Затворническата драма е жанрът, който поднася едни от най-качествените филми напоследък. Испанският „Килия 211” спечели 8 от тазгодишните награди „Гоя”, а френският „Пророк” си тръгна с 9 статуетки „Сезар”, същата съдба щеше да сполети и аржентинския „Leonera”, ако по лошо стечение на обстоятелствата не беше попаднал в едни и същи категории с фаворизирания „El secreto de sus ojos”. Резултатът е само една награда /за най-добра нова актриса/ от 9 номинации. Наградата е една, но абсолютно заслужена – Мартина Гусман е от тези актриси, които като ги видиш в началото на филма решаваш, че са просто симпатични блондинки. В средата на филма, тя вече не е блондинка и осъзнаваш, че наистина е много добра.
Историята започва доста объркано, млада жена се събужда, около нея всичко е в кръв. Постепенно сме въведени в драмата на красивата Хулия. Живее заедно с приятеля си в нейния дом и нещата вървят добре до момента, в който не го намира заедно с неговия партньор. Той не само, че не се стресира от този факт, дори напротив, кани другия мъж да живее заедно с тях. Омразата в Хулия се натрупва с всяка изминала минута и така един ден тя се озовава зад решетките бременна и с обвинение в убийство.
И тук филмът поднася една голяма изненада. Представата ни за затвор изцяло е опровергана. Няма ги строгите надзирателки, мръсните килии и голите стени. Има ги обичайните търкания между обитателите, но я има и чисто човешката любов. Когато са гневни, по-добре да не си пред погледа им, но имаш ли нужда от подкрепа, очаквай я от всички. Има я и неизменната за всички женски затвори лесбо връзка, но в случая тя е представена по един по-особен начин. Дълго време преди да се решат на първата стъпка двете жени са много добри приятелки и някак естествено приятелството им прераства в любов. При различни обстоятелства от тези, в които са попаднали, тази връзка едва ли би могла да просъществува. Но всъщност се оказва, че тя е много силна и много истинска.
Има я и поизтърканата линия с отнемането на детето и майката-орлица, която е готова на всичко, за да си го върне. Преодолимо дразнещ фактор, който въпреки че на моменти снижава удоволствието от филма, в никакъв случай не е предпоставка „Leonera” да не се гледа.
Режисьорът Пабло Траперо е един от най-награждаваните аржентинци през последните 10 години, актрисата Мартина Гусман е негово откритие. „Leonera” е вторият им общ филм, след „Nacido y criado”, а до края на годината очакваме и третия им проект “Carancho”. Всъщност това са и единствените три филма във филмографията на Гусман.
0 гласа