовка – работиха дълго заедно, четяха сценария на маса, а после репетираха и на локация. Блерта следеше всички детайли, емоции, всяка дреха или предмет, беше много изискваща. Тя и екипът свършиха огромна работа и сега имаме филм, който е чиста емоция и наистина говори на публиката. Благодарни сме.
А самата Фахрие участваше ли в създаването на героинята си?
Блерта често се срещаше и разговаряше с нея, но не й беше показвала сценария предварително. Така че истинската Фахрие видя филма, чак когато той беше вече завършен. За Блерта беше много важно каква ще е реакцията на Фахрие към филма и начинът, по който в него е представена собствената ѝ житейска история. Когато вече имахме завършен филм и знаехме, че това е финалният му вариант, Блерта помоли мен и Ил Ука да покажем филма на Фахрие и да видим какво е мнението ѝ. За нас това беше много стресиращ момент. Имахме всички права, нямаше как законово филмът да бъде спрян от показ, но ако Фахрие не беше съгласна с филма, щяхме да имаме морален проблем. Не бяхме сигурни тогава какво щяхме да направим, дали бихме го представили пред публика или не. Страхувахме се, че ако Фахрие не се разпознаеше във филма, Блерта щеше да се откаже да го показва. Та имахме 87 много напрегнати минути. Показахме ѝ го в нейния офис – тя го изгледа, без да помръдне дори едно мускулче по лицето ѝ. Беше напълно съсредоточена във филма, а за нас тези 87 минути бяха изпълнени със стрес. Когато го изгледа, ни погледна и каза "Браво, добра работа. Много ми харесва как Илка", която е всъщност много известна актриса в Косово, "показва живота ми".
На какво ни учи тази история?
Сигурно Блерта по-добре би отговорила, но мисля че „Кошерът“ ни учи как хората всъщност могат да бъдат много силни. Дори и в най-тежките ситуации намират надежда – и тази надежда помага не само на тях да намерят пътя си, тя се отразява на цялото общество и му показва как нещата да се променят към добро. За мен Фахрие е вдъхновяващ герой заради всичко, през което е минала, и заради несломимия си дух, който ѝ дава сила да продължи напред, при това с усмивка на лице. Всички бяхме вдъхновени от образа ѝ. Не мога да кажа, че „Кошерът“ е филм, от който ти става по-добре, но е вдъхновяващ именно с това, че ни показва как от най-лошите неща в живота си да направим нещо хубаво.
Не пропускайте последната прожекция на „Кошерът“ на голям екран във фестивалната програма ДНЕС – 16 март (сряда), от 19:15 часа в Културен център „G8“! Филмът ще бъде представен лично от продуцентите Агон Ука и Валон Байгора и е достъпен също и ОНЛАЙН (до края на месец април) на online.siff.bg!
.jpg "„Кошерът“ ни учи как хората всъщност могат да бъдат много силни – разговор с продуцента Валон Байгора")
.jpg "„Кошерът“ ни учи как хората всъщност могат да бъдат много силни – разговор с продуцента Валон Байгора")
