През лятото на 1989 г. по екраните излиза „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" - третият филм от хитовата поредица за археолога-авантюрист Индиана Джоунс. Последва толкова дълга пауза, че вече никой не се надяваше да види още веднъж Харисън Форд в ролята на любимия доктор Джоунс.
Създателите му, Джордж Лукас (продуцент и автгор на сюжета) и Стивън Спилбърг (режисьор), не се нуждаят от специално представяне. След 39 снимачни дни през лятото на 2007 г. филмът е заснет. Както и предишните, той ще е продукция на „Лукасфилм”, разпространявана от ”Парамаунт пикчърс”. Освен в Ню Мексико, снимките са правени в Ню Хейвън (Кънектикът), Фресно (Калифорния) и на Хаваите, а голяма част от работата е свършена в студиото „Дауни”, в югоизточен Лос Анжелис. На 22 май премиерата на „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп " ще се състои едновременно в почти 4000 киносалона в САЩ, а само ден по-късно – и у нас.
Този път действието ще ни пренесе в 1957 година, в разгара на Студената война, когато д-р Джоунс ще се сблъска с руски бойци от фронта на Студената война. Най-опасната (след като след Лоте Леня, като Роза Глеб, залови Шон Конъри в „От Русия с любов") е агент Спалко, а в нейната роля е Кейт Бланшет. Освен Харисън Форд ще се срещнем отново и с Карен Алън, дръзката му приятелка, с която търсеха заедно изчезналия кивот. Сред новите герои са още британските актьори Рей Уинстън (известен от „Беулф", „Крал Артур", „От другата страна"), Джон Хърт („V като вендета", „Хелбой"„1984") и Джим Броудбент (филмите за Хари Потър, „Нарния", „Айрис").
В една от централните роли е младият Шиа Лебьоф, който стана доста популярен след ролите си в „Дистърбия" и особено в „Трансформърс". Има сериозни основания да подозираме, че той играе син на Инди и Мариън, но никой свързан с продукцията не иска да го потвърди официално. Много неща са се променили след последния филм за Индиана Джоунс. През 70-те и в началото на 80-те Стивън Спилбърг беше известен като режисьор на много популярни, но не особено съдържателни филми, после се прочу със сериозни драми като „Списъкът на Шиндлер" (1993), „Амистад" и „Спасяването на редник Райън" (1998). С „Изкустен интелект" (2001), „Специален доклад" (2002) и „Война на световете" (2005) направи по-остра научна фантастика от „Извънземното" (1982) и „Близки срещи от третия вид" (1977). По същото време екшънфилмите претърпяха мащабна еволюция. Плешиви монаси полетяха. Полетя и Киану.
Джаки Чан чупеше вратове, докато се движеше като Фред Астер. Траволта бършеше кръв от предното стъкло. Спайдърмен убиваше лошите между емоционални изблици на юношески гняв. Батман заприлича на Крисчън Бейл (мършав, мрачен и напрегнат), а компютърно създаден Йода се сби с Палпатин. Джейсън Борн изпотроши костите на преследвачите си много зрелищно, въпреки че филмът сякаш бе монтиран в психиатрична клиника. Ще упее ли Инди да се състезава в тази обстановка? Вместо да модернизират поредицата според днешните стилове, Лукас и Стивън Спилбърг са решили по-скоро да останат верни на визията, тона и ритъма на първите филми.
По време на предварителната подготовка Спилбърг гледал трите предишни ленти с оператора Януш Камински, снимал последните десет филма на режисьора. Като човека с най-голяма отговорност за визията на филма, той ще замени Дъглас Слокомби, снимал досегашните три филма за Инди (който сега е 94-годишен пенсионер). „Трябваше да ги покажа на Януш - обяснява Спилбърг, - защото не исках да е модерен и да ни прати в 21-ви век. Не искам нищо по-различно от това, което постигна Дъг, затова ще се наложи Януш и аз да преглътнем гордостта си. Януш ще трябва да работи в стила на друг оператор, а аз - да се върна към начина, в който съм работил преди почти 20 години."
Спилбърг обещава да не прави хитрини с монтажа. „Искам публиката да знае точно в кой край на екрана е добрият и в кой лошият. Така зрителят сам ще си прави монтажа вместо мен. Бързият монтаж е много ефективен в някои филми, като тези за Борн, но така се обърква зрителят. Няма лошо – публиката получава доста адреналин от нов кадър всяка секунда и все пак не губи ориентация - както в половината от „Ултиматумът на Борн". Особено в последния филм за Борн, който според мен е най-добрият.
В този смисъл Инди е малко по-старомоден от съвременните екшън-приключения." „Индиана Джоунс е класически киноархетип - казва Джордж Лукас, - Кларк Гейбъл играеше непрекъснато тази роля: необвързан циник, все едно дали е репортер във вестник или пират. Хъмфри Богарт - също. Харисън Форд играе тази роля много добре - с малко повече хумор, откъдето идва голямото й очарование. Първоначално идеята и за Хан Соло, и за Индиана, беше за герой, който непрекъснато е застрашен от различни опасности и се измъква винаги на косъм. Соло по-добре знае какво прави. Знае как да се погрижи за себе си. Инди е по-неопитен. И той се измъква, но често пъти само благодарение на късмета си. Не може да се създаде такъв герой, без да познавате някой като Форд, който може да докара онзи объркан, див „О-Боже-сега-ще-умра!" вид. И вие веднага сте на негова страна. Той е като всеки. Той е ние.
Точно така бих изглеждал и аз в такава ситуация. Това е честен вид. Не е репетиран и изигран. Много от добре изглеждащите кинозвезди сега се опитват да копират това. Но Харисън Форд е звезда, защото е характерен герой - като Кларк Гейбъл и Хъмфри Богард, които също бяха характерни актьори. Тези хора не бяха Аполоновци или супергерои и точно затова бяха толкова обичани. Излъчваха уязвимост." Филмите за Борн, последните два виртуозно режисирани от Пол Грийнграс, са впечатлили и Лукас. Тези ленти се превърнаха в новия „златен стандарт" за екшън кино - или поне са широко използвани за сравнителна мярка в професионалните кръгове. „Хубавото при Борн - казва Лукас – е достоверността, защото той владее бойни изкуства, а ние знаем, че ако е тренирана, дори дребна старица може да счупи крака на някого. Затова си казваме: „ОК, възможно е!”. Но ако отидем на следващото ниво, където е „Лара Крофт" или „Умирай трудно", и сам човек с пистолет избива 50 души с картечници, скача в изтребител и започва да преследва кола по магистралата, вие си казвате: „Не съм сигурен, че мога да повярвам.”
Така е и в „Невъзможна мисия". Правят неща, които истински човек не би преживял. Индиана Джоунс не е такъв супергерой." Първата тухличка в „построяването” на всеки филм за Индиана Джоунс, според Лукас, е нещо, наречено „макгъфин”. Терминът е популяризиран от Алфред Хичкок и означава обект или цел, който предизвиква и подтиква екшъна към третото действие. В класиката от 1959 „Север-Северозапад" Кари Грант е преследван заради микрофилм, съдържащ „правителствени тайни", и това е всичко, което зрителите научават по въпроса защо злодеите причиняват на героя толкова проблеми.
Според Хичкок това е съвършен ”макгъфин”, защото за него се знае съвсем малко. Лукас е съгласен, че ”макгъфинът” е от голямо значение, но концепцията му е различна от тази на Хичкок. Според него „макгъфинът” трябва да е много мощен и публиката да е загрижена за него толкова, колкото и героите на филма. Лукас смята, че е открил идеалния „макгъфин” за „Похитителите на изчезналия кивот". Търсеното векове старозаветно ковчеже съдържа Десетте Божи заповеди, осигурява директна връзка с Господ, но има и достатъчно сила, за да се превърне в най-мощното оръжие за масово поразяване. Ако вместо в ръцете на добрия стар Инди, то беше попаднало в нацистите, сами можете да си представите последствията. Но първокласен ”макгъфин” се открива трудно и Лукас не смята, че е сполучил с тези, които е намерил за „Храмът на обречените" и „Последният кръстоносен поход." „Аз трябва да измислям историята и „макгъфина” – свръхестественият предмет, който всеки търси - продължава Лукас. - Кивотът беше идеален, камъкът на Шанкара – твърде езотеричен. А в „Последният кръстоносен поход" се наложи да вмъкнем и бащата на Инди, за да намерим приложение на Граала.
Това беше голям риск. Не можех да измисля нищо повече и затова се отказах от поредицата. Гледах си семейството, ръководех си компаниите и последното, което исках, бе отново да ми се наложи да измислям „макгъфин”. Докато един ден (бяхме заедно с Харисън в Уайоминг) ми хрумна този. Не можех да повярвам как никой досега не се е сетил." Обаче нито Форд, нито Стивън Спилбърг се съгласяват с идеята на Лукас. Той не се отказва. Наема различни сценаристи със задачата да напишат историята около „макгъфина”. Това продължава 15 години. „Накрая стигнахме до момент, в който всички ми казаха: „Виж, няма да направим този филм." Аз не бях съгласен, не можех да мисля за друг „макгъфин”. Този беше перфектен. Знаех, че ще свърши работа. Но се наложи да прекъснем. Трябваше отнова да правя Star Wars. И точно тогава Харисън отново се заинтересува.” „Лукас е много упорит човек - казва Форд, - беше си наумил нещо, работеше само по него и най-накрая се получи много добър сценарий, свързан с предишните филми, логичен и с много интересна история. Героят ми беше остарял, вече бяхме в петдесетте години. Вече нямах възражения, нямах и търпение да се захващаме за работа." Авторът на сценария е Дейвид Коеп, сценарист и режисьор, написал „Война на световете", „Спайдърмен" и първите два филма „Джурасик парк", режисирани от Спилбърг с помощта на студиото за специални ефекти „Лукас Индъстриал Лайт & Маджик." „В Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп" поредицата навлиза донякъде в света на научната фантастика - обяснява малко по-конкретно Лукас. – „Макгъфинът”, който открих, е много уместен за средата на 50-те години – времето, по което се развива историята, и затова филмът няма да прилича толкова на приключенските поредици с приключения из джунглите от 30-те години, а на научно-фантастичен екшън от 50-те, като например „Съществото от Черната лагуна" или „Нещото". Какъв е самият кристален череп не е ясно, но намерените няколко такива продължават да възбуждат въображението не само на научната общност. Кристални черепи са се появавали в 4 книги за приключенията на младия Индиана Джоунс, както и в къта на Инди в тематичния „Дисни морски парк” в Япония. В епизод от ТВ сериала „Старгейт” те имат извънземен произход. В „Индиана Джоунс и кристалният череп" е твърде вероятно също да става дума за извънземни артефакти. Лукас не отрича категорично слуховете, появили се в Интернет, че във филма става дума и за известната „Зона 51” - военна база в Невада, където според теорията на конспирацията и "Досиетата Х" са правени изследвания над извънземни същества. Каквото и да е, Лукас е убеден, че няма да може да задоволи всички. "Знам, че критиците ще го намразят. Те вече го мразят.
И ние не можем да направим нищо срещу това. Те мразят самата идея, че правим още един филм. Вече са си го решили." Но поне легионите фенове ще са доволни, нали? "И феновете ще са смутени - казва Лукас. - Те винаги се разстройват: "Защо го е направил по този начин!?". Те си снимат техен филм в главите си и ако нашият не съвпадне с техния, се разстройват". Но ние сме готови. Защото мисля, че се справихме много добре.
