Беше време, когато ходенето на кино в отоплените, чисти и трудно достъпни за обикновени хора салони на НДК беше привилегия в сравнение с опърпаните кина от народен тип. Това отдавна не е така. Сега шансът на киноманиите е да привличат с добре подбрани заглавия.
Това също не е лесно в конкуренцията на провеждащия се в същите локации "София филм фест" или на силни независими събития като So Independent, приключващ в седмицата преди него и ангажиращ същата публика. Новите мениджъри на НДК са успели в движение да осигурят добри филми, оставащи по различни причини вън от вниманието на комерсиалните разпространители.
"...А киното е моя любовница", заглавие на шведски документален филм за Бергман, спокойно можеше да е мотото на тазгодишната "Киномания" (9 - 20 ноември в зала 1 и "Люмиер", програмата е на http://kinomania.bg/).
В него Уди Алън, Бертолучи, Скорсезе, Лив Улман и Ларс фон Триер споделят почитта си към гениалния швед, а постоянният му оператор Свен Нюквист разкрива тънкости от занаята му.
В документалната секция има и други любопитни заглавия - "Ходорковски" е за най-известния руски затворник в момента, а "Покорителят на реките" (с награда от "Сънданс") е за ексцентричен словенец, преплувал Амазонка по дължината й, без да се отказва от двете си бутилки вино на ден. В игралната селекция виждаме заглавията, открили тазгодишните фестивали в Кан ("Полунощ в Париж" на Уди Алън) и преди две седмици Лондон ("Имаме папа" на Нани Морети).
След скандала с разобличаващия Берлускони "Кайманът" италианският майстор на политическата сатира е смекчил блендата до комедия на характерите, филмът му е за човешката страна на мистериозния ритуал по избиране на папа, онзи с белия (или черен) дим от комина на "Свети Петър" и вика Habemus Papam към денонощната тълпа на площада. 85-годишният Мишел Пиколи е в ролята на дърпащия се избраник, мечтаещ все още да стане актьор, удостоен против волята му с най-тежката роля за един смъртен.
Няма киноман, който да пропусне новия на Ларс фон Триер "Меланхолия" или на Алмодовар "Кожата, в която живея". Казват, че във филма на датчанина имало повече красота, отколкото смисъл, а испанецът се бил предоверил на по-низши жанрове - предстои да проверим доколко е вярно, но и двата филма не бяха приети еднозначно на последния Кан.
В централната селекция "Фестивал на фестивалите" вниманието привличат две заглавия, осигурени в последния момент. Идва дългочаканият опус на Дейвид Кроненбърг "Опасен метод", в ролите респективно Виго Мортенсен и Майкъл Фасбендер.
Кийра Найтли е общият им обект на терапия, разпъната между Ерос и Танатос. Преведена като "Дама, поп, асо, шпионин" е екранизацията по романа на Джон Льо Каре от 1974 Tinker Tailor Soldier Spy, направена от прочулия се с "Покани ме да вляза" швед Томас Алфредсон. Четирите думи са от детска песничка на тема какъв искам да стана, като порасна, и са по-близо до "Калайджия, шивач, войник, шпионин", но как да обясниш на днешните млади какво е това калайджия... За филма по-важен е шпионинът, в ролята, обезсмъртена от Алек Гинес, сега е Гари Олдман.
Задължителен (ако вече не сте го видели по други канали) е "Децата са добре", в който Джулиан Мур и Анет Бенинг са лесбо партньорки, избрали един и същ донорен баща (Марк Руфало) за децата, които са решили сами да отгледат. Режисьорката Лиса Холоденко лично е преживяла описаното, подходът й криволичи между комедията и драмата. За различните лица на любовта е и "Новаци" (Beginners), в който ветеранът Кристофър Плъмър е баща на Юън Макгрегър и му признава хомосексуалността си на прага на смъртта. За мото на филма режисьорът Майк Милс е сложил думите на Милан Кундера: "Не говори в клишета!"
Точно на "Киномания", а не примерно на So Independent, ще видим тазгодишния международен победител от "Сънданс" "Големият полицай от малкия град", написан и режисиран от Джон Майкъл Макдона, брат на нашумелия драматург Мартин Макдона. Връзката между двамата е не само в ангажирания в титулната роля Брендън Глийсън ("В Брюж"), но и в абсурдната игра с клишетата на гангстерския филм и черната (но със загриженост за човека) комедия.
Силното напоследък британско кино е представено с още добри примери. Режисьорът на "Изкупление" Джо Райт е смеси приказка с хай-тек трилър в "Хана", в историята ние ще познаем елементи и от българската гордост "Козият рог" (за което със сигурност Райт не подозира). Баща (Ерик Бана) скрива дъщеря си (крехката Сирша Ронан) от света и я обучава до перфектна машина за убиване (каскадите са на личния "хореограф" на Брус Лий). Срещу тях е цялата мощ на ЦРУ, командвана от Кейт Бланшет, която има и лични мотиви в преследването.
Режисьорът на "Влюбеният Шекспир" Джон Мадън се представя на "Киномания" с "Неуредени сметки" (The Debt) - ретро шпионска история за агенти на "Мосад" и операцията им в Източен Берлин от 1965, разказана със скок във времето. Като млади ги играят Сам Уортингтън ("Аватар") и Джесика Частин ("Дървото на живота"), като възрастни - Хелън Мирън и Том Уилкинсън.
"Винаги в същия ден" (One Day) на датчанката Лоне Шервиг е медитация за живота на любовта във времето. Ан Хатауей и Джим Стърджис се влюбват в деня на дипломирането си в Единбург и после се виждат всяка година в един летен ден, за да споделят новите си животи през призмата на старите чувства, романтиката е смесена с трезвостта на живота.
Сцената с погребването на Ума Търман от Тарантино в "Убий Бил 2" е разтеглена до 90-минутен минималистичен трилър от испанеца Родриго Кортес в "Погребан" (3 награди "Гоя"). Райън Рейнолдс е отвлечен в Ирак шофьор на автобус, на когото похитителите са оставили джиесем с изтляваща батерия и кислород колкото за времетраенето на филма, за да успее да се откупи. Ситуацията би стоплила сърцето на Хичкок.
Открояваме с любопитство японската версия от 2010 на "Чебурашка", типажите са по познатите илюстрации от книгата на Едуард Успенски "Крокодилът Гена и неговите приятели", има я и песничката от руското филмче от 70-те на Роман Качанов.
Много е силна класическата секция на десетдневката. Осигурено е ново копие на режисьорската версия на "Портокал с часовников механизъм" на Кубрик. Ще видим с какво промени самите принципи на актьорска игра в киното Марлон Брандо в "Трамвай Желание" (заради 100 години Тенеси Уилямс) и как Одри Хепбърн преля от себе си в Холи Голайтли в "Закуска в Тифани" по Труман Капоти.
Любителите на джаза ще харесат "Парижки блус" (1961), с оригинална музика на Дюк Елингтън и две пиеси, изсвирени лично от него. Вътре Луи Армстронг играе себе си като гастролираща в Париж джаз легенда, а Пол Нюман е тромбонист в състава му.
Много е силна класическата секция на десетдневката. Осигурено е ново копие на режисьорската версия на "
