Теми
Три хитови заглавия на финала на международната програма на 16-ия София Филм Фест

Отличеният със „Златна мечка” в Берлин 2011, Златен глобус” за най-добър чуждоезичен филм и две номинации за „Оскар”, „Раздяла” на Асгар Фархади, номинираният за „Златна палма” в Кан 2011, „Хавър” на Аки Каурисмаки и документалният портрет „Стоичков” на Борислав Колев ще закрият международната програма на фестивала на 18 март.

„Раздяла“ е един от претендентите за „Оскар“ за оригинален сценарий и най-добър чуждоезичен филм. Освен със „Златна мечка” в Берлин ’11, продукцията беше отличена и с наградата на Екуменическото жури, „Сребърна мечка” за най-добър актьор (Шахаб Хосейни и Пейман Моади) и „Сребърна мечка” за най-добра актриса (Лейла Хатами и Сарех Баят). Иранският филм получи признание от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса на церемонията по връчване на престижните награди „Златен глобус”.

„Раздяла” беше обявен за най-добър чуждоезичен филм, побеждавайки конкуренцията – „Момчето с колелото” на братя Дарден, „Кожата, в която живея” на Алмодовар, режисьорския дебют на Анджелина Джоли „В земя на кръв и мед” и най-новата творба на Джан Имоу „Цветята на войната”.

Филмът е завладяващ и проникновен разказ за съвременно иранско семейство от средната класа и за неизбежните проблемите, които съпътстват всяка връзка. Надер и Симин са женени от 14 години и живеят с 11-годишната си дъщеря Термех в Техеран. Двамата все още се обичат, но искат да се разведат по взаимно съгласие. Те имат визи, благодарение на които могат да емигрират от Иран.

Симин иска да осигури по-добро бъдеще за дъщеря им, но Надер не иска да остави възрастния си баща, страдащ от Алцхаймер... Движен от проницателно разбиране за класовите, религиозните и половите различия, сценарият на Фархади задава въпроси за значимостта на истината и етиката и изследва културните, социалните и юридическите проблеми в днешен Иран.

Заслужените фестивални овации за „Раздяла” са още едно признание за таланта на 39-годишния Асгар Фархади. Още като ученик той проявява интерес към писането, театъра и киното. Минава курсове към „Иранското общество на младото кино” и започва кариерата си на режисьор с филми на 8- и 16мм лента.

Завършва магистратура по режисура в Университета на Техеран през 1998 г. По време на следването си пише и режисира студентски пиеси, пише за националното радио и участва като режисьор в телевизионни сериали, включително и епизоди на „Tale of a City”. През 2001 година Фархади пише сценария за касовия хит „Low Heights” на режисьора Ибрахим Хатамикия, който печели овациите и на критиката. Фархади дебютира като режисьор в киното с „Dancing in the Dust”. С филма си „За Ели” той печели „Сребърна мечка” за режисура на Берлинале през 2009 година.

Силна и завладяваща е новата кинотворба на финландския режисьор Аки Каурисмаки „Хавър”, отличена с наградата на критиката и номинация за „Златна палма” в Кан 2011. Филмът разказва историята на бившия писател и известен бохем Марсел Маркс, оттеглил се в доброволно изгнаничество в крайбрежния френски град Хавър. Там той се сближава с местните хора като честен, но не и проспериращ ваксаджия. Погребал мечтите си за литературен пробив, Марсел живее щастливо в триъгълника, който образуват любимият му бар, работата и съпругата му Арлети.

Неочаквано съдбата му изпраща малолетен бежанец емигрант от Африка, а тежка болест приковава Арлети на легло. Както споделя един от най-авторитетните критици в света на киното, Роджър Ебърт, „да се опише филм на Аки Каурисмаки като оптимистичен и весел е невъзможно, но въпреки че не е комедия, „Хавър” е много по-нежен и изпълнен с надежда в сравнение с останалите  му брилянтни творби”.

Режисьорът, продуцентът, сценаристът, актьорът и монтажистът Аки Каурисмаки е роден през 1957 година в Ориматила. Работил е като пощальон, мияч на чинии, кинокритик. Заедно с брат си Мика снима документалния филм „Пътуване около Сайми” и създава продуцентската компания „Villealfa”.

Аки Каурисмаки е носител на Голямата награда на журито в Кан за „Мъжът без минало”, отличен по-късно и с наградата на критиката за филм на годината и номинация за „Оскар” за чуждоезичен филм.

След премиерата на София Филм Фест, най-новата творба на режисьора – „Хавър” ще бъде разпространявана у нас от екипа на Арт Фест, в чийто каталог са и други два филма на Аки Каурисмаки – „Мъжът без минало” и „Светлини в здрача”.

Специално събитие в заключителната международна програма на София Филм Фест 2012 е документалната премиера на „Стоичков” на Борислав Колев (сценарист и режисьор) и Димитър Гочев (продуцент). Филмът представлява драматичен разказ за спортната кариера и бурната житейска съдба на най-известния българин по света – Христо Стоичков.

Целта на документалния филм „Стоичков” е да разбие досегашните клишета за личността му и да разкрие чувствителния човек, скрит зад образа на гениален футболист, показан с всичките му противоречия без излишен блясък. „Зрителите ще се срещнат с един Стоичков, който се различава драстично от неговия клиширан медиен образ – такъв, какъвто не го познават и на места, където не са го виждали”, обещава филмовият критик Борислав Колев, страстен футболен фен.

Противно на очакванията Стоичков приел предложението за филма още, когато през юли 2009 г. Борислав Колев и продуцентът Димитър Гочев му се обадили по телефона и му разказали за идеята си. Малко след това обсъдили детайлите по филма и на живо, в България. „В голяма част от българските медии Стоичков е представян еднопланово, като се набляга на жълториите и негативизма. Това е и една от причините понякога да е агресивен към представители на отделни медии – един вид защитна реакция, защото много помия се е изляла отгоре му, много лъжи е чул и прочел за себе си и своето семейство. А той не понася безпардонното нахлуване в личното му пространство”, категоричен е авторът на филма за спортната ни легенда.

Снимките на „Стоичков” започнали в началото на март 2010 г. от Южна Африка и продължили на най-важните за кариерата му места в България и Барселона. Филмът е заснет за една година и четири месеца, поради заетостта на Стоичков и пълното съобразяване с напрегнатата му програма. Но пък това помогнало на снимачния екип да опознае добре футболиста.

„Докато снимахме, Стоичков беше безупречен. Той е изключително дисциплиниран и, когато е поел ангажимен за една работа, държи тя да се свърши по най-добрия начин и максимално съдейства за това - добавя още щрихи от снимачния процес Борислав Колев. - Да, определено не е лесен характер, но когато ти си точен с него и той е точен с теб. Като под „точен” нямам предвид непременно да се съгласяваш с него за всичко. Спорили сме по време на снимките за различни неща, той е отворен да приеме мнения, различни от неговото. Затова мисля, че се получи един честен филм.”

Един от любопитните акценти в документалния разказ за Стоичков е специалното му отношение към киното и изкуството въобще. Друга любопитна подробност за зрителите е фактът, че в Барселона наистина обожават Христо Стоичков и то толкова време, след като е прекратил кариерата си. Хосе Карерас, един от големите фенове и близък приятел на Христо, в специалното си интервю за филма признава: „За всички нас идването на Стоичков в Барселона беше Божи дар.”