Режисьорът Михаел Ханеке залага на изкуството на изцеляващия шок. Той разглежда своите филми като негативни утопии, които, чрез показването на нещо ужасно, трябва да мобилизират позитивни съпротивителни сили.
Какво Ви вдъхнови да създадете тази история, фокусирана върху едно село в Северна Германия непосредствено преди Първата световна война?
Защо хората стават последователи на една идеология? Немският фашизъм е най-известния пример за идеологическа заблуда. Активните възрастни хора между 1933 и 1945 година са били деца преди Първата световна война. Какво ги е направило податливи на влияние, кое ги е подвело да следват политически клоуни? Моят филм не се опитва да обясни немския фашизъм. Той изследва психологическата нагласа, която са притежавали неговите последователи. Какво във възпитанието на хората ги кара да се откажат от своите отговорности? Какво в отглеждането и образованието им ги принуждава да изпитват омраза?
Темите от Вашия филм звучат ли актуално в днешното европейско общество, в света въобще?
Желанието да следваш идеологически водачи може да се породи навсякъде, по всяко време. Необходимите условия са бедност, унижения и безнадеждност – с тяхна помощ копнежът за избавление напира наистина неудържимо. Всеки, който обещае спасение, ще намери последователи – няма значение дали идеологията е „дясно” или „ляво” ориентирана, дали предлага политическа или религиозна доктрина.
Какво казва филмът Ви за християнството?
Животът на Христос е изпълнен с любов и състрадание. Но църквата заплашва онези, които разсъждават различно, с кръстоносците, насъсква инквизицията. Всяка религия в самата си същност е дълбоко човечна. В момента, в който тази същност придобие институция, трансформира се в църква – всеки инакомислещ става враг. Могилите от трупове, разпръснати из цялата история на човечеството, са резултат най-вече от религиозни и идеологически убеждения.
Невинни ли са децата според Вас?
Обърнете внимание на децата, които си играят в пясъчника. Същата йерархия се наблюдава и при възрастните. Децата са хора. Те не са по-добри или по-лоши от възрастните. Те просто са по-безпомощни. Психологическите рани, които им се нанасят, могат да бъдат подтиснати за известно време, но идва ден, в който всичко се събужда отново.
Как подбрахте актьорите?
Търсехме деца, които не само да бъдат талантливи актьори, но и да приличат като образи на познатите ни лица от снимките, запазени от този период. Срещнахме се с повече от 7 000 деца в продължение на 6 месеца.
Защо не узнаваме кой извършва престъпленията?
Съществуват логични обяснения за всяко престъпление, показано във филма. Просто трябва да се потърсят, именно затова не поднасям на готово всички отговори. Когато зрителите се стремят да открият причините, предизвикали нещо необяснимо,те могат да проникнат още по-дълбоко сред пластовете на историята, и да разчитат на собственото си въображение.
Защо филмите Ви са винаги изпълнени с тревога и подтиснатост?
Публиката е привикнала само да се докосва до повърхността на нещата, това й поднасят телевизията и киното, предназначено за масите. Зрителите се дразнят, когато са изправени пред по-взискателен поглед към дълбините на нашето съществуване. Но тъй като можем да открием подобна взаимозависимост и в древногръцките трагедии, не е ли именно драмата призвана да изследва тайните на човешкото съществуване?!
Премиерата на филма "Бялата лента" е на 17 септември 2010 г.
Няколко са причините, поради които магическият шедьовър на Ханеке „Бялата лента" не събра многолюдни тълпи около киносалоните миналата година.
Първо - специфичността на тематиката (неопределима дисекция на мистериозни събития в немско селце в навечерието на Първата световна война), правеща филма твърде "религиозен". Второ - ужасяващите субтитри. И трето - заснет е в черно-бяло.
Тъжно, но неизебежно е заключението, че първите два фактора винаги ще бъдат анатема за модерната публика. Но защо монохромността да е така отблъскваща, особено що се отнася до великолепната визия, която „Бялата лента" постига?
Холивуд твори в цветната гама почти веднага след рождението на киното. През 1939 г. са продуцирани филми като „Магьосникът от Оз" и „Отнесени от вихъра", повече от 25 години след първия в историята пълнометражен филм („The Squaw Man") и около 10 години след появата на озвученото кино. Днес черно-бялото кино е рядкост, ексцентрично изключение. Което е срамота.
Някои от най-хубавите филми в киноисторията са заснети именно в черно-бяло. Разбира се част от тях просто не биха „оцеляли", в случай, че са цветни. Става дума за film noir-вълната през 40-те и 50-те г. „Double Indemnity" например би изгубил цялата си дълбочина, ако е облечен в цвят, различен от чернобялата гама.
Въобще не може да се твърди, че черно-белите филми изглеждат някак нереални, бутафорни дори. „Психо" от 1960 г. на Хичкок е красноречив контрааргумент.
Именно черно-бял филм печели „Оскар" за най-добър филм през 1994 г. - „Списъкът на Шиндлер". Тази лента имаше потенциала да възроди монохромната кинематография, но за жалост десет години по-късно черно-бялото си остава изключение.
Aвтор на материала, публикуван в Telegraph, е Marc Lee.
Ако погледнете премиерните филми за последните три месеца ще видите, че сред тях има само три европейски заглавия – „Рок радио” /Великобритания-Германия/, „Дом” /Франция/ и „Снимки в Палермо” /Германия-Франция-Италия/. Средно по една европейска премиера месечно.
Като изключим фестивалите, които включват голям брой европейски заглавия, в нормалния киноафиш на страната, филмите от Стария континент почти липсват. Но тези фестивали се провеждат главно в София, понякога с отзвук в Пловдив, Варна и Бургас. И с това приключва пътешествието на европейските филми из България. Ако живееш в Русе, или ще пътуваш, за да видиш някой филм или ще го потърсиш в Интернет. Но малцина са тези, които биха отделили допълнителни средства и време, за да видят просто един филм.
А като прегледаме европейските заглавия от последната година, има такива, които със сигурност ще намерят своята публика. Носителят на „Златна палма” от фестивала в Кан „В класната стая” доказа, че може да напълни салоните, с двете прожекции по време на „Киномания”. Уви, не се появи разпространител, който да се престраши и да го пусне в киносалоните.
Последният филм на братя Дарден „Мълчанието на Лорна” все още не е показван пред българска публика. А филмът засяга проблем, който е много близък и на нашето общество – уредените бракове между жени от бившия соц лагер и богати чужденци.
Европейският фаворит за 2008-ма „Гомор” също се прожектира три пъти в рамките на „Киномания” и с това приключи кино животът му у нас. А филмите, засягащи големите мафиотски кланове винаги са предизвиквали вниманието на зрителите и едва ли филмът щеше да страда от липса на интерес.
Ако погледнете категорията за най-добър филм на последните Европейски филмови награди, ще видите, че нито един от номинираните филми не е разпространяван у нас. Спечелилият наградата „Гомор” и „В класната стая” бяха в програмата на „Киномания”, а „Валс с Башир” в програмата на „София Филм Фест”, останалите три заглавия „Happy-Go-Lucky”, „El Orfanato” и „Il Divo” въобще не са показвани у нас.
Преглеждайки предварително обявените премиери до края на годината, виждаме, че ни очакват само няколко френски комедии и двете части на биографичния филм за Че Гевара, чиято премиерна дата постоянно се мени.
Не ни остава нищо друго освен да чакаме да дойде ноември, за да видим дали „Антихрист” на Ларс фон Триер и “A White Ribbon” на Михаел Ханеке ще бъдат включени в програмата на „Киномания”.
