Добре, че е Роб Маршал, който да ни върне вярата, че холивудските компании харчат големи суми не само за филми с дигитални ефекти. След забележителния „Чикаго” през 2002 –ра, режисьорът успя да ни впечатли и с екранизацията по романа на Артър Голдън „Мемоарите на една гейша” (2005). Явно камерните истории не са по вкуса му, съдейки по третия му запомнящ се филм - „Девет”, който е премиера по нашите екрани тази седмица.
Ако обичате мюзикъли, няма как да не го харесате! Той е един то най- кинематографичните музикални разкази правени напоследък. Може би заради ретро атмосферата на Италия през 60-те години, нейното кинопроизвоство и прекрасна ривиера. Чернобелите кадри носят дух, който цветовете не могат да пресъздадат с цялата пъстрота, на която са способни. Те носят неореалистичен стил, подплатен с носталгия към едно време, в което киното е имало различен аромат.
Изключително силен актьорски състав участва в лентата на Роб Маршал. Даниъл Дей-Луис играе с лекота, на каквато само професионалистите са способни. Неговият Гуидо Контини е толкова италианец, колкото само истинският може да бъде като жестове, емоционалност, акцент, режисьорска ексцентричност, страст към заобикалящите го жени. Луис е подкрепен от шест страхотни актриси и една певица. Всяка от тях е създадена за своята героиня – Марион Котияр е тъжната красива съпруга, Кейт Хъдсън може ли да бъде друга освен абмициозната американска жерналистка, София Лорен влиза в ролята на la mamma без да е необходимо дори да говори. Никол Кидман е прозрачна и прекрасна - звездата, от която всеки режисьор има нужда, Пенелопе Крус е любовницата – разплакана и обичаща, а Джуди Денч - стилистът, който винаги знае коя е най-точната дума за Гуидо. Хореографията на филма е пищна, жива, пъстра и хипнотизираща, както подобава на холивудски мюзикъл, а песните са различни – от баладични до ритмични.
0 гласа
хахах заглавието на статията ме разби много за филма "девет"