Без съмнение, "Седем души" е особена за проследяване лента, но за сметка на това от високо качество, и успее ли да те заинтригува в началото, буквално те поглъща
Нетипична интерпретация на старата притча за добрия самарянин - това е първото нещо, към което ми хрумва да приравня последния филм на Уил Смит, макар че струва ми се няма да е достатъчно. Без съмнение, "Седем души" е особена за проследяване лента, но за сметка на това от високо качество, и успее ли да те заинтригува в началото, буквално те поглъща.
Започвам с подобна малко нетипична уводна част, тъй като филмът е конструиран по доста странна схема, и всъщност този момент е изключително ключов. Стартовите кадри са меко казано озадачаващи, а действието продължава да бъде фрагментирано през голяма част от течението му, подхвърляйки късчета от нещо като странен калейдоскоп, който се сглабя в картина, а в следващия миг - променя изцяло пред очите на зрителя.
Във фокуса му, разбира се, е главното действащо лице, в чиято роля се превъплъщава Уил Смит. Неговата същност, при това не само мотивите, а и личността му, обаче, продължително време остават загадка. Нещо повече, съдържанието на отделни сцени, на някои кадри, смисълът на част от неговите действия и контекста на дадени реплики на пръв поглед си противоречат, и изграденият му минути по-рано половинчат образ отново частично се разпада.
В крайна сметка, едно нещо се подразбира рано или късно, и това е желанието да извърши някакво добро дело - или дела - което явно е движещ фактор за странното му поведение. Но за събирането на целия пъзел е нужно време. И по този начин протичат почти целите "Седем души", държейки наблюдателя под напрежение и в известно недоумение, изненадвайки го на практика до финалната развръзка.
Може би известна светлина хвърля все пак оригиналното му заглавие - "Seven Pounds", ако се направи паралел с Шекспир и неговия прословут фунт плът, който отдавна се е превърнал в идиом, тясно свързан с дълга и дължимото, и за разлика от българския превод в един момент намира доста логична взаимовръзка със случващото се на екрана. От друга страна, паралели могат да се направят и със седемте добродетели или смъртни гряха, но това също подлежи на интерпретация.
В техническо отношение също няма много какво специално да допълня. Сценарият, както стана дума, е повече от специфичен, и спрямо него режисьорската и актьорската работа са свършени перфектно - самият Смит прави великолепна роля, подпомаган където е нужно от основната си партньорка в лицето на Розарио Доусън, както и от малко или повече по-второстепенните персонажи, сред чиито изпълнители изпъкват Уди Харелсън, Майкъл Ийли и Джо Нунес. Особено приятно впечатление прави и внимателно подбрания саундтрак, и макар че веднъж или дваж има малко излишно разтеглени моменти с негово участие, цялото темпо е доста равномерно - без твърде напрегнати или мудни участъци.
При всичките тези особености няма спор, че лентата може да предизвика доста различна реакция - от шедьовър до някакво усещане за празнота и в никакъв случай не бих искал да натрапвам мнението си. Но, струва ми се, на сериозния кинолюбител "Седем души" ще достави истинско удоволствие - стига, разбира се, да не го прогони от киносалона до двадесетата си минута.
1 гласа