Рецензии
“Х фактор” – една седмица по-късно

От Чарли Харпър

Чакането приключи и най-успешното музикално реалити е вече и в България. Но има ли предаването достатъчно Х Factor, за да се превърне в следващото “голямо нещо” в българския ефир?



За съжаление, първата седмица остави в мен смесeни чувства. От една страна предаването е добре продуцирано, с потенциал да бъде интересно, но засега не виждам нещо, което да го прави по-специално от останалите подобни формати.

ЖУРИТО

Едно от нещата, което прави британския формат толкова успешен несъмнено е уникалното присъствие на Саймън Коуел. Неговите остри забележки към участниците са винаги посрещнати с усмивка от аудиторията. Изглежда продуцентите са забелязали това и са решили, че българският вариант трябва също да има своя Саймън. За ролята е избран Васко Василев.

За съжаление въпреки огромния си музикален талант и по принцип позитивното си излъчване, нещо липсва на Васко, което да го направи добрият лош герой на предаването. Повечето от забележките му звучат наизустени и поведението му е някак си....репетирано. Докато Саймън Коуел изглежда винаги естествено, Васко Василев седи режисиран.

Женското присъствие в журито залага на едно основно качесто – чар. Мария Илиева и Поли Генова са две прекрасни превици, които имат в себе си много позитивна енергия, която не пестят по време на прослушванията. Въпреки това ми се иска да видя още малко от техния характер. Двете толкова си приличат по поведение, че на моменти се чудя защо журито не е тричленно.

Мага, който си признам не познавах преди предаването, се лута между ролята на лошия и добрия, опитвайки се да не влиза прекалено много в територията на Васко, но същевременно да не се превръща в прекалено одобрителният съдия.

Като цяло журото се държи естествено и излъчват позитивизъм, който е изключително важен в такива моменти, но ми се иска още да се отпуснат и да бъдат малко по-естествени.


УЧАСТНИЦИТЕ

Като цяло прослушванията минаха по възможно най-очаквания начин. Имаше добри изпълнения, имаше ужасни и на моменти успявахме да чуем нещо наистина уникално.

Но това сме го виждали и във всички останали музикални реалитита. Може би, ако предаването не се излъчваше всеки ден, а всяка седмица (както е на запад)  щеше ефектът да е по-голям. Но при тези обстоятества не мога да кажа, че някой от участниците остана наистина запомнящ се.

ВОДЕЩИЯТ

По принцип нямам нищо против Део. Той е доказал, че може да води добре предавания, да бъде позитивен и като цяло да задържа вниманието на зрителите с поведението си. За съжаление не мисля, че “X Factor” е неговото предаване.

Део седи леко вдървен през повечето време, а думите му излизат монотонно и трудно могат да събудят някакво вълнение у мен.  По време на интервютата изглежда все едно не знае какво да каже, а вниманието му витае някъде другаде.

ДРАМАТА

Основата на успешното филмово и телевизионно изкуство се крие в драмата. В конфликта. В сблъсъка на интереси. Това е едно от основните неща, по които си личи добрият от лошият продукт.

“Гласът на България” заложи драмата да е през повечето време в журито и това не се оказа лош ход. За съжаление до този момент в “X Factor” няма драма. Това е може би най-големият проблем на предаването.

Всичко е монотонно, линейно, предвидимо, и ако нямаше някои по-щури участници бих казал, че е леко скучно. Това е проблем на нашите реалитита от доста време. И не говоря за селянията, която видяхме в един от сезоните на “Music Idol”, а за изкусен монтаж (тези предавания се раждат в монтажната), който разказва истории, създава напрежение и драматизъм, и по този начин ни държи приковани към екрана до края на предаването.

Като цяло “X Factor” не е лошо предаване. Просто не е нещо особено. Не е нещо, което не сме виждали в достатъчно други подобни формати. Може би това се дължи и на факта, че Нова решиха да излъчват епизоди всеки ден и ме пренаситиха. Може би най-доброто предстои? Но ако другата седмица не се случи нещо интересно, едва ли ще продължа да съм част от аудиторията им.