Филмът "Кешбол" разказва действителната история за Били Бийн (Брад Пит) – бивш многообещаващ бейзболен играч, който наранен от провала на очакванията му на терена, насочва страстната си състезателна натура към спортния мениджмънт.
„Ако някой друг отбор спечели Световните серии, браво на тях. Те ще пият шампанско, ще си получат шампионските пръстени. Но ако ние спечелим, с нашия бюджет, с този отбор... то ние ще променим играта. И това е което искам. Искам това да значи нещо. - Били Бийн, генерален мениджър на Оуклънд Атлетикс
Филмът на Columbia Pictures "Кешбол" разказва действителната история за Били Бийн (Брад Пит) – бивш многообещаващ бейзболен играч, който наранен от провала на очакванията му на терена, насочва страстната си състезателна натура към спортния мениджмънт. В началото на сезон 2002 неговият бейзболен отбор Оуклънд Атлетикс губи (отново) на пазара най-добрите си играчи, които са привличени с огромни заплати от големите клубове, и Били е принуден наново да изгради отбора си с едва една трета от бюджета на тима.
Воден от постоянния си стремеж към победа, той залага на нова система, която предизвиква възмущение и недоверие в бейзболните среди. Мениджърът търси изход от ситуацията извън играта като наема младия икономически анализатор Питър Бранд (Джона Хил), според когото всяко нещо може да бъде изчислено. Двамата заедно загърбват традициите и подлагат бейзболистите на статистически компютърен анализ, който дотогава е игнориран в тези среди.
Резултатите са доста изненадващи и Били събира отбор от играчи, които са подценени или освободени от отборите си като резерви, считани са за прекалено възрастни, проблемни или са с контузии. Но всеки един от тях притежава ключови умения, които останалите мениджъри са пропуснали да забележат. Новите методи и списъкът с играчи предизвикват гнева на старата гвардия, медиите, феновете, и дори на треньора на Оуклънд (Филип Сиймур Хофман). В края на краищата този експеримент ще доведе до промяна на начина на игра не само в бейзбола, но и в целия спортен свят.
Да играем кешбол
През 2003 г. писателят Майкъл Луис, известен автор на политически и бизнес бестселъри като „Liar’s Poker“ и „The New New Thing“, публикува книга за бейзбола, която... не е точно за бейзбола. На пръв поглед тя разказва историята на почти фалиралия и подценяван от мнозина отбор на Оукланд Атлетикс, станал жертва на богатите влиятелни тимове. Но в действителност книгата представя превръщането в реалност на една рискована стратегия, породена от нуждата, кои са хората зад тази решителна промяна в спортния мениджмънт и как група подценявани играчи най-сетне получават шанс да докажат потенциала си.
Книгата на Луис заляга в основата на едноименния игрален филм с участието на Брад Пит в ролята на генералния мениджър Били Бийн – мъжът, който трябва да мисли различно и да преоткрие правилата, ако иска неговият тим да се конкурира за титлата. „Кешбол е класическа история за аутсайдерите, които тръгват срещу системата. - казва Пит, който е и продуцент на проекта. - Как ще оцелеят, как ще се конкурират? Дори и да съумеят да подготвят добри таланти, отборите с големите пари и влияние ги поглъщат всяка година. Затова тези хора решават, че не могат да се борят по правилата на останалите, защото със сигурност ще загубят. Те трябва да започнат от начало, да потърсят ново знание, да открият някаква справедливост.”
На пръв поглед бестселърът на Луис не е подходящ за филмова адаптация. Книгата разглежда мениджърските пропуски и грешки на пазара на бейзболни играчи и особения случай на прилагане на статистически анализи за оценяване на подценените субекти, (играчи, стратегии, тактики). Но в центъра на всичко това е Били Бийн и неговото донкихотовско търсене на справедливост. Решимостта му да преследва шампионската титла води до нещо много по-голямо и значимо, а коридорите и офисите на Оукланд Колизеум се превръщат в необичайна обстановка за вдъхновение и спасение.
Книгата на Луис хвърля светлина и върху препятствията от страна на традиционния начин на мислене и как нелогични фактори като интуицията доминират в институциите при взимане на решения, касаещи съдбата на играчите. Да предизвикаш системата неизменно означава борба. Филмът Кешбол разказва преживяванията на един мъж, който избира да приема тази биткаи разкрива дълбоката лична история на Били Бийн за истинската житейска смелост.
„Когато една книга се адаптира за филм, съществуват две възможности: или създателите на филма се придържат към книгата, или правят своя история, - казва Майкъл Луис. – Честно казано се чудех как щяха да постъпят с Кешбол и бях много приятно изненадан да видя, че Бенет и сценаристите са направили невъзможното – не само да направили чудесен филм, но и той много добре пресъздава книгата ми.”
Тази история е много близка до Брад Пит и го привлича по неповторим начин, защото макар и да е играл различни роли и персонажи, досега никога не е играл иконоборец като Били Бийн. Неговият герой е семеен мъж на средна възраст, воден от неизменното си желание за победа, който се опитва да преоткрие себе си.
Режисьорът Бенет Милър, който получи номинация Оскар® за своя дебютен филм Капоти, разказва: „Брад има лични причини да иска да направи тази история, - казва Милър. – По време на снимките той се доказа освен като страхотен актьор, и като невероятен сътрудник и продуцент. Ние виждахме филма като класическа история за търсене на изход от сложна ситуация. Според мен хората се вълнуват от сблъсъка между традиционните, общоприети схващания и новите идеи. А това е много завладяващо, когато има лични причини да го направиш. На пръв поглед Били се опитва да спечели бейзболните мачове, но има и още нещо, което иска. В това е скрит човешкият аспект на история.”
„Били тръгва срещу институция, на която много интелигентни хора са посветили живота си, - казва Пит. – В мига, в който започваш да се съмняваш в някое от техните правила, е много вероятно да бъдеш определен като еретик или глупак. Тези момчета са поставени в ситуация, когато трябва да отстъпят назад и да се запитат: „Ако започваме тази игра днес, на чисто, какво бихме направили?“. Система, която работи вече 150 години, не работи при тях.”
„Филмът е за това как ние оценяваме нещата, - продължава Пит. – Как оценяваме един друг, как се оценяваме самите ние и как възоснова на тези преценки решаваме кой е победител. Филмът поставя под въпрос самото определение за успех. Той оценява високо тихата, лична победа, която не украсява заглавията на таблоидите и не носи непременно трофеи, но за Били Бийн се превръща в личен Еверест. В края на деня всеки човек се надява това, което е направил да има малко стойност, да е от значение и според мен това важи и за моя персонаж.”
Милър добавя: „Аз не се интересувам от спортните филми. Вероятно не бих изгледал до края филм, в който на финала героят е понесен на раменете на съотборниците си, където феновете крещят екзалтирано на стадиона, летят тапи от шампанско, пробляскават купи, фойерверки и всичко останало. Предпочитам тихите триумфи, които може и да не горят толкова ярко, но са по-дълбоки и трайни, където виждаш вътрешната борба на човека и промяната му след това.”
„Филмите със спортна тематика могат да се превърнат в много силни метафори за живота, а Бенет умее да показва по-дълбоките аспекти на такива истории.“ - казва продуцентът Майкъл де Лука.
Милър е завладян от личната история на Били Бийн. „Харесва ми, че той поема риска, не просто да направи нещо от себе си, колкото да разбере нещо за себе си. – разяснява Милър. – От една страна това е истинска спортна драма, но Били се опитва да направи нещо по-смислено от това просто да спечели бейзболните мачове. Той си поставя въпроса: „Как сравняваш стойността на едно нещо в живота ти с друго, на един човек с друг, на различните избори в живота?”
Един от първите читатели на книгата на Луис е продуцентът Рашел Хоровиц: „Били е изключителен герой, многопластов аутсайдер, който иска да преправи системата, - казва Хровиц. – Той има смелостта да започне отначало.“
Хоровиц кани Майкъл де Лука и Брад Пит да се присъединят към продуцентския екип. Де Лука споделя: „Това, което ме привлече в историята, е колко решителен трябва да бъде Били - самотен глас в точното време и място - за да обърне курса извън традиционното мислене.“
След като писателят Стан Червин открива същността на историята и се концентрира върху отношенията на Бийн с дъщеря му, с Питър Бранд и останалите от екипа му, сценаристите Стивън Зейлиън и Арон Соркин се изправят пред предизвикателството да съберат всички нишки и да доведат историята до кулминационната точка – двайсетте поредни победи на отбора. Но вместо да предложат структура на типичен филм за бейзбола, те преоткриват смисъла на успеха.
Зейлиън и Соркин се насочват към вътрешните подбуди на Били да успее – не само заради себе си, но и заради всички останали момчета, които като него са станали жертва на традиционните правила на бейзбола. Зейлиън казва: „Опитите да се промени която и да е уважавана институция винаги водят до едно и също: подозрителност, страх, презрение и порицание. Това е основната тема в Кешбол. Тя е актуална за всяко време, за всяко поле на изява – изкуство, сцена, индустрия, политика, спорт – където някой има нова идея и я отстоява.“
Соркин добавя: „Мисля, че Кешбол е филм за статистиката, колкото и Социалната мрежа е за програмирането. Бийн е уморен от загубите и липсата на ресурси, за да спечели по традиционния начин. Затова той поема риска с една изключително нестандартна стратегия. Нуждата е велик мотиватор. Били знае, че ако играе по същия начин като Янките, ще загуби. Той трябва да промени играта. Първите редици в една битка винаги дават жертви и Били поема своя дан от този сблъсък – срещу него са феновете, спортните журналисти и бейзболни експерти, треньора, скаутите и дори историята. До голяма степен филмът е за това да откриеш струва ли си да водиш такива битки.“
„Когато се опитахме да открием ключ към героя, разполагахме с богати материали за миналото, животът на Били, както и на всеки един от играчите, беше документирано - техните успехи и провали на игрището. Но трябваше да внимаваме и да не се осланяме прекалено на тях. - казва Зейлиън. – Често пъти личността на героите има малко общо с миналото. Трябва да погледнеш в настоящето, да видиш кои са те, как се държат, какво мислят сега. Едно от изключителните неща в бейзбола е принципа ден за ден. Утре ще излезеш от лошата серия. Утре ще удряш по-добре. За играчите това обещание за нова възможност е с голяма стойност.”
„Естествено отидох в Оукланд, за да се срещна с Били и да придобия представа за атмосферата на Колизеума, - спомня си Зейлиън. - Срещнах се и с три поколения сакути, за да разбера какво мислят за тяхната професия, за бейзбола като цяло, да се запозная с техния жаргон, да видя как оценяват младите играчи, едновременно по традиционния начин - с очите и усета си – и по статистическия кешбол начин.”
Били Бийн и неговият екип анализатори на практика не откриват нищо ново. От години математици и статистици са се опитвали да внесат емперичните доказателства в спорта. Бейзболният историк Бил Джеймс въвежда термина “sabermetrics”, за да опише една нова обективна наука за използването на статистическия анализ за прогнозиране на кариерата на бейзболните играчи. Джеймс пише, че към този предмет трябва се подхожда „със същата интелектуална дисциплина, която обичайно прилагат учените... за да разкрият тайните на вселената.”
Със своята вътрешна позиция и бунтовническо настроено поведение, Бийн е в състояние да прескочи ограниченията и да внесе информационната наука в бейзбола завинаги. „Смятам, че моментът на Бил Джеймс и другите консултанти, с които работехме по онова време, беше дошъл. – коментира Бийн. – Сякаш решаваш математическа задача и изведнъж разбираш решението, осъзнаваш, че има рационален начин да определиш защо играчите и отборите печелят.”
Луис разказва: „Тези идеи не са били радикални – те са съществували от преди двайсет години. Новаторски е начина, по който Били прилага знанието и ги използва като като част от играта. Той разбива стената между влиятелните клубове с пари и аутсайдерите. Това повлиява дълбоко не само на бейзбола, но и на целия спортен мениджмънт.” „Майкъл Луис обича истории за нестандартните мислители, - казва Милър. – Такава е и Кешбол - история за герой, чието минало и стечение на обстоятелствата изискват от него да мисли по различен начин. Харесва ми, че има персонаж, който поема риск не само да направи нещо от себе си, но и се опитва да разбере нещо за себе си. От една страна това е истинска спортна драма, но Били се опитва да направи нещо повече от това просто да спечели мачовете, само дето не го осъзнава напълно. В този бейзболен сезон Давид се изправя срещу Голиат. Това не е само отчаян стремеж към победа, а истинско изпитание. Били се опитва да се докаже на света нещо, което ако се окаже истина, ще обясни защо така се е стекъл живота му досега.”
Да бъдеш Били Бийн
Брад Пит е непосредствено привлечен към образа на генералния мениджър на Оуклънд Атлетикс, към неговата проницателна, необикновено голяма личност, към смелата му изобретателност и личните му съкровени отношения с поражението и успеха.
Самият Бийн признава, че се чувства малко странно Брад Пит да го пресъздава на екрана. „Когато Брад прочел книгата, тя наистина много му харесва. Отначало не повярвах, когато разбрах, че е пожелал да играе моя образ във филма. Работя на място, където се появяват различни слухове и си помислих, че е някаква шега. - признава той. – Но когато започнахме да общуваме, бях впечатлен колко сериозен, буден и невероятно възприемчив е той. Във филма определено има маниери, които мисля, че ги е взел от краткото си общуване с мен.”
Пит проучва миналото на Бийн, за да разбере своя персонаж по-добре. Още от съвсем малък Били е запален по футбола и бейзбола. Заради спортната си натура винаги са му казвали, че от него ще стане професионален спортист. Като ученик Бийн отказва да приеме стипендия в Стафорд заради вероятността да играе в тима на Ню Йорк Метс, което така и не се случва. След като шест сезона е резервен оутфийлдър за няколко различни отбора, той сваля ръкавицата и напуска игралното поле, за да се присъедини към мениджърския екип.
Милър разяснява: „Представи си, че си на 15 години и бейзболните експерти ти казват, че си роден да бъдеш суперзвезда от новото поколение играчи. И трябва да вземеш важно житейско решение въз основа само на тази информация. Поемаш риска и след 10 години установяваш, че нещата не са точно такива. Мечтата е останала само мечта и трябва да започнеш всичко отначало.”
„Били наистина прави нещо изключително по днешните стандарти, - казва Пит. – Той напуска. Според мен през цялото време е чувствал, че прави неща, които други хора са смятали, че трябва да направи. Бил е хванат в капан. Той ми каза, че вече е искал да работи с ума си, достатъчно се е занимавал със „шоуто“. Голямата мечта на всяко момче не е проработила при него, затова той е започнал нова кариера.
Опитът като спортист помага по-късно на Бийн да сподели с колегите си грешките, които е допуснал като играч. „Имаше неща, които не бяха от полза за кариерата ми, затова казвах на момчетата: „Не правете като мен.“ Предразсъдъците, които ме подмамиха като малък, трябваше да се променят.“
Милър споделя: „Били е много харизматичен, но освен това притежава безкрайна амбиция за победа. В историята, която разказваме за преследването на шампионската титла, той трябва да премисли какво наистина има значение, да предизвика собствените си разбирания, да мисли по различен начин. Той е изправен е пред подобен избор като в детството си, но сега отстоява себе си.”
Пит е запленен от начина, по който страстта към победата става причина за откритието на Бийн през 2002, когато отборът е загубил основните си звезди, голяма част от бюджета и цялата си надежда. „Той осъзнава, че единственият шанс на Оукланд е да се бори не по правилата на останалите богати и влиятелни отбори. Трябва да търси ново знание, да постави под съмнение всички норми. Той задава един наивен въпрос: Ако започнем да играем от начало, от днес, какво ще направим? Как бихме оценили играчите? Той събира бейзболисти, които са останали незабелязани досега, и формира разнороден, но изненадващо силен тим.“
Едно от нещата, които заинтригуват Пит е странното правило на Бийн никога лично да не гледа мач на отбора си. „Когато взимам решение, основано на дълъгосрочен период и 162 игри, ако седна и да се взирам във всяка игра поотделно, минута по минута, ще е загуба на време. По-лесно ми е ако ги разглеждам по тримесечия. Това е моята обективна причина. От друга страна аз съм много емоционален и не бих искал тези мои впечатления да се отразяват върху решенията ми.” – казва Бийн.
Пит открива и сложните взаимоотношения на Бийн с неговия асистент – Питър Бранд (Джона Хил) и треньора Арт Хоул (Филип Сиймур Хофман).
„Мисля, че Джона направи нещо много специално с тази роля. Той е познат го като комик, а тук прави нещо, което не сме виждали никога от него. Изпълнението му е наистина смело, силно и характерно и ни помогна да пресъздадем на екрана красивата симбиоза между героите. Двамата никога нямаше да успеят един без друг.”
Относно Хофман в ролята на Хоу, Пит казва: „Имахме невероятен късмет, че той участва във филма, защото Филип наистина е изключителен актьор. Смятам, че техните заядливи отношения представят начина, по който новите идеи винаги се сблъскват със вече доказаните. Нито един от тях няма да отстъпи, въпросът е кой от двамата е с по-голяма воля, за да получи това, което иска.”
Актьорският състав
Наетият от Били Бийн екип икономически анализатори се заема със съживяването на Оукланд Ателитикс, като заменя предчувствията и наблюденията на скаутите и треньора с подредени в таблици точни стойности. За да пресъздадат групата математици, които променят американския спорт, сценаристите създават събирателен образ – Питър Бранд.
Джона Хил влиза в кожата на Питър – дипломиран икономист от Айви Лийг, който по стечение на обстоятелствата се превръща в анализатор на бейзболната игра. Той е изключително начетен и интелигентен мъж, но в спортната област е пълен аутсайдер. Негова е основната концепцията на кешбола: стойността на играча не може да се види или пипне, но може да се изрази чрез числа. Бийн наема Бранд, защото той вижда бейзбола както никой досега, и те заедно променят историята на спорта.
Познатият досега с комедийните си роли Джона Хил приветства шанса да се потопи в това драматично превъплъщение. „Питър Бранд е човек, който би могъл да спечели милиони на Уолстрийт, но той обича бейзбола. Заради образованието си и начина на мислене, той гледа на играчите като съвкупност от цифри, която определя тяхната стойност. За него са от значение само фактите - не е важно как замахваш, колко бързо бягаш, а колко често стигаш до базата.”
Затова изглежда напълно логично за Бранд да го възприемат като заплаха за дългогодишната традиция в спортния мениджмънт. „Това е естествена реакция, - добавя Хил. - Всеки път, когато се опитваш да промениш неща, които вече са направени, хората от предишните поколения се притесняват, особено ако им заявиш, че не са работили ефективно. Разбирам защо си мислят „Кое е пък това хлапе, дето без до вдига нос от компютъра си, ми казва кого да пусна в игра?“.
Макар Бийн и Бранд да са много различни един от друг, Хил открива нещо, което ги свързва: „И за двамата важи максимата „сами срещу целия свят“. Те са притиснати до стената и трябва да намерят сили и воля да отстояват и да се борят, за това, в което вярват.”
Партньорството между Бийн и Бранд се задълбочава с развитие на историята и включването на сложните алгоритми за човешки стойности и същността на успеха. Рашел Хоровиц споделя своите наблюдения: „Били и Питър се допълват взаимно, но между тях има и фина, здравословна завист.
За разлика от Били, Питър има образование, целият му живот е пред него и досега не е допускал житейски грешки. От друга страна Питър знае, че никога няма да играе за Метс, или за който и да е друг отбор. И това е определен смисъл го разочарова.”
Когато Били и Бранд обедняват усилия, за да докажат на практика своята теория, първият гръмогласен сблъсък е с треньора на отбора Арт Хоу – човекът, който по традиция взима решенията за игровите състави и стратегия на полето. Филип Сиймур Хофман, който бе отличен с награда Оскар® за превъплъщението си в легендарния писател Капоти на Бенет Милър, представя Хоу като човек, толкова отдаден на играта, че не може да вдигне поглед и да я погледне отстрани.
Били Бийн с голямо удоволствие наблюдава как Хофман влиза в ролята. „Той притежава невероятно присъствие – каквото има и Арт. И двамата са много високи и са в страхотна физическа форма. Сякаш бяха един същ човек.”
Хофман казва, че творческата атмосфера на снимачната площадка придава необходимия реализъм на филма. „Бенет умее да води хората с доста силна ръка, - казва актьорът. – Репетициите с Бард, Джона, Бенет и мен в същото помещение, където са се случили действителните събития преди няколко години, бяха много ползотворни. Това невероятно чувство ни предизвикваше да даваме още повече от себе си.”
„Фил е стар мой приятел, ние често си говорим кой с какво се занимава в момента, - казва Милър. – Когато му заговорих за Кешбол, той имаше други планове и аз смятах да го каня да се присъедини. Но в последствие се оказа, че ангажиментът му е отпаднал и той ме попита дали би могъл да се пробва за ролята на Арт Хоу. Аз казах: „Страхотно!“ и това беше всичко. Ако иска да участва, защо не?”
Робин Райт (номинирана за Златен Глобус® за изпълнението си във Форест Гъмп) приема ролята на Шарън, бившата съпруга на Бийн, с която се омъжват по времето, когато той все още е обещаващ млад бейзболист.
Сега двамата онова са заедно и се грижат за дъщеря си Кейси (Керис Дорси), която отблизо наблюдава кариерата на баща си. За Били Бийн остава страхотното чувство да бъде част от отбора на Оукланд Атлетикс. Той го изпитва всеки ден и продължава да работи като генерален мениджър и акционер на тима, обграден от непрестанни дискусии и дебати за избора на играчи.
Режисьорът Бенет Милър обобщава: „Кешбол е филм за всеки един фен. Това е филм, който отдава почит и цени играта сама по себе си. Отдава чест на науката и на мистерията, която няма да бъде напълно разгадана, – казва той. – Никога няма да бъде открита формула, която да разбие играта на измерими съставни части. Винаги ще присъства човешкият, непредвидим, тайнствен фактор.”
Майкъл Луис е съгласен: „В бейзбола има толкова много емоция най-вече защото играта е свързана силно с детските спомени. Това е мощна хватка, от която човек не може да се измъкне, особено когато знае, че съществува дори минимален шанс слабият да излезе победител.”
През последното десетилетие Оукланд Ателитикс има променлив успех с възходи и спадове, напрежението между традициите и новаторството продължава, и все пак няма съмнение, че всеки ден е повлиян от онова, което се случи през 2002 г. Кешбол революцията се отразява на хора от всички сфери на живота, които си задават въпроса: „Каква е моята стойност?”
