Филми
Балканските жени са героини в „Some other stories"

„Some other stories" е балканска копродукция, обединяваща пет различни истории, режисирани от пет режисьорки от бивша Югославия. Идеята и концепцията за проекта идват от сърбина Ненад Дукич, който е и негов изпълнителен продуцент.

Държавите, ангажирани в начинанието, са Сърбия, Словения, Хърватска, Босна, Македония. Ирландска компания пък ще е копродуцент на проекта.

Филмът стартира с хърватската история на Ивона Жука, която разказва за млада двойка, очакваща близнаци. Той е успешен бизнесмен, а тя - художничка с ментални проблеми, преследвана от смъртта на майка си. Оказва се, че едно от децата е болно от Синдрома на Даун. Лентата показва невъзможността на Соня да се справи с превратностите на съдбата.



Вторият епизод идва от Сърбия и е дело на режисьорката Ана Мария Роси. Милена е 30-годишна бременна жена, която в коледната нощ се буди в интензивното, след като е погълнала половин шише успокоителни. На съседното легло лежи Джордже - престъпник, прострелян на две места. Страхотната актьорска игра придава класа на динамичната история, предлагаща изненадващ завършек.

Може би най-въздействаща е третата сюжетна линия, зад която стои босненката Инес Танович. Бивш журналист живее под наем със своята съпруга и сина си Харис, който е влюбен в холандката Хедър - представителка на ООН в Сараево. Хедър забременява, но решава да скрие от него, защото скоро трябва да напусне Босна и да се отправи към Афганистан.

Македонската нишка е заплетена от Мария Дзидзева и разказва историята на Ирена - наркоманка, в последен стадий на рехабилитация, която освен това е и на път да роди. Директорът на обществената болница, в която тя е настанена, всячески се опитва да я убеди да остави детето за осиновяване, защото няма да е в състояние да се грижи за него. Младата наркоманка пък излиза с Джейн - стажантка и племенница на директора. Междувременно местен виден политик води в здравното заведение жена си, която също трябва да ражда. Той избира държавната институция пред частна клиника, за да спечели обществена подкрепа. Ирена съумява да се възползва максимално от ситуацията и да намери най-доброто решение за новородената си дъщеричка.

Последният сегмент е дело на словенската режисьорка Хана Слак, която единствена от колежките си има и други филми зад гърба си („Teah" от 2007 г.). Нейният опус има сходен сюжет. Лена е монахиня, която бива изхвърлена от манастира, след като забременява и трябва да се изправи лице в лице с действителността в една страна, която от 10 години вече е член на ЕС. Слак използва ирония и символизъм, за да нарисува една картина на неудовлетворени очаквания и разочарования.