Предсказанията са сложно нещо. Нещата, които могат да се случат с киното не са предвидими с кристална топка, но все пак в развитието му има тенденции, формиращи се години. Има процеси, закономерно предопределени от техническия и човешкия напредък, които ни карат да предугаждаме и очакваме някои събития в тази индустрия.
В новата филмова екосистема кинопремиерата и фестивалното представяне не са единствената отправна точка за съществуването на дадена продукция.
През 2016 г. в света има едно нещо, което наричаме Интернет и съвременните знайни и незнайни творци го използват пълноценно, за да осигурят най-голямата и лесна достъпност до своите филми. Това е нова ера в независимостта на независимото кино. До определена степен този аргумент се отнася и до студийните продукции. Редица онлайн платформи предлагат огромно видео съдържание на цената от няколко долар/евро/лева на месец. Но тук не става дума само за тях, а и за съвсем безплатните за гледане в мрежата премиери, например.
Такива тактики напоследък предизвикват интереса на публиката – особено тази на документалното кино, то често е финансирано от т. нар. crowdfunding сайтове. Подобни инициативи все повече регистрират успешност, що се отнася до зрителската аудитория.
Подобен е и случаят с тв сериалите, които са излъчвани в интернет сайтове като vimeo, youtube и др. Много от тях придобиват скоростна популярност и собствена фен база. Често привличат и вниманието на продуцентите - сериалът „High Maintenance“ след няколко сезона, развивайки се успешно в уеб пространството, е закупен от HBO. Каналът ще продуцира и излъчва шест нови серии през 2016 г. Такива тенденции ще продължат и ще се утвърдят не като алтернатива, а като стереотип на работа.
Киноиндустрията ще помъдрее и ще създаде нов етикет в писането на служебни имейли.
Хакерската атака в корпоративната кореспонденцията на „Сони“ беше доста отрезвяваща за бизнеса. Във времена, в които съществува Wikileaks, Сноудън е на свобода из руската степ, а leak-ването на голи снимки на холивудски звезди е ежедневие, филмовите студия ще бъдат много внимателни, когато имат нужда да изпсуват някой разглезен и претенциозен актьор. Може би така ще се върнат към старите политически некоректни начини да се справят с непослушните творци, заявявайки им в очите условията си. Дали да не очакваме нови фирмени ръководства за това как е подходящо да се държиш зле с подчинените си?
Плашещо е, но може би ще стане възможно да се туитва на екрана по време на прожекцията на даден филм.
Да, за някои е ужасяващо, но за младите ще е страхотно. А пък ако и киносалоните могат някак си да печелят от това – как би могло да не се случи такова безумие? В Китай това вече работи. По света много от авторите на филмите ще изискват в договорите им такова деяние да е изрично забранено, но от друга страна, ако се замислим, всички експерименти са довели до някакъв напредък. А и да не забравяме, че китайците са ни дали някои страхотни иновации…например барута, който вече не е много релевантен, но поне някой все още си блъска главата как да се привлече младите от интернет поколението в кината.
Купуването на DVD ще се превърне в лично културно преживяване, като да отидеш в антикварен магазин и да си купиш дългосвиреща плоча.
Кварталите видеотеки са на практика мъртви. Друга истина е, че се установява една дупка в продажбите. Видео стрийминг платформите често имат затруднения да се сдобият с правата за разпространение на даден по-шантав, но култов нискобюджетен филм. Така че, след като големите вериги видеотеки затвориха, идете в някоя все още мъждукаща квартална такава и изкупете всички филми-бижута от каталога, защото е възможно да не ги намерите никъде и никога.
Късометражните филми ще стават все по-популярни, освен сред публиката, а и сред творците.
В този забързан свят имаме все по-малко време за каквото и да е. Доминирането на деветдесет минутните филми е резултат от икономическия модел на кино бизнеса. Както вече споменахме кинопремиерите стават все по-маловажно събитие, особено извън Холивуд. А в интернет дължината на филма е нещо съвсем относително. Към това прибавете и факта, че късият филм отнема по-малко пари, по-малко време за правене, а и по-малко време за консумиране.
Много филми, които имат кинопремиера в САЩ, ще бъдат едновременно достъпни онлайн по целия свят.
Тази тенденция набира все повече скорост и беше въведена от The Weinstein Company с премиерите на "Свети Винсент" и "Изчезването на Елинор Ригби". Според продуцентите това би могло до голяма степен да елиминира пиратството. Дали всичко това е вярно – предстои да разберем...
Възможно е Гугъл, Епъл или Амазон да закупят някое голямо американско филмово студио.
Ако се случи, това ще бъде голямо разместване на пластовете в кино бизнеса. Такива компании с огромно техническо ноу-хау веднага ще намерят нови начини да генерират приходи от каталога с филмите на тези студия. Тук единствената неяснота е точно кога това ще се случи.
Ако все пак просъществуват, филмовите студия ще трябва да преосмислят връзката с потребителите си, а именно зрителите.
Те правят маркетингово тестване на филмите си, но то доста често е неточно. Нетфликс събуди тези гиганти за реалността на пазара и за необходимостта да се следят реалните предпочитания за разнообразно съдържание от публиката. Защо да предполагаш, когато може да знаеш?
Традиционният телевизионен бизнес на големите компании все повече ще замира и рейтингите на тези ежеседмични телевизионни сериали ще падат.
Когато вече може да избираме кога и къде, ще е много трудно да се върнем към гледането в стил „следващата седмица по същото време“. Предаванията на живо са друго нещо, но щом като могат да записват всичко останало, зрителите искат контрол. И ако можеш да гледаш някой сериал без да е прекъсван три пъти от реклами, ще се възползваш ли? Ако това стане, каквито са напъните на аудиторията, как ако не с рекламите, ще се заплаща за произвеждането на тези сериали? Това ще е задънена улица за телевизиите и те вече усещат това предизвикателство.
Цялото това пренасищане с кино и телевизионна продукция ще доведе до необходимостта някой да я курира - както експозициите в музеите.
Дали това ще бъдат нови посреднически платформи или апликации, които да те пренасочват и да предлагат съдържание подходящо специално за теб или друг вида услуга – не е все още ясно. Това, което знаем със сигурност, е, че има крещяща нужда някой или нещо да филтрира за крайния потребител цялото това бълване на оригинално съдържание и хората ще са готови да платят малка сума за такава услуга, ако тя ще облекчи забързания им живот.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
