Образът на най-загадъчната дама в киното Грета Гарбо продължава да вълнува милионите й почитатели.
"Историята на живота ми трябва да включва задни входове, тайни врати и асансьори и други всевъзможни начини, по които съм минавала, за да остана поне за малко настрана от голямата шумотевица", казва самата Грета Гарбо.
Но с неповторимия си външен вид, чар и уникален талант тя не би могла да остане незабелязана. И днес тя продължава да е все толкова загадъчна, мистична и еталон за класическа красота и класа.
Но освен всичко това тя е известна и със силния си и непоклатим характер. В началото на кариерата си, а и години след това, тя никога не давала интервюта, не подписвала автографи, не ходела на премиери, не отговаряла на писма от почитатели и не допускала външни хора на снимачната площадка. Просто защото, както тя споделя: "Искам да бъда сама".
Истинското й име е Грета Луиза Густавсон и е най-малкото от трите деца на работническо семейство. Когато баща й умира, едва 14-годишна, тя е принудена да напусне училище и да започне работа в бръснарски салон. След това работи като продавачка в универсален магазин и едновременно с това е манекенка на шапки.
Любовта й към филмите започва с една рекламна киноизява, по време на която е забелязана от комедиен режисьор, който я ангажира за малка роля в свой филм от 1920 г.
Докато учи актьорско майсторство в престижния Кралски драматичен театър в Стокхолм (1922-24 г.), Грета среща шведския режисьор Мауриц Стилер, който става неин ментор и започва да я обучава в тънкостите на занаята. Именно той й дава сценичния псевдоним Грета Гарбо и главна роля във филма "Сага за Йоста Берлинг" (1924 г.).
Във филма "Дяволът и плътта" (1927) Гарбо се запознала с Джон Гилбърт, който изпълнявал главната мъжка роля, и за всички станало ясно, че това не е просто временно увлечение.
Тандемът Гарбо-Гилбърт се събира още веднъж за екранизацията на романа на Толстой "Ана Каренина", наречена "Любов" (работното заглавие "Heat" - жега, било променено, за да бъдат избегнати коментари, че в този филм Гилбълт и Гарбо се разгорещяват).
Двамата решили да се оженят, но Гарбо така и не отишла на сватбата. Актрисата, която до края на живота си не се омъжва нито веднъж, изживява няколко любовни истории с известни личности като барон Ерих фон Голдшмид-Ротшилд, писателя Ерих Мария Ремарк, фотографа Сесил Бийтън (който описва себе си като "ужасен, наистина ужасен хомосексуалист"), гръцкия милиардер Аристотел Онасис и диригента Леополд Стоковски.
Не е тайна, че Гарбо е имала и лесбийски наклонности. Сред любовниците й попадат две от най-известните бисексуални знаменитости по онова време - актрисата Луиз Брукс и писателката Мерседес де Акоста.
Дъщерята на Марлене Дитрих също разкрива, че майка й е имала интимна връзка с Грета Гарбо. Двете се запознали на снимките на филма "The Joyless Street", където шведката играела главната роля, а германската певица била статистка.
Всъщност Дитрих станала звезда тъкмо благодарение на Гарбо - "Парамаунт" натъкмили Марлене да изглежда като пълно копие на Гарбо и според критиците това бил един от редките случаи, когато копието станало по-добро от оригинала.
Тя е една от малкото звезди на нямото кино, които успели да постигнат успех и след като филмите започват да говорят. Опасенията, че нейният глас и силният й шведски акцент няма да се харесат на публиката, се опровергали от бурния успех на "Anna Christie" (1930). Филмът дори бил рекламиран с думите "Гарбо говори!".
Критиците отбелязват, че рекламното изречение би могло да бъде и "Гарбо играе", тъй като с този филм актрисата изоставя излъчването на "мистериозна изкусителка", което използва в немите филми и разкрива една своя по-богата, по-земна и меланхолична същност.
Изпълнението й в "Дамата с камелиите" (1937) пък е обявено от кинокритиците за едно от най-добрите в историята на седмото изкуство.
Гарбо е била номинирана четири пъти за "Оскар" за най-добра актриса за ролите си във "Ана Кристи" (1930), "Romance" (1930), "Дамата с камелиите" (1937) и "Ниночка" (1939), а през 1954-та получава почетна статуетка "за незабравимите си изпълнения".
Филмът "Жена с две лица" (1941) е последният, в който Гарбо играе, за да се оттегли окончателно от шоубизнеса. Тогава тя е на 36 години и въпреки че настоятелно избягвала публичните изяви, останала любимата цел на папараците, които я преследвали навсякъде.
Заживяла в 7-стаен апартамент в Ню Йорк и обичала да се занимава с градината си, където отглеждала цветя и зеленчуци. Известна била с дългите си разходки по улиците на града, облечена стилно и елегантно и винаги със слънчеви очила. Но сама, нещо, което тя винаги е търсила.
Хората имали възможността да се докоснат до нея твърдят, че тя никога не е показала истинската си същност пред публиката. "Мнозина смятат, че са я познавали, но истината е съвсем различна - никой не я опозна такава каквато е... може би защото самата тя не пожела това", казва един журналист в статията си посветена на живота на звездата.
Истината е, че независимо от обстоятелствата в нейния живот, тя винаги ще бъде една от иконите на световното кино.
