Рецензии
"Sucker Punch: Измислен свят" и/или "Високо напрежение"

от Александър Райчев

Кой не би искал да е по-богат? По-преуспял? По-известен?

А кой не би искал да може да избяга от заобикалящата го мрачна реалност само със затваряне на очи и да се превърне в непобедим герой на собствената си приказна история?

Едва ли има такъв човек.

Човешкият ум е способен на неподозирани подвизи и е най-могъщото оръжие, с което истински силните хора разполагат. А въображението е инструмент, който поваля всички видими и невидими препятствия, изпречили се на пътя към заветната цел.

От този петък българските киносалони ще се превърнат в истинско поле на мечтите, защото на екран едновременно излизат „Високо напрежение” и „Sucker Punch: Измислен свят”. И двамата филма отделят основно внимание на способностите на човешкия ум и подлагат на изпитание предела на неговата издръжливост.



И двата филма предлагат изключително увлекателни истории, реализирани на екрана по атрактивен начин, който несъмнено ще допадне на широк кръг разнородна публика, която намира в киното средство за забавление, но в същото време иска да гледа и филми, които не са само дъвка за очите, а носят и някакво по-дълбоко послание.

Във „Високо напрежение” иначе обикновено чаровния и неустоим Брадли Купър е превърнат в писател неудачник, който външно прилича на бездомен клошар, а е явно, че и креативните способности на ума му не се простират твърде далеч. Малко след като е зарязан от красивата си и преуспяла приятелка героят на Купър получава просветление под формата на магическо хапче, което отключва пълния капацитет на ума му и дава начало на възхода към върха на професионалната му кариера.

В живота обаче безплатен обяд няма и скоро той е принуден да се изправи пред страничните ефекти от стремглавото си издигане, сред които се нареждат жадни за парче от златната баница мафиоти и безскрупулни бизнесмени, които са се наложили по трудния начин и нямат намерение да сдадат позициите си без бой.



„Високо напрежение” разчита основно на харизматичния Купър, който прави поредната си добра роля в комерсиален филм, както и на динамичния стил, наложен от режисьора Нийл Бъргър („Илюзионистът”). Струва си да се отбележи участието на Робърт де Ниро, който получава възможност за по-сериозна роля като безмилостен финансист и ни припомня истинските си възможности, които в последните години са похабявани в долнопробни американски халтури.

В ролята на приятелката на Брадли Купър влиза австралийската актриса Аби Корниш, която отбелязва своеобразен дубъл на родна земя, защото името й е част от петорката сексапилни актриси и в другата седмична премиера – „Sucker Punch: Измислен свят”.

Въпреки крайно тромавото българско заглавие „Sucker Punch: Измислен свят” бележи сравнително добро попадение за режисьора и сценарист Зак Снайдер, който българските зрители свързват най-вече с крайно неоправдания успех на псевдо-историческата продукция „300”. Новата рожба на творческия му устрем е визуално и естетически много по-близо до незаслужено пренебрегнатия „Пазителите”, който без особени усилия се нарежда сред най-добрите комиксови адаптации показвани на голям екран.

„Sucker Punch: Измислен свят” е мрачна история, в която привидно главната героиня на филма получава няколко тежки и мръсни удара от съдбата още преди началните надписи и е запратена в ада на психиатрична клиника, излязла като от роман на Стивън Кинг.



Веднъж попаднала там тя трябва или да се примири с отредената й участ, или да намери съюзници и да се бори за свободата си. Всичко изглежда по-позитивно пречупено през призмата на въображението й и именно поради това тривиалното се превръща във визуално зашеметяващо преживяване, което запраща петте героини в търсене на ключовете за бягството им сред приказни декори и в борба с фантастични създания.

Изключително висока оценка заслужава работата на сценографа Рик Картър, който превръща сивия пейзаж на лудницата в бляскав микс от публичен дом и кабаретно вариете от 30-те години на 20 век – място, служещо за отправна точка в мисиите на момичетата. В допълнение към декора повече от адекватно действат и костюмите създадени за всеки един член на актьорския състав.

И докато това са елементи базирани в реалността, то екипът създал цяла една вселена от фантазиите на Бейбидол (Емили Браунинг) заслужава огромна похвала, защото именно тези епизоди са истинската причина да гледате „Sucker Punch: Измислен свят” на голям екран.



Докато Джерард Бътлър предимно рецитираше героични слова и бореше ордите на забавен каданс в „300”, то тук 5 оскъдно облечени девойки наистина ритат задници със скоростта на светлината и след потракващите им токчета остават камари трупове от всякакви гадове – зомбирани нацисти, гигантски самураи, огнедишащи дракони, безлики роботи. По думите на самия Зак Снайдер това е първия истински екшън филм, който той режисира, и няма причина да спорим по въпроса. Може само да се надяваме да пренесе същата енергия и заряд в предстоящия римейк на „Супермен”, който му предстои да заснеме за Warner Bros.

Още един елемент, който действа в пълен синхрон с всички останали части от добре смазания механизъм на филма, е музиката, която представя добре познати хитове на световноизвестни поп и рок изпълнители в нова светлина и чрез тях подчертава случващото се в главата на героините.

От актьорския състав специална похвала заслужава Оскар Айзък („Агора”, „Робин Худ”), който в живота може и да е много приятен човек, но чрез ролите си в киното все повече се утвърждава като перфектния филмов злодей. Ролята на безмилостен собственик на публичен дом със садистични наклонности без съмнение е най-доброто му попадение в това амплоа и ще бъде интересно да видим как ще надскочи едновременно убедителното си и отблъскващо изпълнение в следващ проект.



Хубавото в случая на тазседмичните премиерни заглавия е, че нито едно от двете не попада в графата на изтърканите и до болка познати сюжети, които Холивуд рециклира в последно време.

И двата филма предлагат оригинални истории, които заслужават да намерят своята публика, за да може и в бъдеще киносалоните да предлагат някакво разнообразие, а не само продължения на популярни поредици.