Хавиер Бардем – не го бъркайте с испански мачо 29.09.2010, 12:55 | сп. Бела
Колкото и да си добър актьор, няма как да станеш звезда от световна величина, ако не те признаят в Холивуд. Проблемът е, че неговите врати са плътно затворени за чужденци, които не могат да се научат да говорят добре английски.
Един испанец обаче доказа, че и когато не владееш толкова добре езика, можеш да се превърнеш във фаворит на американската публика и дори да спечелиш “Оскар”. Още с първите си филми Хавиер Бардем се превръща в суперзвезда в родината си. Тъй като е от известно артистично семейство, в началото това изглежда съвсем в реда на нещата. Всъщност изборът на роли е определящ за възхода на Хавиер.
А този възход е неразривно свързан с възхода на испанското кино освободено от задушаващата цензура след падането на режима на генерал Франко. Това дава възможност на режисьори като Педро Алмодовар и Бигас Луна да създадат своите разкрепостени шедьоври, в които успешно се изявява и младият Бардем.
Макар че още в началото му лепват етикета “секссимвол”, той старателно се опитва да избяга от него. Вярно че в много от филмите си актьорът не се свени да се покаже съвсем гол, дори преди години за кратко е работил като стриптийзьор, но казва, че колкото и да го превъзнасят, той така и не може да намери нищо секси в себе си.
“Понякога ми се иска да имах тялото на Брад Пит, но това не ми е някаква фикс идея. Искам да имам възможност да изиграя на екрана и на сцената истински човешки същества, а човешките същества не са толкова красиви, колкото кинозвездите” – казва Хавиер. Факт е, че той се справя доста добре с пресъздаването на колоритни герои, и доказателство за това са многобройните му награди и уважението на критици и колеги. Сред почитателите на Бардем е и Джулия Робъртс, която лично го кани да й партнира в новия й филм, екранизация по бестселъра на Елизабет Гилбърт.
Хавиер Ангел Енсинас Бардем твърди, че никога не е имал амбицията да стане актьор Вярно че за първи път застава пред камера едва на 6-годишна възраст, но дълги години гледа на изявите си в театъра и киното просто като на начин да се позабавлява. “Всъщност първата ми изява на сцена беше като едно от момчетата, помагащи на свещеника в църквата. Невероятен е този момент, когато пред олтара сте само ти и господ – смее се Хавиер. – Като дете ми беше много забавно на сцената, но винаги си мислех: „Какво правя тук?
Май е по-добре да си играя навън с приятелите.” Все пак той няма как да стои далеч от светлините на прожекторите, след като е част от фамилията Бардем, от която произлизат най-уважаваните артисти и режисьори на Испания още от зората на киното. Майка му Пилар е известна актриса и благодарение на нея малкия Хавиер прави първите си стъпки в киното. Той се снима в няколко сериала, участва и в театрални постановки, но повече го влекат изобразителното изкуство и спортът. От дете Бардем е прекалено едър и това е от полза за изявите му като боксьор и особено като ръгбист.
Ръгбито е голямата му страст и дори няколко години той е част от националния отбор в този спорт. След като завършва гимназия, най-изненадващо Хавиер се записва в най-известното училище по изобразително изкуство в Мадрид. Той изкарва тук само година, но признава, че и до днес винаги когато намери свободно време, обича тайничко да рисува. След като пробва да работи какво ли не – бияч в заведение, строителен работник, дори стриптийзьор, – една среща преобръща живота му. Бардем се запознава с режисьора Бигас Луна, който му предлага роля в своя филм “Възрастите на Лулу”. Бъдещата звезда е силно привлечена от творчеството на Луна, в което основно място заемат сексът и сюрреалистичните елементи заради което критиците го сравняват със Салвадор Дали.
“Възрастите на Лулу” предизвиква истински бум в испанското кино през 1991 г. Някои го определят като еротичен шедьовър, а други – като долнокачествено порно, но всички възхваляват изявата на младия актьор като бисексуален изкусител с апетит за сексперверзии. На следващата година Бардем и Луна работят отново заедно по черната комедия “Шунка, шунка”. Този път той е в главната роля на мачо, съблазняващ скромно момиче и нейната майка. Филмът се превръща в култов хит, а в него се откроява и дебютантката Пенелопе Крус. Големият успех на “Шунка, шунка” е определящ за избора на младия актьор. Той усеща, че изявите му пред камера му се харесват все повече, и решава да сложи точка на спортната си кариера. Освен това на снимачната площадка Хавиер хлътва до уши по преводачката Кристина Пейлс.
В началото тя не е много благосклонна към младия си ухажор, решила, че и в живота той се изявява като типичен испански мачо. Впоследствие двамата започват дълга връзка, която продължава цели 13 години. Благодарение на усилията на Кристина актьорът ще запълни една съществена празнина, заради която отклонява много покани за участия – да научи добре английски. Това е определящо за първия му голям успех извън пределите на Испания. Когато му предлагат ролята на кубинския писател Рейналдо Аренас, преследван заради своята хомосексуалност и либерални идеи от правителството на Кастро, Бардем я отказва с оправданието, че не знае добре английски. Освен това трябва да говори с различни акценти и да отслабне с близо 15 килограма. Когато все пак се решава да направи всичко това за филма “Преди да падне нощта”, резултатът е наистина потресаващ.
Триумфът на Хавиер е наистина голям, затрупват го с награди и го номинират за “Оскар”. Така той става първият испанец, номиниран за престижната статуетка, а няколко години по-късно става неин притежател за ролята си на жесток убиец във филма на братя Коен “Няма място за старите кучета”. Паралелно с професионалните успехи, нещата се подреждат и в личен план. След дългогодишно приятелство с Пенелопе Крус и няколко съвместни филма, докато двамата се снимат под режисурата на Уди Алън във “Вики, Кристина, Барселона”, най-после разбират, че не могат да живеят един без друг.
Медиите ги обявяват за испанската Бранджелина, а сватбата им бе през юли тази година на скромна церемония на Бахамите. Хавиер казва, че не си е представял да бъде някога толкова щастлив. Всъщност по-щастлив може да го направи... Ал Пачино, ако като Джулия Робъртс го покани да му партнира на екрана. “Една от мечтите ми се сбъдна, когато Ал Пачино ми се обади в три през нощта, за да ме поздрави за изпълнението ми в “Преди да падне мрак”. Казах му: „Вярвам само в двама души – в господ и в Ал Пачино”.
Блицинтервю
Приличате ли си по нещо с Филипе?
Не бих казал, че много. Като за начало аз не съм шофьор, а той кара кола. (смее се.) Докато играех Филипе, открих у него нещо, което бих искал да притежавам и аз – способността му да прощава. Той се чувства добре, харесва се такъв, какъвто е. Някои биха го нарекли егоист, но аз не мисля, че е такъв. За да даваш на някого нещо, трябва да се научиш да прощаваш на самия себе си.
А не си ли поне малко романтичен и емоционален като героя си?
Не знам дали съм романтичен, но трябва да съм емоционален, иначе не бих могъл да съм актьор. Един актьор не бива да се страхува да изразява завладелите го емоции. Това не е толкова трудно, всички ние често се изявяваме като актьори в живота. Трудният момент е да се върнеш отново към своята същност, след като тези емоции са те завладели. Ето това се удава на истинските актьори. Марлон Брандо беше казал: “Да играеш, е много лесно, мнозина го правят непрекъснато, за да оцеляват.”
Притесняваше ли се, че ще партнираш на Джулия Робъртс?
Когато пристигнах за снимките в Индия, всички бяха уморени с изключение на Джулия. Тя беше едно кълбо от енергия и непрекъснато пришпорваше останалите от екипа. Приличаше ми на треньор по футбол, който подканя играчите си: “Хайде, давайте!” За мен това беше много полезно, защото като новак в отбора тя като нищо можеше да се опита да ме сплаши. Джулия обаче беше невероятно мила, с нея се работи с лекота. Това, което не виждате, когато гледате филма, е, че тя е актрисата, която зарежда с енергията си екип от 350 души.
Мислиш ли, че всеки има нужда да избяга в един момент от работата или от семейството си?
Разбира се, макар че според мен раят е там, където ти би искал да бъде. Искам да кажа, че ако оценяваш най-стойностните неща в живота си, можеш лесно да откриеш рая. Ето, аз съм заобиколен от хора, които обичам, приятели, които познавам от 12-годишен. Искам просто да съм с тях, да се забавляваме, да се надсмиваме над себе си и да се преструваме, че нищо друго няма значение. Ето това е раят за мен.
Филипе ли е най-приятният герой, който си играл досега?
Отдавна имах желание да играя бразилец. Бразилците не са толкова нервни като нас, испанците, те са тихи и спокойни хора. Това ми харесва в тях и за мен беше много позитивна емоцията да се снимам в този филм. Интервюто е предоставено от „Александра филмс”
“Яж, моли се и обичай” представя пробуждането на една жена, която наглед си има всичко. Елизабет Гилбърт (Робъртс) все пак се чувства изгубена и объркана и решава сама да преобрази живота си. След болезнен развод тя поема на пътешествие, преоткривайки страстта си към пастата в Италия, силата на молитвите в Индия и ще срещне голямата любов в Бали в лицето на бразилеца Филипе (Бардем). Самият той е преживял любовно разочарование преди години, но сега е намерил покой и сърдечните му рани са заздравели.
Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, коитo спират дъха ни.
Тези думи на великия американски комик Джордж Карлин може и да са послужили за вдъхновение на истинската Елизабет Гилбърт да изостави уредения си живот и дългогодишен съпруг, за да се впусне в търсенето на нови хоризонти.
Или поне в екранизацията на собствените й мемоари „Яж, моли се и обичай” Джулия Робъртс, пресъздавайки образа на истинската писателка, споменава пред най-добрата си приятелка, че иска да обикаля света и просто да се прехласва пред местата и хората, които ще срещне по пътя.
Интересно е как едноименният роман вече 187 седмици присъства в класацията на Ню Йорк Таймс за бестселъри и получава предимно позитивни отзиви от критиците, докато в същото време появилата се наскоро филмова версия бе подложена на силна вълна от негативизъм, както от публиката, така и от пресата.
Признавам, че не съм чел книгата на Елизабет Гилбърт и не мога да дам мнение за нея. Но вече два пъти гледах филм, който е приблизително 140 минути, без да се почувствам отегчен в нито един момент. И без да се замислям особено бих го препоръчал на всеки, който е готов да рискува и да гледа филм, който не е част от модната вълна 3D продукции, заснети на син/зелен екран и населявани от всякакви извънземни същества и костюмирани герои, избиващи се на фона на гигантски катаклизми, които заплашват да затрият я Земята, я някоя друга измислена планета.
Сред основните недостатъци, които се изтъкват e липсата на достатъчно убедителна причина героинята да изостави изградения си живот и да тръгне по широкия свят. Още повече, че оставя след себе си 8 годишен брак и съпруг, който все още вярва, че я обича, въпреки липсата на каквото и да е желание да я придружи по време на екзотична командировка. Мнозина биха казали, че една презадоволена американка чисто и просто съсипва един идеален брачен живот просто ей така, без основателна причина. Това с пълна сила важи, ако сравним живота й с живота на милиарди обитатели на нашата планета, които ежедневно водят физическа битка за оцеляване и не им остава време за излишни размисли над смисъла на битието, да не говорим, че мнозинството въобще не доживяват до 32 годишна възраст. От друга страна за тези, които имат щастието и правото на избор, би било наистина непростимо да се примирят и да вървят в познатото русло на ежедневието, без да сa опитали да постигнат нещо повече и да намерят истинско щастие.
Друг проблем за някои е „обсебването” на филма от Джулия Робъртс, която буквално е във всяка сцена. Интересно ми е обаче как това може да е проблем въобще. В крайна сметка предполагам, че филмът ще се гледа предимно от почитатели на "Хубава жена", а всички останали, които по принцип имат нещо против носителката на "Оскар" за "Ерин Брокович"....е, за тях не виждам причина да посетят прожекцията на "Яж, моли се и обичай". А честно казано за актриса с над 20 години кариера в Холивуд и роли в заглавия като „Майкъл Колинс”, „Теория на конспирацията”, „Мексиканецът” и „Бандата на Оушън” е съвсем нормално от време на време да участва във филми, които залагат основно на нейната харизма, а не ансамблово изпълнение. Все пак филмът не е „Корабокрушенецът” или „Аз съм легенда”, при които зрителят няма особен избор кой точно актьор да гледа на екрана. Във времена, в които в Холивуд обявяват за звезда всяка невръстна актриса, снимала се в поредната вампирска тъпотия или друго подобно недоразумение, е повече от щастие да видиш по екраните филм с една актриса, която извоюва името си още по времето, когато понятието „филмова звезда” беше изпълнено със съдържание.
А Джулия Робъртс е все така магнетична на екрана. Широката й усмивка и неповторимо заразителен смях продължават безпогрешно да вършат своята филмова магия и са способни да повдигнат настроението на почитателите й, било то и само за два часа и половина в мрака на киносалона. Отдавна на Джулия Робъртс не й се е налагало сама да изнесе цял филм на плещите си, но в интерес на истината и тук тя е подпомогната от множество великолепни актьори, които дават своя принос за успеха на продукцията.
Още в родния Ню Йорк главната героиня за кратко време преоткрива любовта в лицето на прохождащия актьор Дейвид, който обаче се оказва прекалено далеч от пътя, по който Елизабет би искала да върви. За втори път тази година (след комедията „Луда нощ”) Джеймс Франко се озовава в кратка роля, залагаща предимно на външния му вид. Няма как да не признаем, че Франко притежава рядък екранен магнетизъм и само може да се надяваме, че предстоящият филм на Дани Бойл (носител на "Оскар" за „Беднякът милионер”) „127 часа” най-сетне ще докаже на публика и критика истинските актьорски заложби на младия актьор.
Първата част от пътешествието на Елизабет Гилбърт я отвежда в Италия, където тя преоткрива апетита си за хубава храна в компанията на истински италианци и една чаровна шведка, които й връщат вярата в силата на семейството. Неизвестни за световната публика, всички местни актьори се справят повече от прекрасно с ролите си и придават ярък колорит и очарование на италианската част от приключенията на главната героиня.
Следва престой в Индия, който разкрива на Елизабет, че не е нужно да си на точно определено място, за да преоткриеш вярата в Бог, защото Той е винаги с човек, който вярва преди всичко в себе си, съпричастен е със съдбата на другите и е готов да се моли за тяхното благоденствие. Тук тя среща Ричард от Тексас, преживял тежка лична трагедия преди години и борещ се за изкупление. В ролята влиза номинираният за "Оскар" Ричард Дженкинс. За съжаление страхотното му изпълнението в „Посетителят” на Тод МакКарти не достигна до широката българска публика, но с „Яж, моли се и обичай” тя получава шанс да се докосне до безспорния талант и професионализъм на актьор, който вече повече от 30 години е част от американската филмова индустрия.
Финалът на историята отвежда Лиз на остров Бали – едно от малкото места по Света, което остава относително незасегнато от всички процеси на глобализацията; един истински земен Рай, който всеки би поискал да посети веднага след финалните надписи на филма. Тук тя среща любовта в лицето на Фелипе, в чиято роля влиза може би най-голямата звезда на испанското кино в днешно време – Хавиер Бардем. На него му приляга еднакво добре да бъде садистичен убиец в шедьовъра на братя Коен „Няма място за старите кучета” (за който получи своя първи "Оскар") и да омайва женските сърца в придобилия голяма популярност филм на Уди Алън „Вики Кристина Барселона”. С непринудената си игра и откритата чувствителност на своя герой Бардем отново безпроблемно печели симпатиите на зрителите.
Актьорската игра е подкрепена от екип истински професионалисти, които помагат на Раян Мърфи (създател на хитовите телевизионни поредици „Клъцни/срежи” и „Веселие”) да заснеме втория си пълнометражен филм.
„Яж, моли се и обичай” не е нито „Форест Гъмп”, нито „Седем години в Тибет”, но това предполагам трябва да е ясно на всеки запътил се към киносалона. Обаче на фона на повечето холивудски продукции в последно време и още повече сред тези, получаващи световно разпространение, филмът определено заслужава вниманието на публиката, която получава шанс да си припомни как се снимат филми, които не залагат на ефекти, чудовища, простотии, минаващи за хумор, и прочие трикове, преобладаващи на големия екран. А ако след прожекцията изпитате желание да се впуснете в свое собствено приключение и да преоткриете себе си, не се колебайте дълго, защото по думите на поета Пеньо Пенев „Човекът е човек тогава, когато е на път!”
Джулия Робъртс получи наградата за цялостно творчество "Доностия" на фестивала в Сан Себастиан, съобщи БТА, позовавайки се на АФП.
Наградата връчи испанският актьор Хавиер Бардем, който партнира на Джулия Робъртс в новия филм "Яж, моли се и обичай". Той е в програмата на испанския фестивал.
Джулия Робъртс е "изключителна актриса" заради способността си да се превъплъщава в разнородни роли и да работи във всички жанрове без усилие, изтъкна той.
Сред предишните носители на наградата "Доностия" са Грегъри Пек, Антъни Пъркинс, Ричард Гиър, Иън Маккелън, Робърт де Ниро, Майкъл Дъглас, Катрин Деньов, Ал Пачино, Ванеса Редгрейв, Мерил Стрийп, Уди Алън.
Кинофестивалът в Сан Себастиан продължава до 25 септември. На него ще бъдат показани общо 193 филма, 15 от които са в конкурсната програма.
Новият филм с Джулия Робъртс – "Яж, моли се и обичай", за момента разочарова създателите си.
Една седмица след официалната премиера лентата все още не може да излезе на първото място в бокс офис класациите. Филмът на Силвестър Сталоун - "Непобедимите" изпреварва с голяма преднина "Яж, моли се и обичай".
От една страна всички очакваха филмът с участието на Джулия да стане тотален хит, след като актрисата се беше посветила на майчинството, а кариерата остана на заден план. Джулия Робъртс, не е поемала главна роля във филм от няколко години насам и сега всички очакваха завръщането й на големия екран с драмата "Яж, моли се и обичай".
Но явно екшъните винаги ще се радват на повече популярност.
Филмът, в който историята е за жена на средна възраст търси себе си в различните култури на света, за момента не може да изпревари поредната лента, наситена с барут, юмруци и кръв. По българските екрани ще го видим на 1 октомври тази година.
42-годишната актриса, която е майка на 5-годишните близнаци Хейзъл и Финиъс, както и на син Хенри, на 3 години, от съпруга си, филмовия оператор Дани Модър, се е обърнала към религията по време на снимките, допълва БТА.
Станах последователка на индуизма, заяви Робъртс пред сп. "Ел".
Бях разглезена от приятелите и семейството си, допълни тя. "Хубавата жена" сега често посещава храмове, за да се помоли.
Във филма "Яж, моли се и обичай", адаптиран по мемоарите на американската писателка Елизабет Гилбърт, Джулия изпълнява ролята на разведена жена, която решава да пътува из целия свят, преди да открие любовта в Бали.
По време на снимките в Индия актрисата била напълно погълната от индуизма и удивена при посещението си в Тадж Махал - едно от 7-те чудеса на света. Тя останала без дъх, докато екскурзовод я развеждал в Тадж Махал.
