Да оставим пред вратата на кинозалата огромния скандал, който предизвика преди месеци „Сбогом, мамо” на Мишел Бонев и да видим какви доказателства в своя защита ще извади филмът.
Като дебютен филм „Сбогом, мамо”има както положителни страни, така и недостатъци. Макар в отделни моменти да страда от липса на баланс поради неумелата режисьорска ръка на Мишел Бонев, в негов плюс трябва да кажем, че той засяга важни социални теми и го прави с помощта на чудесен актьорски състав, който е заобиколен от не по-малко талантлив екип.
Историята Сестрите Теодора и Елена (Надя Конакчиева и Марта Янева) се опитват да получат попечителството върху болната си от Алцхаймер баба (Татяна Лолова), която майка им Яна (Мишел Бонев) е захвърлила в старчески дом, за да използва жилището й и да прибира пенсията й. На младини след конфликт с майка си и втория си баща Яна остава на улицата. Озлобена, тя се превръща в егоистично парче лед. Във взаимоотношенията с дъщерите си е строга до жестокост, в отношенията си с всички останали е безскрупулна и прагматична. Въпреки униженията обаче дъщерите на Яна запазват човечността си и отказват да реагират със злобен егоизъм към света.
Темите Централна във филма е темата за взаимоотношенията родители-деца, в които по принцип възприемаме, че родителят е почти винаги прав, а възпитателните методи, които използва са оправдани, ако с тях се цели детето да стане силно, за да се пребори с несправедливостите на живота. Яна подлага двете си дъщери на възпитателен тормоз, който води едната до опит за самоубийство, а другата запраща полугола на терасата в студена зимна вечер. Действието обхваща периода от края на 60-те години до наши дни. През по-голямата част фонът е социалистическа България, в която униформеността на живота, изпълнен със строги правила и забрани лесно навлиза в личния свят на семейството и се отразява върху него. Доказателство за това е не само снимката на Сталин, която Яна държи на видно място в хола си дори през 2005 г.
Друга централна тема е положението на възрастните хора в старческите домове у нас. Сцените от дома, в който е настанена бабата, могат да шокират мнозина с прекалената си графичност и почти документална непосредственост. Единствено специфичната цветова гама и осветление, използвано от оператора Емил Топузов, я тушират и й придават отстранеността и стилизацията на игралното кино. В дома е мрачно и неприветливо, носи се студено синьо-зелено усещане за безнадеждност по Достоевски. Никой не би заподозрял, че всъщност се намираме в страна-членка на Европейския съюз в началото на 21 век.
А когато по време на посещение при баба си едната сестра се обажда на другата в Рим, зад чийто гръб се вижда Кастело Сант Анджело, паралелът между старческия дом и средновековния италиански затвор е неизбежен.
Актьорите Изпълненията на актьорите – от ветераните Татяна Лолова, Илка Зафирова и Ани Бакалова до младите им колеги Надя Конакчиева, оперната певица Марта Янева и Юлиан Вергов, се характеризират с подчертана сдържаност, която на моменти преминава в скованост. Но сред преобладаващото тягостно усещане от историята, която засяда като буца в гърлото, тя вероятно е нарочно търсена. Благодарение на кастинг директорката Елизабет Радева лицата във филма не са най-популярните в момента и втръснали ни от всевъзможни изяви актьори. Любопитно е изпълнението на италианката Лича Нунец, която въпреки че не знае езика ни, успява доста добре да изиграе ролята си на български адвокат.
Самата Мишел Бонев се справя доста добре с ролята на главния злодей във филма – майката Яна. Бонев твърди, че е изградила образа върху собствената си майка, без никакви излишни разкрасявания и промени. Ако това в действителност е вярно (в медиите информациите са притоворечиви), Яна е от черна по-черна, и макар в началото да й съчувстваме, а през цялото време да сме впечатлени от женския й чар на изкусителка, в крайна сметка ни се повдига от нея. За Бонев работата по целия филм, включително решението да изиграе Яна е вид терапия, за да се очисти от травмите на детството си. Но насред драмата, тя прави с лекота комичен завой в една сцена – соаре в дома на Яна и първия й мъж (Вергов), която приключва с прегоряло месо във фурната и със сълзи от смях сред зрителите.
Екипът С предимно български екип както пред, така и зад камерата, Мишел Бонев се обгражда с професионалисти и резултатът от това решение е на лице.
Докато монтажът ни прехвърля ту назад към по-близкото или малко по-далечно минало, ту ни връща в наши дни, работата на художника на продукция Наско Янакиев, подкрепена от костюмите на Соня Деспотова, операторската работа на Емил Топузов и музиката на Кирил Дончев, създават ярки и отличаващи се един от друг времеви отрязъци. 70-те и 80-те години са решени в меки, но наситени тонове, а настоящето се появява без „специални ефекти”, ако не броим студенината в изобразяването на старческия дом. Музикалното оформление използва и емблематични парчета като „Синева” на Диана Експрес в ново изпълнение, или „The Mirracle of Love” на Юритмикс, второто, за да подсили основното послание на Бонев – ако отвориш сърцето си и реагираш с обич на несправедливостите, ще бъдеш спасен.
„Сбогом, мамо” носи усещането за италианска мелодрама, което сигурно не е случайно, защото авторката му от 20 години живее и работи в Италия. Самата тя твърди, че е откраднала нещичко от Серджо Леоне, когото много харесва – тишината в някои сцени, на пръв поглед ненужното удължаване на други, продължителният телефонен звън – все „епизоди, изпълнени с очакване”.
Големият минус на филма е сценарият, който Бонев написва сама. Като актриса, режисьор и продуцент тя се справя по-добре, но сценарият й е черно-бял, а репликите в него са твърде буквални и назидателни. Ако беше работила в съавторство с някой по-опитен от нея сценарист, историята й щеше да придобие много повече плътност и наситен откъм внушения втори план, както и нямаше да пренебрегне някои важни моменти от развитието на сюжета, които сега лъщят като бели петна на фона на цялото платно.
Мишел Бонев: В „Сбогом, мамо” побеждава любовта 05.05.2011, 06:05 | синефиш.бг
След скандалите около финансирането на филма „Сбогом, мамо”, присъствието му на фестивала във Венеция и наградата, която получи там миналата година, най-накрая ще можем да гледаме у нас филма на Мишел Бонев. Той тръгва утре по кината, месец след премиерата си в Италия, където се прожектира с 80 копия.
Според сайта Boxofficemojo.com, който всеки може да провери, до 22 април „Сбогом, мамо” е събрал приходи от 277 433 долара за три седмици след премиерната си дата. Въпреки притесненията си около всички скандали, Мишел Бонев е щастлива, че сега филмът й може да говори сам за себе си. Тя го представи пред журналисти в понеделник, заедно с част от екипа – актрисите Татяна Лолова, Илка Зафирова, Марта Янева, Надя Конакчиева, и италианските им колеги Лича Нунец и Джузепе Мария Корасанити, които са и негови продуценти, заедно с Бонев.
Защо избрахте толкова много роли за себе си – вие сте не само режисьор, но и сценарист, продуцент и изпълнител на главната роля на майката?
Мишел Бонев: Само по този начин можех да разкажа историята така, както я виждах и както е. Естествено, че ми беше трудно във всяка една от тези роли, но предизвикателството беше голямо и аз го приех, както винаги в живота си. Това е най-голямото предизвикателство, пред което съм се изправяла.
Коя роля беше най-трудна за вас? Мишел Бонев: Ролята на Яна (майката – бел. ред.), защото трябваше да вляза в нейната психология, да разбера защо е постъпвала по определен начин. Тъй като няма само добри или само лоши хора, всеки си има някакво минало, преминал е през някакви трудности и това, което ни отличава, е начинът, по който реагираме на трудностите. Но нямам отговор защо един човек реагира по определен начин и избира омразата, а не любовта. Психиката е нещо много тънко, тя е като конец, който може да се скъса във всеки един момент. Никога не можем да бъдем достатъчно сигурни как ще реагираме на страшните неща, които могат да ни се случат.
Затова ли предпочетохте да я изиграете, вместо да поверите ролята на друга актриса?
Мишел Бонев: Не, просто не исках друга актриса да сложи нещо от себе си в образа. Исках Яна да е такава на екрана, каквато аз съм я виждала, защото само по този начин тя можеше да бъде истинска и само така можех да я разбера и да се освободя от кошмарите.
Филмът не е лек за гледане заради драматичната си история – доколко беше труден за заснемане, за подбор на екипа, с който да работите?
Мишел Бонев: Търсех българи, с които да работя. Исках операторът да е българин, защото търсех специална светлина, която само нашите български оператори могат да я направят – тя не трябва да е патинирана, трябва да е по-истинска, да носи усещането за източноевропейско кино. Емил Топузов е прекрасен оператор. Заснел е вече четири филма с LED камера и много добре я познава, а аз исках точно с такава камера да снимаме. Освен това той е човек с голямо сърце, бързо се разбрахме и станахме големи приятели. И за следващия си филм пак ще работя с него. Дори следващият ми филм да не е българо-италианска копродукция, а изцяло италиански, аз пак ще се доверя на български технически и актьорски екип.
Един кадър ми изниква сега заради внушението му благодарение на визуалната връзка в него. От старческия дом в България се прехвърлихме в Рим, където през прозореца се виждаше Сант Анджело, което е било затвор.
Мишел Бонев: Да, така е, никой не го беше споменал досега. Кастело Сант Анджело е бил средновековен затвор, макар да е много красива сграда. Някои забелязват именно това и казват: „Боже, каква разлика между България и тази красота в Рим.” Да, търсихме и такъв контраст, но и паралела между този затвор и ужасяващия старчески дом в България. И от Сант Анджело човек не е излизал жив.
Но аз не мисля, че филмът е труден за гледане. Трябва ми по-точна дума, защото и аз пиша. Направих го така, че да се изпива на един дъх. А имах достатъчно история, че да завъртя ножа още по-дълбоко в раната. Избрах обаче по-деликатен начин. Можехме, например, да сложим възрастните хора на фона на изцяло бели стени.
Усещането в старческия дом е като от мрачните, безнадеждни истории на Достоевски.
Мишел Бонев: Заслугата за това е на Емил Топузов, който създаде шедьовър с тази светлина, заедно със сценографа Наско Янакиев. Но от старческия дом се връщаме в миналото, а там е цветно. По време на пост-продукцията в Италия всички ми казваха, че миналото трябва да е по-бледо, черно-бяло дори. А аз казвах, че искам да е като приказката за Хензел и Гретел, искам филтър на 70-те години, хората да усетят както трудните, така и веселите моменти в него, защото животът се състои и от едните, и от другите. Такъв е истинският живот, а в този накрая побеждава любовта, защото дъщерите успяват да се погрижат за баба си. Според мен човек винаги трябва да избере любовта, защото само тя може да те измъкне от дупката, в която си попаднал. Омразата още повече ще те дръпне надолу.
Аз съм много доволна за себе си, че съм намерила тази сила, защото за разлика от мен Яна не е успяла и ние трябва да я разберем. Тя е убедена в собствената си правота. Много филми обясняват подобни действия на майки с това, че те са полудели. Яна не е луда, но обществото не иска да види подобна история, а трябва, защото благодарение на нея ще се спасят много млади хора. Обществото е болно, защото е болно семейството. Докато се правим, че не виждаме, ние не можем да помогнем. Трябва да говорим за нещата, които се случват с приятели, с хора, които могат да ни помогнат, а не да бъдем сами, както аз съм била и да бъдем съдени, както мен са ме съдили, а и продължават да ме съдят.
Но днес аз съм една успяла жена и не ме интересуват хорските приказки. Когато бях малка обаче, когато не трябваше да говоря така, да злепоставям майка си, чувах постоянно: „Как не те е срам?” Майки като Яна са взискателни до там, че взискателността им се превръща в жестокост. И те не се усещат, правят го за твое добро, за да успееш, да станеш човек, да си готов за трудностите в живота. Те не са имали такива майки и не са били подготвени за трудностите и затова искат по този начин да те подготвят. Аз съм чувала, че моята майка е казвала именно това: „Видяхте ли, че съм била права да я възпитавам така? Вижте до къде е стигнала.” И потръпвам. Дори мои приятели казват: „Май е имала право майка ти. Методите са функционирали, защото виж колко силна си станала.” А аз казвам: „Ако останеш жив, след като опиташ да се самоубиеш, ще успееш, естествено.” След досега със смъртта идва прераждането, разбира се. Но тук е големият риск, защото може и да умреш.
Има и още нещо. Можеш да продължиш да се държиш с децата си така, както са се държали родителите ти с теб. Веригата продължава, а аз искам да я скъсам. Знам, че съм капка в морето, обаче и повече капки ще се съберат.
Как беше възприет филмът в Италия?
Мишел Бонев: Добре, правата му за разпространение са откупени от РАИ и той тръгна с 80 копия на 8 април по кината там. Вестник „Ил джорнале”, например, му даде оценка 6, наравно с филма “Ju tarramuto”, посветен на трагедията със земетресението в Акуила. (за сравнение „Следващите три дни” с Ръсел Кроу има 5,5 – бел. ред.) Значи има интерес от социални теми. Не мисля, че трябва да се давят филми със скандали около тях. Ако вие не помогнете на мен сега, когато аз искам да ви покажа тази социална история, утре в кината ще останат само филмите, които вървят с пакет пуканки, а това е страшно. Разбира се и аз обичам комедии, но нека има и друго. Интересно ми е защо ме нападат? Аз съм българка, която е стигнала до Венеция, получила е награда. Аз съм обичана в Италия, имам своя публика, но съм и мразена, защото с всеки човек е така. Но след като Берлускони официално поздрави филма, веднага се заловиха за това.
А може би и защото има негова снимка във филма. Това може да налее масло в огъня.
Мишел Бонев: Не, не, те не се заловиха за това. През 2005 г. когато снимах филма той пак беше премиер и защото филмът е българо-италианска ко-продукция няма да сложа Клинтън, или някой друг. Аз минавам от минало към бъдеще. И освен това когато един филм разглежда 99% сериозни социални проблеми да се хванеш за една снимка, не върви. След като излезе филмът в Италия никой повече нищо не каза, но е жалко за екипа и за мен. Актьорите бяха много наранени.
Поканени бяха лица от политическия елит, от кино-елита, медиите и шоубизнеса. Мишел Бонев, Татяна Лолова, Илка Зафирова, Елизабет Радева, Ани Бакалова и младите актриси Марта Янева и Надя Конакчиева получиха букети и комплименти от гостите. На гала-премиерата присъстваше зам.-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова.
Сред гостите бе и началник кабинета на кмета на София Мария Божкова. Бяха дошли и много гости от кино средите – продуцентът и режисьорът Димитър Митовски, аниматорът Златин Радев, кинокритикът и член на Управителния съвет на Съюза на филмовите дейци Искра Димитрова, проф. Людмил Христов (ръководител на департамент “Кино, реклама и шоубизнес” в Нов български университет), проф. Божидар Манов, шефът на Националния филмов център Ирина Канушева, Димитър Дерелиев, Александър Донев и други. Сред присъстващите бяха и представители на организации, свързани с правата на човека (основна тема, засегната във филма), като фондация „Лумос”, фондация „За нашите деца”, Държавна агенция за закрила на детето и други.
Преди началото на прожекцията Мишел Бонев каза няколко думи за филма и представи екипа, който се присъедини към публиката, а след края на филма „Сбогом, мамо” аплодисментите продължиха няколко минути. „Скандалите свършиха, те останаха до началото на червения килим, оттук следват кинозалата и публиката”, сподели пред медиите развълнуваната Мишел Бонев.
След гала-премиерата гостите директно отидоха на автърпарти в клуб „Ялта”. Там бяха посрещнати от красивите момичета на My Agency, които подаряваха новия брой на сп. EVA, чиято корица краси ликът на Мишел Бонев.
Мишел Бонев: Не можете да ме изгоните от България! Аз съм си българка 03.05.2011, 10:29 | actualno.com
"Не можете да ме изгоните от България! Връщам се тук, за да работя. Аз съм си българка!" - заяви Мишел Бонев. Тя отбеляза, че е мислела въобще да не идва в България след обидните за нея публикации, мислела дори да води дела. После решила да изчака как ще бъде приет филмът от зрителите, което всъщност е най-важно.
В отговор на репортерски въпрос актрисата, която от години живее в Италия, призна, че е "крала" от Серджо Леоне за филма си "Сбогом, мамо", българско-италианска копродукция.
От екипа опровергаха публикации у нас, че в Италия филмът не се гледа.
"Само срещу пет процента българско държавно участие Националният филмов център "ще обиколи света" със "Сбогом, мамо". Ще направя всичко възможно да има разпространение във Франция, Испания, Германия, САЩ", каза Мишел Бонев. Тя е вложила основно свои лични средства, както и италианските й копродуценти Лича Нунец и Джузепе Мария Корасанити, които се изявяват и като актьори. Продуценти са две компании "Романтика Ентертеймънт" - българска и италианска. Италианската телевизия РАИ не е финансирала филма - само е откупила правата за разпространение. С представянето в Италия бюджетът на продукцията е 4,3 млн. евро.
"Страданието може да бъде надмогнато с любов - това е посланието на филма, който е изцяло автобиографичен. Разказах моята история, за да окуража младите хора, че могат да успеят въпреки всичко. Независимо от драматичната история, "Сбогом, мамо" има позитивно послание", заяви Мишел Бонев.
За нея е най-важно е да се наруши мълчанието в обществото по проблемите в семейството, връзките между родители и деца, отношението към възрастните хора. Така много млади хора могат да бъдат спасени, смята актрисата-режисьор. Това са и темите, заради които Илка Зафирова /в ролята на медицинска сестра в старческия дом/ по собствените й думи приела да участва в продукцията. Татяна Лолова - в ролята на Мария, майката на главната героиня Яна /в изпълнение на Бонев/ - пък била спечелена от лъчезарността, оптимизма и всеотдайността в работата на Мишел Бонев. Лолова се шегува, че в Рим често се чуват реплики като: "А, Лолова! Си!". Коментарът е по повод на думите на Бонев, че нашите актриси вече са известни лица в Италия, там ги познават и ценят и това ще даде възможност за следващи успешни копродукции. Лолова щеше да има "Оскар", ако говореше на английски, коментирали още италианците по думите на Бонев.
Сред актьорите са и Надя Конакчиева, Марта Янева - оперна певица, която живее в Германия, участвала във филма само три месеца след като родила дъщеря си, Ани Бакалова - приятелка на Мария в старческия дом, Петя Силянова, Вяра Коларова, Юлиян Вергов, Иван Петрушинов. Като "любовник 35" на Яна се появява за кратко и Ивайло Захариев, нашумял със сериала "Под прикритие". Оператор е Емил Топузов, музиката е на Кирил Дончев. БТА
Това каза голямата българска актриса Татяна Лолова в „На кафе". По думите й този филм е един от най-щастливите й проекти и се надява някой ден режисьорката Мишел Бонев да има успеха на Мартин Скорсезе.
За Лолова не е важно дали продукцията има измислена награда на фестивала във Венеция, както скандално обявиха италианските медии през есента на миналата година. Важното е, че се е чувствала като холивудска звезда, когато е минала по червения килим.
Според нея скандалът около финансирането на лентата е добра реклама за филма, който тръгва по екранита на 6 май. „Скандалът продава, в хубавия смисъл", смята Лолова.
В дългогодишната си кариера тя е изиграла много, предимно комедийни роли. Много от почитателите й обаче сега ще я видят в силно драматична роля, където играе баба, захвърлена в старчески дом... ... още »
Мишел Бонев кани Бойко Борисов на гала-премиерата на „Сбогом, мамо!“ 15.04.2011, 12:15 | синефиш.бг
Мишел Бонев покани премиера Бойко Борисов на своя кино дебют в България. Дамата, еднакво очарователна и скандална в очите на италианската и българската публика, загърби всички обвинения и интриги по нейн адрес и реши да посети родната си страна заради премиерата на първия си филм „Сбогом, мамо!“, на който е режисьор, продуцент и едно от главните действащи лица. „Винаги съм готова да подкрепя българското кино“ са думите на Мишел Бонев, която ще остане в София няколко дни. Премиерът Бойко Борисов е сред първите, официално поканени от нея лица, които да присъстват на гала-премиерата на 3.05. в Cinema City – София.
„Сбогом, мамо“ тръгва по екраните у нас от 6.05.
Премиерата на „Сбогом, мамо“ в Рим бе на 8.04. и се състоя в The Space Cinema Moderno, в най-голямата зала от 450 места, която бе препълнена. В Италия филма се разпространява на 80 екрана, което е прецедент за българска продукция. „Сбогом, мамо!“ проследява историята на четири жени (майка, нейните две дъщери и тяхната баба), която обхваща повече от четири десетилетия.
В ролите: Мишел Бонев, Татяна Лолова, Юлиян Вергов, Илка Зафирова, Ани Бакалова, Вяра Коларова, Красимир Ранков, Веселин Ранков, Лучия Нунес, Стефано Даванзати и дуги. ... още »
Станалият скандално известен филм на Мишел Бонев Сбогом, мамо, вече е по кината в Италия. Скандалът около филма беше свързан с неговото финансиране и с това предизвика голям скандал не само в България, но и в Италия. Филма тръгва премиерно по родните кина от 6 май.
ИСТОРИЯТА С героинята Яна (Мишел Бонев) се запознаваме в края на 60-те години. Изключена от българския национален отбор по волейбол, прогонена от дома си от втория си баща и лишена от подкрепата на собствената си майка, тя се превръща в жена без сърце. А това след време рефлектира върху децата й. Само на седемнадесет години, по-голямата й дъщеря Елена (Марта Янева) прави опит за самоубийство. Опитът се оказва неуспешен. Елена решава да замине за Италия, където след време се превръща в кинозвезда. Далеч от България, тя продължава да носи със себе си любовта към по-малката си сестра Теодора (Надя Конакчиева), която години по-късно успява да откупи от майка си, за да я спаси от гротескните й възпитателни методи. Двете се обединяват около общата кауза да спасят баба си Мария (Татяна Лолова) от невъзможните условия за живот в Старческия дом и от безхаберието на майка им.
Лентата, чиято премиера в италианските киносалони бе на 8 март, досега е събрала приходи от едва 65 000 евро, въпреки че рекламната й кампания беше като за холивудска продукция.
Филмът и Бонев бяха отличени със специален приз на кинофестивала във Венеция миналата година. Италиански медии после разкриха, че наградата е била връчена под политически натиск, като бяха замесени имената на министъра на културата и на премиера.
Скандалът се разрасна, когато медиите и опозицията поставиха въпроса как е било финансирано гостуването на българската делегация на церемонията по награждаването на Бонев и филма й.
Във връзка с похарчените 400 000 евро за делегацията италианската Сметна палата дори започна разследване. Бонев обяви, че сама е поела разноските.
Лентата "Сбогом, мамо!" ще има своята премиера в България на 6 май. Сюжетът на филма тръгва от 60-те година, когато главната героиня Яна (Мишел Бонев) е изключена от българския национален отбор по волейбол. Изгонена от дома, тя се превръща в студена жена, което по-късно рефлектира върху собствените й деца.
По-голямата й дъщеря (Марта Янева) прави неуспешен опит за самоубийство, след което заминава за Италия и за няколко години се превръща в кинозвезда. Така успява да "откупи" от собствената си майка по-малката си сестра Теодора (Надя Конакчиева), а по-късно двете решават да направят всичко възможно да спасят баба си (Татяна Лолова) от тежките условия в старческия дом и безхаберието на майка си. ... още »
Като дебютен филм 
ална тема е положението на възрастните хора в старческите домове у нас. Сцените от дома, в който е настанена бабата, могат да шокират мнозина с прекалената си графичност и почти документална непосредственост. Единствено специфичната цветова гама и осветление, използвано от оператора Емил Топузов, я тушират и й придават отстранеността и стилизацията на игралното кино. В дома е мрачно и неприветливо, носи се студено синьо-зелено усещане за безнадеждност по Достоевски. Никой не би заподозрял, че всъщност се намираме в страна-членка на Европейския съюз в началото на 21 век. 
С предимно български екип както пред, така и зад камерата, Мишел Бонев се обгражда с професионалисти и резултатът от това решение е на лице.
