Павел е тридесет и няколко годишен мъж, работещ на висок пост в елитна банка. Един ден претърпява инцидент и изпада в кома. Когато се събужда се оказва, че има частична амнезия и не си спомня нищо след абитуриентския си бал. Следователно хората, които той чувства като най-близки в момента са бившите му съученици. Той решава да се върне в родния си град, за да ги открие.
Пристигайки там установява, че те отдавна са поели в различни посоки, прекъснали са връзката помежду си и за най-голямо негово учудване са направили редица компромиси със себе си.
С детския си начин на мислене Павел решава да ги върне към тийнейджърските им години като ги забърква в поредица от щуротии, които преобръщат живота им по неочакван дори и за него начин.
Бива. Саундтрака малко ме обърка, имах чувството, че не е на място. Само оригиналната песен беше налице. Края ми се стори прибързан, но ме изкефи, когато показаха героите във техните предишни „аз“, когато танцуваха заедно, и когато скочиха от скалата. Цялата идея на Ники Илиев е готина, но до реализирането ѝ му е трябвало съвсем още малко.
0 гласа