"Опасна жертва" - действието е лесно предвидимо, сякаш бледнее - просто целият филм оставя изкуствен привкус на изсмукано от пръстите при всяка по-ключова сцена.
Сигналната ми лампичка трябваше да светне още някъде при началните надписи - твърде подозрително е лента с продължителност под два часа да има цяла дузина изпълнителни продуценти, пък дори и сред тях, очевидно за цвят, да се мярка името на Гилермо дел Торо.
Любопитно обаче какво прави тук Ким Бейсингър, а и въобще какво се случва с нея през последните години. Имаше време, когато русокосата актриса се появяваше на екрана в компанията на актьори от калибъра на Майкъл Дъглас, Майкъл Кийтън, Джак Никълсън, Кевин Спейси или пък Ал Пачино. В крайна сметка, дори взе Оскар. Друг е въпросът, че бившите секс-бомби нерядко залязват относително рано, с неизбежния ход на възрастта, но все пак американската съвсем не е някаква дългокрака мадама с второкачествени роли колкото да разкрасяват екрана, и ленти от типа на "Опасна жертва" са твърде далеч под нивото и.
А филмът, при прекомерно добро желание, е най-много слаб, и то от долната страна на чертата. Реално обаче, човек трябва да си затвори поне едното око, за да стигне до подобно заключение. След около тридесетминутна овертюра, която единствено показва, че домакинята Дела съвсем не се радва на най-щастливите си семейни мигове, а в остатъка си е изпълнена с пътуване до мола по коледните празници, се натрисаме в гората, където ще се подмотаваме до самия край на филма. Причина за което се явяват четворица недорасли престъпници и най-обикновена, глупава бележка.
Трагичната завръзка обаче далеч не е единственият недостатък на "Опасна жертва". Недоразуменията тук се редуват с откровено смехотворни моменти, най-комичният от които без съмнение е самата Бейсингър, припкаща със сандъче инструменти под мишница нощем сред дървесата. Нищо забавно за сметка на това няма в диалога - отдавна сме навикнали на някоя друга ругатня, но цяла лента, в деветдесет процента от времето изпълнена с елементарно и безразборно псуване е нещо, което подминава отдалеч не просто чувството за естетика, умереност или разумните граници, но и всякакво понятие за смисъл. И като за финал на всичко това, двойната уж развръзка е идиотска, като секс-сцената в гората плаче за Златна малинка.
На фона на всичко това, фактът, че действието е лесно предвидимо, сякаш бледнее - просто целият филм оставя изкуствен привкус на изсмукано от пръстите при всяка по-ключова сцена. Въобще, язък за загубеното време, жалко за Ким Бейсингър, и дано някой от другите и скорошни филми се окаже поне свестен, та да изчисти малко това петно в кариерата и. И слава богу, че няма други сериозни актьори, тъй като тогава издънката щеше да е наистина забележителна. Докато сега единствено не си заслужава вниманието.
0 гласа
добре изглежда