Рецензии
Завръщането на Индиана Джоунс

Да вземем например множеството дигитални ефекти, по които работят в ILM под надзора на Пабло Хелман. „Има около 200, което е твърде малко – уточнява Маршъл. – Оставаме напълно верни на стила и тона на първите три филма дотам, че монтажистът Майкъл Кан работи на мувиола (т.е. използва се аналогов монтаж).”

Ако „Кристалният череп” е на висотата на предишните филми („Включихме всички визуални елементи от трите серии”, твърди продуцентът), то на кой от предишните филми прилича най-много? Дали те кара да потръпваш като в „Похитителите...”, дали има мрачната атмосфера на „Храмът на обречените” или комичния тон на „Кръстоносния поход”? „Бих казал, че е най-близо до третия филм. Всички персонажи са възрастни - младежът на Шиа Лабьоф е доста далеч от Малчо (виетнамското хлапе в „Храмът на обречените”) и освен това мисля, че диалозите са също толкова забавни.”

Все пак Инди е еволюирал с течение на времето. Лукас наскоро разкри, че също като първите три филма, които са изразявали почит към сериалите от 30-те години, „Кристалният череп”, чието действие е ситуирано 20 години по-късно, през 1957 г., оказва почит на епохата: на научнофантастичните истории като „Creature from the Black Lagoon” и „Forbidden Planet”.

Това е хитро решение, което придава съвсем различен вкус на филма, като не променя верността му на все същата смес от полазване на тръпки, сюжетни обрати и преклонение пред жанровото кино.

Ходът на времето пък позволява на Инди да се сблъска с нов враг (сбогом на нацистите, да живеят съветските другари!) и ново състояние на духа. „С годините той е станал по-мъдър – обяснява Маршъл. – Преподавал е в колежа в продължение на повече от 15 години, което му е донесло определен опит. Ще видите резултата от това, което е научил през последните години.”