Преди две години, „Железният човек“ се превърна в хит, грабвайки вниманието на публиката с вълнуваща история, интересни герои и оригинални екшън сцени. Продъжението вече е факт и предлага още от същото, но в хаоса от сюжетни линии губи чара на първата част.
Тъй като забелязах, че последните ми рецензии са основно негативни, реших този път да започна с позитивите на филма. Най-големият плюс на „Железният човек 2″ е актьорският му състав. Робърт Дауни Джуниър отново е перфектен в ролята на Тони Старк. Актьорът успява да запази всичко в героя, което го направи интересен и харизматичен и в същото време да му придаде нова дълбочина. Със смесицата си от високомерие, надменност, чар и харизматичност, той със сигурност е една от причините филмът да не е провал. Гуинет Полтроу също не изневерява на образа си на винаги сериозната и обективна половинка на Старк. Пепър Потс е по-решителна и студена от преди и по този начин се превръща в източник на интересни конфликти между нея и Старк. Новите попълнения към актьорския състав също се представят на високо ниво. Скарлет Йохансон перфектно балансира между образа на новата секретарка на Тони и този на таен агент. Мики Рурк не изневерява на таланта си и без проблеми се справя с ролята на злодея. За съжаление, не му е дадено много екранно време, за да ни покаже изцяло на какво е способен. На последно място е Сам Рокуел, който не мога да кажа, че не се справи добре, но всравнение с останалите, най-много бледнее. Героят му е забавен, но прекалено повърхностен и бързо започва да дразни. Почти забравих Дон Чийдал, но да си призная едва ли и вие ще си спомняте, че той е бил в този филм. Актьорът има изключително малко екранно време и ако не беше костюмът на Бойната Машина, щеше да е абсолютно забравим.
Актьорската игра със сигурност е нещото, което направиха филмът гледаем. Другото бяха специалните ефекти и екшъна. Industrial Light and Magic, фирмата на Джордж Лукас, която седи зад филми като Транформърс и Хари Потър, отново не изневери на репутацията си. Дизайнът на Железният човек и Бойната Машина е изключително детайлен и стилен. Всичко във филма изглежда реалистично и ненатрапчиво. Ефектите са на много високо ниво и се сливат перфектно с цялостната атмосфера. Екшънът, макар и не много, е добре режисиран и забавен. Сцените са интересни и държат публиката в напрежение. Може би само последният сблъсък между Железният човек и злодея е леко претупан и доста кратък. За сметка на това, първата им среща е повече от вълнуваща.
За съжаление, с това се изчерпаха плюсовете, които мога да кажа за филма. Критиката ми е основно към един аспект на филма, но може би най-важния, а именно – историята. Преди да гледам „Железният човек 2″ не знаех точно какъв ще е сюжетът. След като го гледах, все още не знам. Ако някой каже, че става въпрос за зъл руски физик, който иска отмъщение, няма да сгреши. Ако някой каже, че филмът изследва отговорността, която идва с това да си супергерой, също няма да сбърка. Ако някой каже, че историята е за борбата на Тони Старк със смъртта, също ще е прав. Филмът се лута между толкова много сюжетни линии, че човек не може да реши коя е основната. Крайният резултат е една смесица от сцени, които изглеждат като части от различни филми. „Железният човек 2″ прилича повече на епизод от сериал, отколкото на самостоятелен филм и това може да подразни доста. Фокусът на историята се сменя толкова често, че напомня на постоянно превключване на телевизионните канали. Също така, второто действие изключително много забавя темпото и това може да подразни ентусиастите, които са се надявали на нон-стоп екшън. Той е резервиран осново за последния половин час. Моментът, който най-много ме разочарова, е сцената с рождения ден на Тони Старк. Някои може и да я намерят за изключително забавна, но за мен тя въобще не се вписа в атмосферата на филма.
Също ще вметна, че филмът страда от проблема, който имаше и първата част – липсата на силен злодей. Мики Рурк има прекалено малко екранно време, за да създаде усещането, че е някаква потенциална заплаха за Железният човек. Последният сблъсък между двамата силно напомня на този от първата част и това може да разочарова тези, които искат да видят нещо различно от битка между два робота. Да се надяваме, че това няма да се повтори и в третата част.
Като цяло „Железният човек 2″ не е лош филм. Той е на нива над повечето филми за супергерои и със сигурност няма да сбъркате в избора си, ако ви се гледа филм по комикс. Въпреки всичко, проблемите му може да подразнят доста хора, които са очаквали нещо епично. Ако харесвате героите от предишната част, то тогава със сигурност няма да останете разочаровани, но за тези, които искат повече екшън и по-малко диалог, бих предложил да гледат нещо друго.
Много достойно продолжение. Невероятно съчетание на хумор, невероятно готини зрелища и множество други вкусотийки. Ако трябва да се сравни с първата част, то втората определено е по-добра. И... с нетърпение очаквам следващите части!
.jpg)
1 гласа
Много достойно продолжение. Невероятно съчетание на хумор, невероятно готини зрелища и множество други вкусотийки. Ако трябва да се сравни с първата част, то втората определено е по-добра.
И... с нетърпение очаквам следващите части!