Филмът разказва историята на ваксаджия, който се опитва да отгледа имигрантско дете във френското крайбрежно градче Хавър. Това е втората продукция на Аки Каурисмаки, която той снима във Франция след „Живот на бохем” през 1992-ра. Бюджетът на лентата е доста висок за пестеливите откъм действия филми на финландеца – почти 4 милиона евро.
Голяма част от участниците са местни жители от Хавър. Премиерата на филма е по време на фестивала в Кан, където за пореден път Каурисмаки е включен в Официалната селекция. През 2002-ра „Мъжът без минало” спечели цели 3 награди от фестивала в Кан.
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ ИЗБРАНИ Кан ’11 – Награда на ФИПРЕССИ, награда на журито „Palm Dog”, награда на Екуменическото жури – специален диплом и номинация за „Златна палма” Чикаго ’11 – „Златен Хюго” за най-добър чуждоезичен филм Рейкявик ’11 – Награда на публиката Сателит ’11 – Номинация за най-добър филм и чуждоезичен филм Сезар ’12 – Номинация за най-добър филм, режисьор и дизайн на продукция Давид на Донатело ’12 – Номинация за най-добър европейски филм Европейски филмови награди ’11 – Номинация за най-добър филм, режисьор, сценарий и най-добър актьор (Андре Вилмс)
Марсел Маркс, бивш писател и известен бохем, се е оттеглил в доброволно изгнаничество в крайбрежния френски град Хавър. Там се е сближил с местните хора в качеството си на честен, но не и проспериращ ваксаджия. Погребал мечтите си за литературен успех, той живее щастливо в триъгълника, който образуват любимият му бар, работата и съпругата му Арлети.
Неочаквано обаче съдбата му изпраща малолетен бежанец, емигрант от Африка, а тежка болест приковава Арлети на легло. Марсел трябва да се изправи срещу стената на човешкото безразличие с единственото оръжие, с което разполага – вродения си оптимизъм и непоклатимата солидарност на хората от квартала. Врагът му е сляпата държавна машина на Запада в лицето на полицията, която с всеки изминал миг се приближава към бежанеца. Време е Марсел да лъсне обувките си и да оголи зъбите си.
„Периодът във всеки филм може винаги да се определи по автомобилите, които се виждат. Фактът, че хората пушат по баровете, препраща към 2007 г. или по-рано, но не прекалено рано. Ако трябва да помисля за стила на филма, предполагам, че е опит за пресъздаване на неореализъм по френски.
Усеща се присъстието на Виторио де Сика и Чезаре Дзаватини, а аз се опитвам да добавя и щипка Марсел Карне или Жак Бекер. Началната точка – моята и на самия град – е абсолютно бял лист. Върху него може да се създаде филм тип Мелвил или нещо като Чудо в Милано, или нещо между двете. Не съм избирал жанра, просто започнах да пиша и накрая излезе една безсрамно оптимистична приказка.“ Аки Каурисмаки за FilmComment.com
Премиера в България: 20.04.2012 Световна премиера: 09.09.2011 Жанр:Комедия, Драма Франция, Финландия, Германия / 2011 / 103 минути Възрастова група: C - Не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст
Сценарист:Аки Каурисмаки Режисьор:Аки Каурисмаки В ролите:
Жан-Пьер Лео, Кати Оутинен, Жан-Пиер Дарусен, Евелин Диди, Андре Уилмс, Елина Сало Оператор:
Тимо Салминен Продуцент:
Фабиен Воние, Аки Каурисмаки, Карл Баумгартнер, Райнхард Брундиг Разпространител:
София Филм Фест 2017 / Pandora Filmproduktion
Сайтове: