Люк Бесон и екшън-трилър - комбинация, доказвала се неведнъж през годините, водейки до рафинирано адреналиново удоволствие. И макар и участието на фронтмена на френското кино в конкретната лента да е по-ограничено, бидейки само автор на изначалния кратък разказ, формулата както обикновено сработва.
Още повече, че на режисьорския пулт е Пиер Морел, а общите заглавия на двамата далеч не са едно или две, в това число "Транспортьорът", "Дани Кучето", "Предградие 13" или "Твърде лично".
С други думи, идеално знаете какво да очаквате, и поне в случая предчувствието изобщо няма да ви изневери, като остават единствено дребните детайли. Джеймс Рийс (Джонатан Рис Майърс) е служител към американското посолство в Париж и уонаби-таен агент, от време на време получаващ по някоя дребна задачка от типа на подмяна на автомобилни номера - като не може да се каже, че изпълнението им е сред най-силните му черти.
Нещата обаче вземат рязък завой, щом на сцената излиза старата хрътка Чарли Уекс (Джон Траволта) - врял, кипял и силно налудничав същински агент, към който Рийс бива набързо прикрепен. И така, след кратка прелюдия, голямата патаклама започва, а сред гилзите падат наркотрафиканти, улични бандашори, терористи и въобще всичко, което има неблагоразумието да се изправи насреща и може да поеме нужното количество олово.
Разбира се, това не значи, че "От Париж с любов" е напълно лишен от сюжет, дори взема някой друг обрат, колкото действието да не тече праволинейно от точка А до точка Б, но балансът му съвсем определено е изтеглен в посока екшъна, в съчетание с откосите от лафове, пускани от Уекс, и спорадичните комични сцени. И точно в тази насока е доволно добре изпълнен - без да предлага нещо категорично ново, може да те накара да се подсмихнеш, докато действените моменти се отличават с експлозивност и съвсем прилична хореография.
Последното дори идва малко изненадващо - французите нерядко посягат към ефекти, размиващи границите на законите на физиката, а им се случва и да създават чисто визуален хаос, така че по-класическите екшън-сцени са като че ли приятно разнообразие.
Актьорското представяне на свой ред е на прилично ниво, колкото и персонажите да не получават особена дълбочина - но от тях това не се и очаква. Тандемът Траволта-Майерс се оказва доста сполучлив избор, особено за контрастираща си двойка, а някакви забележки не може да има и към поддържащия състав, като се има предвид, че отделните роли там са съвсем минорни.
Естествено, не бива да се пропуска, че "От Париж с любов" е един от онези филми, пред които сядаш с една едничка цел - да изпразниш съзнанието си от всякаква разумна мисъл за час и нещо. Друго от него не бива да се очаква, и поне в този ред на мисли все пак е сравнително далеч от най-доброто, което Люк Бесон някога ни е предлагал. Но пък ако сте в настроение именно за класически екшън, нищо не ви пречи да му отделите малко свободно време, след финала едва ли ще съжалявате.
0 гласа
луд филм